Ромен Грожан проговори за ужасяващия инцидент, който изживя по време на състезанието за Гран при на Бахрейн, по време на което пострада в катастрофа с 225 км/ч.
Болидът на пилота на "Хаас" се разполови на две след сблъсък в метална мантинела, след като Грожан изпусна управление над машината по време на първата обиколка в състезанието.
Само наличието на технологичното чудо, което Формула 1 въведе за болидите си, спаси Грожан от по-сериозни наранявания. Пилотът сам излезе от болида след катастрофата, което удиви не само зрителите, но и колегите му по пистата, както и коментаторите по целия свят.
34-годишният французин призна, че е бил готов да умре, след като осъзнава, че не може да се измъкне от болида, но мисълта за децата му е дала допълнителна сила.
"Погледнах надясно, погледнах наляво - навсякъде всичко беше оранжево. Замислих си колко е странно това. След това няколко неща изникнаха в ума ми - каза Грожан пред Sky Sports.
Дали не е залезът? Не беше. Дали това не са прожекторите на пистата? Не бяха. Тогава осъзнах, че това е огън. И вече разбрах, че нямам време да чакам някого да дойде да ме спаси.
Опитах се да изляза нагоре и малко надясно, но не успях. След опитах отляво - пак не успях. Тогава седнах и пак се облегнах и започнах да псувам. Но си казах, че няма шанс да свърша така.
Сетих се за Ники Лауда - любимия ми пилот в историята на Формула 1. Казах си, че няма как да свърша като Ники! Няма как да е последното ми състезание.
Затова отново опитах да изляза, но бях заклещен. Тогава дойде най-страшното. Облегнах се, отпуснах всичките си мускули, бях почти в покой, и започнах да мисля, че ще умра: "Мъртъв съм."
Започнах да се чудя коя част от мен ще изгори първа. Дали това ще бъдат краката? Или пък ръцете? Ще боли ли? Това беше много, много странно усещане. Понякога, когато сме близо до смъртта, започваме да се плашим.
Този път смъртта дойде за мен и се спря тук (Грожан показва с жест няколко сантиметра пред и леко вдясно от лицето си - б.а.). Кръстих я Беноа - не ме питайте защо. Просто реших да я кръстя.
Не знам дали този момент ми позволи да се отърся от първоначалния шок и да се възстановя от него, да пробвам нова стратегия, но се замислих за децата си (Грожан има три - б.а.) и си казах: "Не! Не мога да угра днес. Заради децата си не мога да умра днес."
И така започнах да въртя главата си и да извивам тялото си, което, най-накрая, сработи."
