Познаваме Андрес Иниеста като един от най-блестящите полузащитници на XXI век, като легенда на Барселона и Испания, както и като предприемач с все по-големи амбиции извън футбола.
Но все още е малко известна неговата жестока битка с депресията в един от най-силните периоди на каталунците.
Иниеста днес е на 38 и продължава да се състезава в японския Висел Кобе, като същевременно движи няколко различни бизнес проекти. В последните години той постепенно си позволява да бъде все по-откровен за преживелиците си във футбола и разкрива все повече за мрачните времена, когато е чувствал, че желанието му за живот си е отишло.
Става въпрос за сезон 2009/10, когато халфът дълго време е контузен. Покрай насъбрали се неприятности и тъжни моменти, той попада в негативна спирала, от която излизането става много трудно.
"Докато се борех с депресията, най-хубавото време от деня беше като си лягах. Взимах си хапчетата и заспивах. Бях загубил желание за живот", разказа той в интервю пред влога The Wild Project.
"Прегръщах жена си, но беше все едно прегръщам възглавница. Не чувствах нищо".
Носителят на 9 титли на Испания и 4 трофея от Шампионската лига признава, че все още ходи на терапия, която му помага да поддържа добро душевно здраве.
"Да, ходя на терапия, защото искам да съм в мир със себе си. Харесва ми да слушам, когато професионалисти говорят за душевното здраве и депресията. Накрая животът те учи, че депресията може да засегне всеки от нас. Не е свързана с материални неща", изтъква футболистът.
"Можех да имам всички коли на света и всичко, което искам и пак щеше да е трудно да се изправя срещу житейските проблеми. Необходимо е да тренираш ума си".
Не за пръв път футболистът говори за периода, който определя като най-тежък в живота си.
Оттам го измъква неговият най-звезден миг - отбелязването на победния гол на Световното първенство през 2010 г.
Попадението носи на Испания първа световна титла в историята на страната и окончателно превръща халфа в национален герой - а еуфорията му помага да се възстанови от депресията.
Година по-рано Андрес приема изключително тежко смъртта на своя близък приятел и бивш капитан на Еспаньол Даниел Харке, починал само на 26 години от инфаркт.
След като вкарва безценния гол срещу Нидерландия във финала на Мондиал 2010, Иниеста показва надпис под фланелката си, гласящ "Дани Харке: Винаги с нас".
"За съжаление ми се случиха няколко неприятни неща едно след друго. След това и приятелят ми Дани Харке почина през август 2009-а, което влоши още повече ситуацията и разбрах, че се нуждая от професионална помощ. Със сигурност това беше най-тежкият момент в живота ми".
"Крепеше ме подкрепата на Ана, която тогава ми беше само приятелка, а сега е моя съпруга".
"Крепеше ме и помощта на родителите ми", споделя той.
През 2009-а Иниеста вдига втората си купа от Шампионската лига, а през следващото лято става световен шампион. Това би трябвало да е най-прекрасната година от живота му, но се оказва най-тежката.
Между спечелването на двата трофея, Андрес страда психически и физически.
Във финала в Лигата от 2009-а играе контузен и лекарите го предупреждават да не шутира. Още преди да се е възстановил, по време на предсезонната подготовка за следващата кампания, Карлес Пуйол му съобщава скръбната вест за Дани Харке.
Оттам нататък здравословните проблеми на Иниеста се задълбочават, а когато играе на терена, той не е футболистът от преди.
През април халфът получава нова травма и участието му на Мондиала изведнъж е под въпрос. Легендата разказва, че се е чувствал в етап на "свободно падане".
Тогава се обръща към клубните доктори, решен да намери професионална помощ и да започне лечение на психиката си.
В онези години все още е необичайно футболистите да предприемат такава стъпка, но Иниеста осъзнава необходимостта от нея.
"Има моменти, когато умът ти е много уязвим. Усещаш много съмнения. Всеки човек е различен, както и всеки отделен случай. Но можеш много бързо да изминеш пътя от добро до лошо състояние".
"На футболистите се гледа като на различни същества, недостижими, все едно нищо не ни се случва. Но и ние сме хора".
Иниеста подчертава, че не разказва историята си, за да предизвика съжаление и си дава сметка, че футболната кариера крие своите трудности като всички други професии.
"Баща ми беше строител и всеки път като се е качвал на скелето е знаел, че може да падне. Но е приемал този риск. Налагало се е. Футболистът пък е заобиколен от напрежение, критики, трябва да бъде силен", осъзнава Иниеста.
Талантът напуска дома си, за да отиде в школата на Барселона още на 12 години. В началото всеки ден плаче в ъгъла, разказва и че е смятал за най-лошата нощ в живота си онази, в която родителите му го оставят сам в "Ла Масия".
"Щастливци сме, че сме футболисти. Не искам съжаление и намерението ми е просто да разкрия, че елементите от живота на футболиста, чувствата, трудностите, са като на всеки друг човек. Не се смятам за някакво изключение. Бях прекарал целия си живот в Барселона и живеех с напрежението от 12-годишен", допълва футболната звезда пред Сид Лоу от "Гардиън".
Когато го застига депресията, близо година той сякаш не е себе си, сякаш личността му е изчезнала.
Но Световното първенство го избавя и му позволява да се почувства "отново като футболист", както самият Андрес се изразява.
Халфът има общо 674 мача за Барселона и заедно със сегашния треньор на отбора Шави Ернандес сформира един от най-брилянтните дуети в цялата футболна история.
Ще се върне ли Иниеста на "Камп Ноу", подобно на своя приятел и дългогодишен съотборник, който в момента води тима?
Изглежда това е само въпрос на време.
Договорът му с Висел Кобе е до следващата година и той вече е споменавал, че би бил много щастлив да се завърне у дома в Барса - макар и да не знае точно на какъв ръководен пост би се пробвал.
Освен всичко друго, Андрес Иниеста вече доказа, че притежава психиката да се справи с вътрешните си демони. И предпоставките за нови успехи във футбола, този път като треньор или ръководител, са налице.
