Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вместо да реши кризата, той изигра жалките 13 минути: Какво се обърка при най-злощастния трансфер на Ливърпул

В Ливърпул Артур се прояви като безупречен професионалист, но попадна на грешното място в грешното време Снимка: Getty Images
В Ливърпул Артур се прояви като безупречен професионалист, но попадна на грешното място в грешното време

Къде изчезна човекът, който трябваше да реши кризата в халфовата линия на Ливърпул?

Преди няколко месеца Артур Мело беше усмихнат до уши, когато седна пред журналистите, за да обсъди изминалите емоционални 24 часа.

След като беше чакал цяло лято да си уреди трансфер извън Ювентус, бразилският национал чувстваше, че е ударил джакпота в последния ден от летния трансферен прозорец.

Той получаваше шанса да отиде под наем не къде да е, а в Ливърпул, след като капитанът Джордан Хендерсън се беше контузил и кризата на отбора в централната линия се беше задълбочила.

"Много съм щастлив да бъда тук и да нося тази велика фланелка с прочутата емблема на нея, която значи толкова много в световния футбол. Това е мечта", заяви Артур на представянето си.

"Играл съм срещу Ливърпул и знам какво се случва на този стадион с подкрепата на феновете. Ще бъде нещо незабравимо в моя живот. Целите ми са да достигна най-добрата си форма, да се почувствам добре и да спечеля доверието на мениджъра. Готов съм", допълни играчът.

За клуба Артур Мело представляваше привидно добра опция за ново попълнение в средата на терена с опит на най-високо ниво и изглеждаше разумна сумата от 4 млн. паунда, която щеше да бъде платена на Юве, плюс 6-цифрената седмична заплата за играча.

За самия Артур шансът наистина беше голям, защото кариерата му беше започнала да затъва в Юве и той имаше нужда да се докаже на голяма сцена.

Осем месеца по-късно обаче и двете страни сигурно се питат защо всичко толкова се обърка и как това се превърна в един от най-злощастните трансфери на Ливърпул.

Досега Артур Мело е записал всичко на всичко един мач за първия отбор, и то с изиграване на жалките 13 минути при катастрофалното 1:4 срещу Наполи през септември в групите на Шампионската лига.

Тогава полузащитникът влезе в края на двубоя при вече безнадеждна ситуация и до ден днешен не е играл повече за тима на Клоп. Не е излизал на "Анфийлд", за да почувства атмосферата, за която говореше в първото си интервю, всъщност даже не попада и в групата за мачовете.

Все по-малки са шансовете да го видим до края на сезона, така че най-вероятно периодът на 26-годишния Артур в Ливърпул ще си остане с тези 13 записани минути.

Забравиха ли го треньорите му, разочароваха ли се от него или просто не желаят да му дадат шанс, въпреки че проблемите на мърсисайдци в полузащитата са все така значителни?

От самото начало неговият трансфер беше посрещнат скептично.

Очевидно Артур представляваше краткотрайна опция и нямаше дългосрочно бъдеще на "Анфийлд", а пристигането му беше предизвикано не само от контузията на Хендерсън, а и от здравословните проблеми последователно на Алекс Окслейд-Чембърлейн, Къртис Джоунс, Тиаго Алкантара и Наби Кейта.

Клубът беше опитал да привлече Орелиен Чуамени, но французинът пое към Реал Мадрид. Тогава ръководството прецени, че необходимото обновяване на халфовата линия ще бъде отложено за следващото лято, когато на пазара ще има повече опции.

Клоп пък настояваше, че не му трябват нови халфове - поне докато не се стигна дотам повечето му играчи в тази зона да окапят.

В края на трансферния пазар нямаше много опции на търсения пост, а Артур с неговите 22 мача за националния отбор на Бразилия се отличаваше.

Той имаше зад гърба си триумфи на Копа Америка и Копа Либертадорес, а в Барселона бяха изсипали 34.5 млн. паунда за него през 2018-а. Даже в договора му с каталунците имаше 350-милионна откупна клауза.

С репутацията на многообещаващ разиграващ халф, Артур спечели Ла Лига в първия си сезон на "Камп Ноу", а съотборникът му Лионел Меси го сравни със самия Шави Ернандес.

Кариерата му в Барса обаче не потръгна по очаквания начин и през лятото на 2020 г. Мело стана част от скандалната размяна с Миралем Пянич - един трансфер, който очевидно представляваше сделка за оправяне на финансовите баланси на Юве и Барселона и в него нямаше футболна логика.

