Качеството на видето е лошо и има естетиката на игра от типа екшън от първо лице. Скоро обаче става ясно, че кадрите не показват режисирана измислица и разни фенски прочити на Counter Strike. Видеото е съвсем реалистична гледка на ужас и убийства - нещо, което нормален човек не би искал никога да види през живота си. То показва как един нападател зад камерата напада вярващи в джамия и започва да убива така, сякаш те са обикновени персонажи във видео игра.
Кадрите са заснети от извършителя на масовите стрелби в две джамии в град Крайстчърч, Нова Зеландия, който отне живота на 49 души и рани още десетки други. А за да допълни още ужасът на историята, той предава на живо деянията си онлайн в социалните мрежи.
Всъщност цялата атака изглежда организирана изцяло като за ерата на социалните мрежи. Преди тя да се случи, публикация в един от многото анонимни форуми на платформата 8chan, в който обитават предимно расисти и екстремисти, задава предупреждаващо съобщение за предстоящото нападение. Постът дава връзка към манифест от 87 страници, изпълнен с антиимигрантски и анти-мюсюлмански идеи, и насочва потребителите към страница във Facebook, която впоследствие ще предава на живо атаката. Публикации в Twitter също се появяват като предвестник на нападението.
Facebook може и да изтри страницата, от която се е появил стрийма, а Twitter да заличи предполагаемия профил на извършителя, но не и преди видеото да се разпространи из интернет като горски пожар.
Крайстчърч не се беше възстановил съвсем още от предишното голямо нещастие, което сполетя малкия новозеландски град. През 2011 г. тежко земетресение разруши хиляди сгради и отне живота на почти 200 души. Оттогава насам населението на града драстично намаля, което, на свой ред, отвори място за мигранти да запълнят дупката в местния пазар на труда. Много от тях бяха наемани да помогнат за възстановяването на Крайстчърч.
Много от тези мигранти и бежанци са сред жертвите на нападателя Брентън Тарант. Но тази атака не е просто поредната масова стрелба, тя разкрива един съвсем нов възход на интернет като средство за нападение за крайно десните радикали.
Омраза, движена от интернет
На пръв поглед манифестът на Тарант напомня много на нещата, които пише друг крайнодесен терорист - Андреш Брайвик, който през 2011 г. атакува лагер на младежката организация на Работническата партия на Норвегия на недалечния остров Ютьоя, където убива 77 души и ранява още 155 човека. Тук Тарант дори се позовава на Брейвик.
Манифестът на новозеландеца обаче има една голяма, съществена разлика. Той е пълен с ирония и сарказъм, с алюзии към популярни онлайн мемета и културни референции, което предполага еволюция на ксенофобската омраза, насочваща се към онлайн потребителите.
В широко разпространена статия на платформата за разследваща журналистика Bellingcat в петък журналистът Робърт Евънс отбелязва, че документът съдържа много референции към онлайн културата на крайнодесните, които вероятно ясно изразяват и собствените позиции на стрелеца.
"Но този манифест е капан, поставен за журналисти, търсещи смисъла на това ужасяващо престъпление. В него има истина и ценни улики за радикализацията на извършителя, но тя е заровена под огромно количесто... заради липса на по-добра дума - 'онлайн глупости'", добавя Евънс.
С други думи, всичко може да бъде описано като едно голямо упражнение в по тролене от един убиец.
Вземете друг пример. Преди атаката стрелецът казва на своите онлайн последователи да се абонират за канала на YouTube на PewDiePie, който има 89 милиона последователи на платформата. PewDiePie, шведския геймър и и вероятно най-популярният влогър в YouTuber, чието истинско име е Феликс Келберг, в миналото е изразявал своите расистки и доста консервативни в някои отношения възгледи, с което си спечели доста критики, но и любовта на крайнодесните.
Келберг веднага побърза да се разграничи от думите на стрелеца и да заклейми делото му. В пост на профила си в Twitter обяви, че съчувства на всички, пострадали при атентата, и на семействата им. Въпреки това обаче посланието на Тарант постига своя ефект, защото макар и принуден да се разграничи, PewDiePie дава светлина върху неговото деяние с официалната си позиция.
Лий Джарвис, съ-редактор на списанието "Критични изследвания на тероризма", казва, че интернет може да предостави на маргинализирани заради крайните си и екстремни идеи индивиди пространство да намерят съмишленици и да комуникират с тях. По този начин, вместо подтиквани от обществото и от обществената изолация да смекчат краните си възгледи, те ги затвърждават, намирайки социално одобрение у други.
Наличието на съмишленици кара такива хора да чувстват идеите си по-широко разпространени и по-одобрявани, отколкото в действителност са.
Колкото до самия факт, че манифестът е изпъстрен с множество мемета, онлайн шеги и културни референции вътре към идеологията на крайните националисти, показва според Джарвис, че много от хората в тези крайни общности се радикализират именно през интернет.
Нападателят също така сакрастично отдава важност и на иначе безвредни игри като Spyro the Dragon и Fortnite, твърдейки че те са го накарали да се радикализира. По този начин сякаш той се опитва да иронизира познатото схващане, че компютърните игри могат да доведат до радикализация на човек.
Оръжие за терористи?
През последните години все по-често социалните медии биват използвани от терористи. През 2013 г. екстремистите от Ал-Шабааб на живо предадоха атаката на търговския център Уестгейт в Найроби, Кения. Публикувайки редовни ъпдейти по стрелбата, от терористичната организация поеха контрол над наратива, заобикаляйки по този начин медиите и очевидците.
Някои терористи вече носят GoPro камери по време на атентатите си, в опит след това да качат в интернет нападението, постигайки по този начин още повече страх и ужас.
Тероризмът търси политически цели и следователно терористите винаги са търсели вниманието на медиите. Това вече не е толкова нужно. Възможността всеки да стане медия посредством социалните мрежи позволява на подобни екстремисти да се възползват от шанса да достигнат оптимална територия с "нефилтрирани" послания.
След атаката в петък, Миа Гарлик, говорителка на Facebook в Нова Зеландия, заяви, че видеоклиповете от атаката в Крайстчърч са свалени от платформата. Заедно с това са изтрити и профилът, от който се е предавано, както и профила на извършителя в Instagram.
Въпреки това обаче видеото се е запазило и обикаля из социалните мрежи през нови и нови профили. И големият проблем на Facebook в случая е автоматизираните механизми, с които социалната мрежа си служи, за да отстранява такива видеа с насилие.
Близостта с естетиката на видеоигрите спомага за това видеото от нападението да се приема просто като поредната игра и по този начин да минава под радарите на Facebook и Twitter. И ще мине доста време, преди този проблем да бъде отстранен, ако въобще бъде.
Истината обаче е една - интернет се превръща във все по-сериозно оръжие за терористите от различни идеологии. И те няма да се поколебаят да използват слабите места в него, за да просперират.
