Лионел Меси избра да изрази публично позицията си точно три седмици след катастрофата 2:8 срещу Байерн Мюнхен, която изхвърли Барселона от Шампионската лига.
Скоро след мача се разбра за желанието му да напусне Барса и за пръв път в кариерата си да заиграе другаде. Последвалата сага логично се превърна във водеща тема за целия футболен свят, но Меси сложи край на всички спекулации с изразеното вчера становище.
Суперзвездата обяви, че остава на "Камп Ноу" още един сезон, но не по свое желание.
Той има договор за още една година, а няма кой да плати откупната му клауза в размер на 700 млн. евро. Затова ще остане част от отбора и при новия треньор Роналд Куман, като увери, че ще продължи да се раздава за каталунците по същия начин, както го е правил винаги.
Меси обаче призна, че се чувства подведен от президента на клуба Джосеп Мария Бартомеу, отправи и други тежки обвинения към ръководството на Барса.
Аржентинецът избра да говори ексклузивно пред Goal.com. Ето неговото интервю в пълния му вид:
Защо ти отне време да нарушиш мълчанието си и да проговориш?
Първо, защото след поражението в Лисабон беше много тежко. Знаехме, че Байерн Мюнхен е много труден опонент, но не и че ще приключим участието си по този начин, представяйки по толкова жалък начин града и клуба Барселона. Представихме се в много лоша светлина. Бях зле, нямах желание за нищо. Исках да мине време, за да мога след това да изляза и да изясня всичко.
Защо каза на Барса, че искаш да си тръгнеш?
Казах на клуба, включително на президента, че искам да напусна. Повтарях му го цяла година. Вярвах, че е дошъл моментът да се отдръпна. Вярвах, че клубът се нуждае от повече млади играчи, нови играчи, и смятах, че моят етап в Барселона е приключил. Много съжалявах за това, защото винаги съм казвал, че искам да завърша кариерата си тук. Беше много трудна година, страдах много в тренировките, мачовете и в съблекалнята.
Всичко ми беше трудно и дойде момент, в който обмислих да потърся нови цели. Не беше заради резултата в Шампионската лига срещу Байерн, не - дълго време бях обмислял това решение. Казах го на президента и той винаги твърдеше, че в края на сезона ще мога да реша дали да си тръгна или да остана. В крайна сметка той не удържа на думата си.
Почувства ли се в някой момент самотен?
Не... не се чувствах самотен. До мен бяха хората, които винаги са били там. Това ми стига и ми дава сили. Но наистина се почувствах наранен от нещата, които слушах от хората, журналистите и хората, които поставяха под съмнение моята отдаденост към Барселона и казваха неща, които не мисля, че заслужавах. Това ми помогна да видя истината за хората.
Светът на футбола е много труден и има много фалшиви хора. Случилото се ми помогна да разпозная доста хора като фалшиви. Заболя ме, когато моята любов към този клуб беше поставяна под въпрос. Без значение дали ще си тръгна или ще остана, моята любов към Барса никога няма да се промени.
Говореше се за всичко. За финансовия фактор, за приятелите ти. От кое те заболя най-много след 20 години, в които защитаваше фланелката на Барса?
По малко от всичко, за приятелите, парите... заболя ме от много изговорени неща. Винаги съм поставял клуба пред всичко друго. Много пъти имах възможност да си тръгна от Барса. Парите? Всяка година можех да напусна и да печеля повече пари, отколкото в Барселона. Винаги съм казвал, че това е домът ми и това е, което чувствах и чувствам. Беше трудно да реша, че може да съществува по-добро място от това. Но смятах, че имам нужда от промяна и нови цели, нови неща.
В крайна сметка много е трудно да оставиш едни 20 години, цял един живот, семейство, което е в Барселона, цял град... Това натежава, когато трябва да вземеш решение. Защото разбирам, че все пак оставаш в Барселона. Още си в Барселона.