Артур не беше подходящ за Ювентус и за 63 мача записа само един гол и една асистенция, а често го обвиняваха, че твърде много задържа топката и забавя темпото на играта.

Стигна се дотам бразилецът изобщо да не бъде взет на подготвителния лагер на Ювентус през лятото на 2022 г. - в Торино вече го бяха отписали и просто му търсеха купувач.

Снимка: Getty Images

"Той е много добър футболист - смятам, че всички са съгласни с това", коментира Юрген Клоп, след като Ливърпул се реши да го привлече. "Може да придаде ритъм на играта ни, много добър подавач е, има скорост и сигурност с топката, добър е на малки пространства. Това много ми харесва. Потенциалът му все още е налице".

Основният проблем обаче беше, че Артур Мело нямаше готовност да бъде хвърлен веднага в игра. Контузия му беше попречила да стартира подготовката си навреме и беше изостанал с около месец от останалите. Нямаше как да е мигновеното решение, от което Клоп се нуждаеше.

Само два дни след като пристигна на Острова, футболистът попадна в групата за мача срещу Евертън, но не влезе в игра. После дойдоха 13-те му минути при решения мач срещу Наполи.

Оказа се, че още първите му тренировки със състава са показали колко има да наваксва и му е бил изготвен подробен кондиционен план, а паузата за националните отбори през септември е била считана за ключов период.

Артур беше пратен в отбора на Ливърпул до 21 г., за да натрупа игрови минути и там се е показал като безукорен професионалист, който изпълнява усърдно задълженията си, без да се оплаква и да прави проблеми.

Нещо повече, в медиите се появи информация, че той си е наел собствен физиотерапевт, треньор по фитнес и специалист по храненето, които да работят с него и да му помогнат да влезе във върхова форма. Явно тогава още се е надявал да попадне в състава на Бразилия за Мондиал 2022.

Но когато Ливърпул се събра отново в края на септември след мачовете на националните тимове, Хендерсън и Тиаго вече бяха излекувани и Клоп започна да залага на тях, а Артур имаше нещастието да получи тежка контузия и да скъса мускул. 

Предстояха му 3-4 месеца възстановяване и той побърза да съобщи в Instagram, че ще направи всичко необходимо, за да се завърне по-силен.

Подкрепиха го останалите бразилци в състава Алисон, Фабиньо и Роберто Фирмино, а Ливърпул впрегна всичко, за да му помогне с лечението, макар че в Италия се появиха слухове, че наемът му ще бъде прекратен и ще го върнат на Ювентус.

В началото на февруари Артур Мело поднови пълноценни тренировки, но изобщо не беше включен в състава за елиминациите на Шампионската лига и шансовете му да играе в който и да е турнир бяха станали минимални.

Играчът записа още един мач за втория отбор, а после професионализмът и трудолюбието му в тренировките бяха възнаградени с влизане в групата на представителния тим за двубоя срещу Борнемут.

Това се случваше на Артур за пръв път от пет месеца, но за него не се намери място на терена, а мачът протече ужасно и беше загубен с 0:1.

Може би най-запомнящият се момент с Артур във Висшата лига си остава този на "Етихад" по-рано през април, когато Пеп Гуардиола отпразнува бурно пред лицето му при победата с 4:1. 

Бразилецът отвърна на мениджъра с ръкостискане и изглеждаше доволен да бъде замесен в екшъна, макар и косвено. Срещу Челси също остана неизползвана резерва, а напоследък дори и мястото му в групата увехна, макар че Клоп трябва да се оправя без Наби Кейта и Стефан Байчетич.

Доколкото е известно, треньорите на Ливърпул имат симпатии към Артур Мело и към показаното от него отношение - никой не би казал и една лоша дума за него.

Но халфът беше просто паническа покупка, вместо стратегическо попълнение. Оказа се нужен само в един кратък период, в който пък още не беше готов за игра. 

На първо време му предстои завръщане в Ювентус, където от договора му остават две години. Но в Торино отново едва ли ще е нужен и за него ще бъде търсена нова дестинация.

А с периода в Ливърпул той не само не съживи кариерата си, а западна още повече.

Същевременно, на "Анфийлд" остават с огромни проблеми за решаване в средата на терена и изглежда продължават да имат нужда от поне двама нови футболисти в тази зона.

Разочарованието от сезон 2022/23 не е само за Артур, а и за всички от червената част на Мърсисайд.

 

Най-четените