"Идеализирах Джерард - каза Трент Александър-Арнолд в интервю с Иън Райт. - Почти всички деца в Ливърпул от онова време могат да кажат същото, но аз бях обсебен от него. Всеки път, в който топката идваше към мен, крещях "ДЖЕРАРД" и я ритах с всичка сила. Опитвах се да имитирам ударите му. Мечтаех да бъда като него. Да играя като него. Винаги съм го смятал за специален."
Трент винаги е мечтал да играе за Ливърпул. Семейството му живее на няколко километра от базата в Мелууд. Всеки ден гледа колите на всички звезди да минават по улицата му на път за тренировки и мечтае: "Някой ден и аз ще пътувам натам." Тренировъчната база тогава има по-легендарен статус дори от "Анфийлд".
Когато е на шест, ТАА влиза в академията на Ливърпул, след като Ливърпул търси таланти именно в неговото училище. Александър-Арнолд попада сред селектираните, а две години по-късно се запознава и с Джерард.
"Все още си спомням, когато Джерард влезе в стаята. Никога не съм изпитвал подобно нещо. Вече имах снимка със самия Джерард! Беше фантастично", сподели бранителят.
Като малки, Трент и приятелите му имат само една драма - кой от тях ще бъде Джерард на площадката. Както за всички в обкръжението му, така и за Александър-Арнолд Джерард се превръща в идол. Бившият капитан на Ливърпул вдъхновява цяло едно поколение фенове на мърсисайдци и изобщо футболисти, които играят в средата на терена.
"Никога няма да забравя как Стиви се отнасяше към децата в академията. Отнасяше се към нас като към футболисти на Ливърпул и винаги говореше за града и клуба с такава любов. Говореше за феновете и за "Анфийлд" като за семейство. Веднага ме запали", разказва още Трент.
В началото Александър-Арнолд играе в полузащитата. По подобие на идола си, той притежава добър пас и визия за играта. През 2014-а Джерард започна работата си като треньор с талантите от академията и веднага забеляза двама младежи, единият от които бе именно Трент.
"Това бе сбъдната мечта - разказва Александър-Арнолд пред The Player's Tribune. - Стивън Джерард работеше с нас! Толкова много харесвах техниката му, че се опитвах да имитирам абсолютно всичко при нея. Честно казано, бях доста притеснен, когато той ме гледаше. Представете какво означава това Джерард да те наблюдава, докато си още в академията! А най-хубавото бе, че обичаше да остава допълнително и да упражняваме дългите пасове."
Джерард веднага забелязва таланта на ТАА и дори го споменава в автобиографията си.
"Трент има невероятен шанс да стане изключителен професионалист - пише Джерард в книгата си. - Сега е само на 16 и му липсва сила и мощ, но тя ще дойде с времето. Арнолд е истински ливърпулец от Западен Дарби. Трент се е учил да играе футбол в опит да се превърне в мен; той може да играе на всяка позиция - като шестица, като опорен полузащитник, а и на всяко друго място по терена."
Хвалбите обаче не качват Александър-Арнолд в облаците. Младокът продължава с развитието си. Трент не само се превръща в любимец на Джерард, но и прегръща философията му за израстване, без да мисли за парите, концентрирайки се само и единствено върху развитието си на терена.
"Много хора мислят, че могат да успеят, благодарение на таланта си, но само тези, които са уверени и трудолюбиви, могат да постигнат нещо значимо - учи Джерард младежите. - Те трябва да жертват всичко - като Майкъл Оуен, Джейми Карагър и Джон Тери преди тях. Това е моята философия. Трябва да вярваш в себе си и да правиш каквото е нужно. Едва след това ще дойдат парите."
Само година след срещата им Стиви Джи прекрати кариерата си в Ливърпул. Но нямаше как да забрави първите таланти, с които работи.
"Най-трудното нещо във футбола е да се равняваш по нивото на младите момчета. Така и не успях да се науча да го правя. Те се опитваха да ме впечатлят и бягаха с по 100 км/ч, а аз мислех само как някой от тях да не се контузи", пише още Джерард в автобиографията си.
Когато е на 16, Джерард дава капитанската лента на Трент в съответната възрастова група. ТАА е напълно изненадан и въпреки че тогава все още се подвизава в полузащитата, а след това е дръпнат назад, никога не разочарова идола си.
"Арнолд ме погледна, сякаш искаше да ми каже: "Какво правиш?!" Но аз знаех перфектно, че трябва да дам лентата на Трент. Това беше моят начин да му покажа, че той има бъдеще пред себе си. Че един ден ще бъде част от Ливърпул Сигурен съм в това", пише още през 2016-а Джерард.
Шест месеца след като книгата му излиза от печат, Трент направи дебюта си за Ливърпул при победа с 2:1 над Тотнъм в мач за ФА Къп.
Малко над четири години по-късно Александър-Арнолд е сред младите лидерите и звезди на Ливърпул. Местно момче, закърмено с любов към клбуа и ценностите му, идеализирал една от най-големите легенди в историята.
Малко по малко, превръщайки се в нов пример за подрастващите.
"Преди две години можех да се разхождам без проблеми по центъра - разказва още Александър-Арнолд. - Постепенно започнаха да ме разпознават по улиците, но не чак толкова често.
Веднъж ме загледа едно десетгодишно момче, което носеше фланелка на Ливърпул. В началото не усетих нищо кой знае колко специално, но само така си мислех. След като се обърнах след него, видях на как пишеше на гърба му: "Александър Арнолд, 66".
Веднага ми изплуваха спомени за самия мен като 12-годишен младок в академията на Ливърпул. Как срещнах Джерард. Толкова много време измина оттогава и толкова много неща се случиха.
А едно време и аз бях едно такова момче."