Разбира се, че ми беше много трудно да взема решението. То не идва заради резултата срещу Байерн, а заради много неща. Винаги съм казвал, че искам да приключа кариерата си тук и да остана. Че искам печеливш проект, да печеля титли с клуба, да продължа легендата за Барселона.
Истината е, че от доста време няма нито проект, нито нищо. Те просто жонглират и запълват дупки както дойде. Както съм казвал и преди, винаги съм мислел за доброто на семейството ми и на клуба.
Какво стана, когато каза на семейството си, че можеш да напуснеш Барселона?
Когато казах за това на жена ми и на децата, настана брутална драма. Цялото семейство плачеше, децата ми не искаха да си тръгнат от Барселона, нито да сменят училището.
Но аз гледах по-надалеч и исках да се боря на най-високо ниво, да печеля титли, да опитвам да спечеля Шампионската лига. Може да я спечелиш или загубиш, защото е много трудно, но трябва да се бориш, а не да рухваш напълно като в Рома, Ливърпул и Лисабон. Всичко това ме накара да се замисля за това решение, на което се бях спрял.
Както казах, бях сигурен, че съм свободен да си тръгна, президентът винаги е казвал, че в края на сезона мога да реша дали да остана или не. Сега те се опират на това, че не съм го казал преди 10 юни, а на 10 юни ние се борехме за титлата в Ла Лига по средата на ужасна пандемия от коронавирус и тази болест промени целия сезон.
По тази причина оставам в клуба, защото президентът ми каза, че единственият начин да си тръгна е някой да плати 700 млн., което е невъзможно.
Имаше друг начин и той беше да отидем в съда. Аз никога не бих съдил Барса, защото това е клубът, който обичам, който ми даде всичко, откакто дойдох, клубът на живота ми, тук съм изградил своя живот. Барса ми даде всичко и аз дадох всичко, никога не ми е минавало през ума да заведа дело срещу Барса.
От това ли най-много те заболя, че има хора, които си мислят, че би навредил на Барса? Защитаваш клуба с години и си символът на Барселона. Заболя ли те, че се съмняват в отдадеността ти?
Много ме заболя, че се публикуват неща срещу мен и най-вече, че се публикуват неверни неща. Или че смятаха, че бих се съдил с Барса за собствена облага. Никога не бих сторил нещо подобно.
Повтарям, исках да си тръгна и бях в правото си, защото договорът ми казваше, че мога да бъда пуснат. И не е: "Тръгвам си и това е". Тръгвах си, но това ми костваше много. Исках да напусна, защото мислех как да изживея последните си години във футбола щастливо. Напоследък не намирам щастието в клуба.
Това е жизненоважно, да си щастлив. Ти си роден победител. Ти си в отбор, който се бори за титли, а през последните години Барса не беше конкурентоспособен в Европа. Ще продължиш да си в Барса и да водиш отбора. Но нещо ще трябва да се промени в Барса, нали? Нещо ще трябва да се промени на спортно равнище, нали?
Ще продължа в Барса и отношението ми няма да се промени, независимо колко исках да си тръгна. Ще давам най-доброто. Винаги искам да печеля, имам състезателен дух и не обичам да губя в нищо. Винаги искам най-доброто за клуба, за съблекалнята и за мен самия. Казвах още преди време, че нямаме необходимото, за да спечелим Шампионската лига.
Истината е, че сега не знам какво ще се случи. Има нов треньор и нови идеи. Това е добре, но трябва да видим как ще реагира отборът и дали това ще ни даде възможност да бъдем конкурентни на топ ниво или не. Мога да кажа, че оставам и че ще давам най-доброто от себе си за Барселона.
Какво беше първото, което си помисли, когато някои твърдяха, че може да напуснеш и че не те е грижа за клуба? Каква беше първата ти мисъл? Чувство на гняв?
