Предричането на бъдещето е трудно, но това не спира хората да опитват - особено хора на име Илон Мъск. Както той добре знае, смелостта е практически единственият начин въздушните замъци да станат материални.
В списъка по-долу WIRED събира шепа дългосрочни цели като рамка на това, което да очакваме в предстоящото десетилетие. Космически колонии. Мега-експанзия на анализа на генома. Симпатични малки ядрени електроцентрали.
Никога не е твърде рано да започнем да държим даващите обещания отговорни за техните твърдения. В крайна сметка, дори мегамилиардерите имат нужда от някой, който да им държи сметка.
Добре дошли в лунната база
Когато последният човек напусна Луната през 1972 г., малцина можеха да предрекат, че хората няма да се завърнат цели 50 години. НАСА казват обаче, че този път нещата ще са различни. Агенцията планира мисия с астронавти до луната през 2024 г. и този път иска да остане задълго. Идеята на мисия "Артемида" е да положи основите на постоянно човешко присъствие на и около луната, което след това ще послужи като отправна точка за полетите на агенцията до Марс.
Когато "Артемида" беше оповестена за първи път, беше лесно да не повярваме: агенцията иска да използва ракета, която не е летяла до момента, липсват й необходимите средства за мисия до луната... списъкът продължава до безкрайност. Но тази година НАСА отбеляза голям напредък в тази мисия. Агенцията е избрала шепа компании да изработят компоненти за нейния "лунен портал", космическа станция, която ще се намира в орбита около Луната, и e поискала предложения за дизайн на лунен модул. Ако НАСА спази обявените срокове за мисия с екипаж до Луната през 2024 г., не е толкова безумно да мислим, че може да има постоянна лунна база към 2030 г., смята Даниел Оберхаус - журналист, пишещ в областите наука и технология, с публикации в издания като Wired, Popular Mechanics, Slate, Vice и др.
Климатичен апокалипсис сега
През октомври 2018 г. ООН предупредиха, че човечеството има 12 останали години, за да избегне катастрофални климатични промени. Това означава, че към 2030 г. ще трябва да намалим наполовина глобалните емисии на парникови газове - задача, която изглежда не толкова трудна, колкото на практика невъзможна, като се има предвид, че емисиите все още нарастват с всяка година.
Ако бъдем реалисти, светът няма внезапно да свърши на 1 януари 2030 г., ако не спазим този срок. Докладът обаче е точен в мантрата си: колкото по-бързо преминем към световна икономика, базирана на възобновяема енергия, толкова по-бързо можем да смекчим последиците като по-силни бури, надигащо се морско равнище, по-неконтролируеми горски пожари.
Какво можем да направим? Като начало, са нужни "въглеродни данъци" по цял свят: ако някой причинява отделяне на парникови газове, да плаща такси, които да стимулират възприемането на зелена енергия. Трябва да осигурим огромни субсидии за соларните панели и електрическите автомобили. Трябва да засилим обществения транспорт и да направим редизайн на градовете, за да разубедим хората да използват автомобили. И това може да звучи като нишова прогноза, но е изключително важно: климатиците имат нужда от фундаментален редизайн, за да бъдат по-ефективни или дори да изолират CO2, докато търсенето им нараства паралелно с глобалния ръст на температурите, смята Мат Саймън - автор и научен журналист с област биология, роботика околна среда и др.
Геномни мега-милиони
Ако смятате, че в момента живеете в ерата на Голямото ДНК, помислете пак. Следващото десетилетие ще отбележи повече от стократен бум в генерирането на човешки генетични данни по света. Спадът на разходите за анализ на генома изважда ДНК тестовете извън изследователските лаборатории, към масовата медицинска практика. Базирани на населението проекти за анализ на ДНК в повече от дузина държави, включително САЩ, се очаква да осигурят данни за генома на 60 млн. души към 2025 г. Към 2030 г. Китай се надява да добави още 100 млн. от собствена инициативна за "точна медицина".
Ефектът от това е труден за осмисляне. До този момент само около 1 млн. души са се подложили на пълен анализ на генома. И те не са особено разнородна група. Повече данни от цял свят ще позволят по-мощен и детайлен анализ как гените влияят на здравето и поведението. Огромни генетични набори от данни са идеални за нова техника, наречена "менделово случайно разпределение", която е подобна на клиничните изпитания и позволява на учените да откриват причини и корелации. По-големите набори от тестови данни също така ще позволят прогнозиране на сложни характеристики - като ръст или податливост на сърдечни заболявания - на база ДНК.
Свят, толкова наситен с генетични данни, ще носи със себе си и собствени рискове. Надвиснал е риск от възникване на генетичен масов шпионаж и край на генетичното лично пространство. Техническият напредък в криптирането на генома може да спомогне за справянето с някои от тези заплахи. Ще са нужни обаче и нови закони, които да поддържат баланса между рисковете и ползите от толкова много познания за генетиката. Така го вижда Меган Молтени, която пише за WIRED в областите биотехнологии, обществено здраве и генетична неприкосновеност. Трудовете й се появяват и в световни научни списания като Popular Science, Discover, Undark, Nautilus и Aeon.
Миниатюрни ядрени електроцентрали
Към 2030 г. електроцентралата Vogtle в Джорджия, единствената ядрена електроцентрала, строяща се в момента в САЩ, ще функционира от няколко години. Вероятно тя ще е единствената нова голяма ядрена електроцентрала за десетилетието, но това не означава, че САЩ изоставят енергията от ядрен синтез. Вместо това очаквайте да станете свидетели на появата на малки ядрени реактори.
Много по-малки по размери от типичните ядрени реактори, тези усъвършенствани реактори могат да бъдат произвеждани масово и лесно доставяни навсякъде в страната, независимо на колко отдалечени локации. Първите малки реактори, разработени от компания, наречена NuScale Power, би трябвало да започнат да разпадат атоми в националната лаборатория в Айдахо през 2026 г. Министерството на енергетиката на САЩ също така работи върху появата на дори още по-малки реактори, известни като микрореактори, във федерална централа към 2027 г.
Ядрената енергетика има лоша слава в някои американски екологични кръгове и не е трудно да разберем защо. Инцидентът на Тримилния остров и продължаващият десетилетия дебат за съхранението на ядрени отпадъци в планината Юка е накарало хората да се притесняват от перспективите на този несвързан с въглерод енергоизточник, но ООН и много експерти казват, че енергията от ядрен синтез ще е от решаващо значение за постигането на климатичните ни цели. Светът трябва да намали наполовина въглеродните си емисии към 2030 г. и възприемането на ново поколение ядрени реактори може да е ключово за осъществяването на тази цел, смята научният и теологичен журналист Даниел Оберхаус.
Планът на Илон Мъск за Марс
Изпращането на живот на Марс е цел на Илон Мъск още от самото начало и това е десетилетието, което той е насрочил за кацане на червената планета. Първоначално той искаше да изпрати растения в парник, но след като SpaceX постигнаха доминиращи позиции в новата космическа индустрия, амбициите на Мъск нараснаха и той вече се стреми към пълноценна колония на Марс. През 2019 г. той демонстрира за първи път ракетата, която може да осъществи това.
Сроковете, поставени от Мъск за полет до Марс, са предсказуемо несигурни. През 2017 г. той предрече, че SpaceX ще изпрати товарна мисия до Марс към 2022 г. Следващата година той заяви, че първият полет с екипаж до Марс ще се случи след 7-10 години, тоест не по-късно от 2028 г. Мъск е прочут със сериозното подценяване на количеството време, необходимо за постигането на амбициозните му цели, така че не организирайте още партита по повод този полет. И все пак той обикновено изпълнява обещанията си, когато и да се случи това, добавя Даниел Оберхаус.
Сбогом, бедност!
Предсказанията за бъдещето често имат научнофантастичен уклон: ракетни раници, летящи автомобили, хибриди между мозък и компютър. ООН би трябвало да са по-стабилно стъпили на земята, но някои от целите за устойчиво развитие на организацията за 2030 г. звучат също толкова фантастично. След само 10 години ООН планира да премахне бедността "във всичките й форми навсякъде".
Нищо работа. ООН вече обявиха 17 октомври за международен ден за изкореняване на бедността. И все пак подобряването на живота на хората, които в момента оцеляват с под 1 долар и 25 цента на ден изисква малко повече.
Добрата новина е, че тежката мизерия в глобален мащаб е намаляла сериозно: Световната банка съобщава, че с 1.1 млрд. по-малко хора живеят в крайна мизерия, отколкото са живели през 1990 г. Организацията работи с много държави, за да подобри образованието, равенството на половете, сигурността на достъпа до храна, социалните услуги и други. Напредъкът обаче е неравномерно разпределен и климатичните промени сега заплашват да ликвидират голяма част от този напредък, като тласнат милиони обратно към нищета и създадат "климатичен апартейд". Това вече се случва в Централна Америка и Африка, където сушата накара милиони хора да напуснат домовете си. Перспективите за премахване на бедността не изглеждат особено розови.
Да бъдем реалисти, бъдещето е непознаваемо. Изданието от 1900 г. на Ladies' Home Journal предричаше, че в рамките на века пневматични тръби ще доставят стоки до домовете и че буквите C, X и Q ще отпаднат от азбуката. Същевременно обаче то успешно предвиди мобилните телефони и цветната фотография. Стабилният научен напредък, съчетан с политическа воля, може да постигне успешен обрат в климатичните промени - и да превърне прогнозите на ООН от мечти в реалност, заключава Сара Харисън, която е завършила журналистика в Бъркли и пише по теми, свързани с бизнес и наука, за WIRED.