Болеше ме много, че отдадеността ми към Барселона беше под съмнение, предвид, че аз съм толкова благодарен на клуба. Обичам го и никъде другаде няма да намеря по-хубаво място от тук.
Аз обаче имам правото да реша. Щях да потърся нови цели и нови предизвикателства. А утре можех да реша да се върна, защото тук, в Барселона, имам всичко. Синовете ми, семейството ми, израснаха тук и са оттук. Нямаше нищо лошо да пожелая да си тръгна в този момент. Нуждаех се от това, клубът също и щеше да е добре за всички.
Семейството е нещо много важно в твоя живот. Твоят баща го прие тежко, твоята съпруга също, децата ти. Какво те попитаха те? Сигурно са ти казали "Тате, това" или "Тате, онова"... Гледаха ли новините по телевизията и питаха ли те нещо?
През цялото това време на всички ни беше тежко. Бях ясен за това какво искам, бях казал какво искам. Жена ми с цялата си болка в душата ме подкрепяше и придружаваше.
Но най-важният член на семейството е Матео...
(Смее се) Да, Матео все още е малък и не разбира какво означава да отидеш на друго място и да се установиш там за няколко години. Тиаго да, той е по-голям. Чу нещо по телевизията, разбра и ме попита. Не исках да научи, че е възможно да му се наложи да си тръгне, да трябва да бъде в друго училище и да си търси нови приятели.
Плачеше и ми казваше: "Нека да не тръгваме". Истината е, че беше тежко. Разбираемо беше. Случи се и на мен. Много е трудно да вземеш такова решение.
Както и за всеки човек. Логично, това са 20 години, цял един живот. Отиде в Барселона на годините на твоите деца. Тежко е. Има две фундаментални неща, които хората биха искали да знаят... ще останеш в Барса, отново ще си лидер на тима. Оптимистично послание ли е това за феновете на Барселона в бъдеще?
Както винаги, ще давам максимума, ние ще даваме максимума, за да се борим за всички цели и надявам се ще мога да се посветя на хората, които изживяха лоши моменти.
Аз имах тежка година, но е лицемерно да го кажа, ако го сравним с хората, които наистина са прекарали годината зле заради вируса, и с тези, които са загубили роднини и други неща.
Надявам се да успея да дам най-доброто и да посветим победите на всички, които ни подкрепят и на семействата им, на тези, които прекарват тежък период и веднъж завинаги да преборим този вирус и да се върнем към нормалността.
Прочутият бюрофакс. Изговори се много, че Меси е зле посъветван за решението да изрази намерението си чрез бюрофакс. Защо реши да изпратиш този бюрофакс? Какво искаше да демонстрираш? Каква беше позицията ти?
Изпратих факса, за да представя искането си по официален начин. През цялата година казвах на президента, че искам да си тръгна, че е дошъл моментът да потърся нови цели и нови посоки в кариерата си. Той ми казваше: "Ще говорим, не сега, това и онова". Президентът така и не разясни какво всъщност ми казва.
Факсът беше официалният начин да изразя желанието си да стана свободен агент и да се откажа да се възползвам от допълнителната година в договора ми. Не беше за да правя бъркотия или да тръгвам срещу клуба, беше начин официално да кажа, че съм взел решение.
Значи ако не беше изпратил бюрофакса, вероятно всичко щеше да бъде забравено и никой нямаше да те слуша?
Очевидно да. Ако не бях изпратил бюрофакса, все едно нищо нямаше да се е случило, щях да се възползвам от допълнителната година в договора. Те казват, че не съм им казал преди 10 юни, но, повтарям, бяхме по средата на турнирите и не беше моментът.
Но отделно от това, президентът винаги ми казваше: "Като приключи сезонът, ще решиш дали да останеш или да си тръгнеш", никога не е поставял дата. Така че исках да официализирам това, че той не си спазва обещанието, но не да влизам в спор, защото не искам да се карам с клуба.
