Представете си, че влизате в стая, пълна с непознати. Намирате се в чужд град, не познавате никого, никой не ви познава. Имате свободата да правите каквото пожелаете, да отидете където пожелаете, и да разговаряте с когото пожелаете.
Как ще се почувствате? Това, което изпитвате, докато влизате в стаята, е усещането за анонимност: социокултурен феномен, който позволява съществуването на личното пространство и свобода. На практика обаче през 2017 г. този феномен вече не съществува, пише Браян Лъфкин в Би Би Си.
Едно от основните предизвикателства на нашата епоха е как едновременно да гарантираме национална сигурност и да подобрим живота си чрез технологии, като същевременно запазим основното си човешко право на лично пространство?
Анонимността - понятие, произлизащо от гръцката дума за "без име," е уникално човешко психологическо изживяване. Всички имаме идентичност, които демонстрираме пред света, но при определени обстоятелства можем да я "изключваме" и да действаме в пълна тайна.
Общуването с хора предполага използването на публичен образ. Анонимността е вътрешният свят, в който можем да размишляваме сами, да анализираме мислите и чувствата си без външна намеса, да бъдем насаме със собствената си душа.
Анонимността ни позволява да опитваме нови неща или да изразяваме идеи, без да бъдем съдени и критикувани. Прикритието на анонимността може да ни помогне да управляваме по-добре определени сфери от живота си - да задаваме въпроси, които бихме се смущавали да попитаме лично, да помогнем на други хора, без да поемаме нежелани ангажименти и т.н. Интернет се оказва идеалната среда за активност без нужда от разкриване на самоличността. Така поне е на теория.
Въпреки че повечето потребители на интернет държат да останат анонимни, обаче, те не смятат това за възможно.
Нещо повече - много от онези, които твърдят, че ценят личното си пространство, реално не полагат никакви усилия да го опазят, включително пренебрегват някои от основните стъпки за защита.
Докато през 90-те години интернет провайдърите параноично предупреждаваха потребителите да пазят в тайна личната си информация (пол, първо име, местожителство), сега почти няма следа от предишните строги правила. Кариерните съветници от цял свят препоръчват да поддържаме реален публичен профил в LinkedIn с пълно име, портретна снимка, пълен списък на досегашните работни места и т.н.
Вероятно това може да се приеме за „разтапяне на ледовете" в културно отношение.
Днес личната информация се разпространява свободно и неограничено в уеб-пространството, често по наше собствено желание. Споделяме селфита в Instagram на себе си и любимите ни хора, заедно с гео-индикация за мястото, на което се намираме.
Потребителят на социални мрежи не се бои да се впуска в публични политически спорове, включително като си позволява да отправя тежки оскърбления - независимо от факта, че „обектът" на ругатните лесно може да види истинското име и физиономията му.
Хората са склонни да приемат киберпространството като някакъв вид имагинерна среда без реални граници. Място, което не бива да се приема твърде насериозно, и в което не важат правилата и стандартите, приложими в „реалния" свят.
Какво става обаче, ако сте от тези хора, които избягват Facebook, нямат присъствие в социалните медии и са готови на крайности, за да ограничат до минимум следите си в интернет? За съжаление анонимността ви пак е изложена на риск.
Пълната анонимност през 2017 е мисия, обречена на поражение, коментира Пол Ом, професор по право в Университета Джорджтаун.
Ако стоите извън социалните мрежи, вероятно ще се опазите от нежелани контакти с бивши гаджета или отдавна забравени съученици. Това обаче не значи, че сте невидими за по-големите организации - корпорациите и правителствата.
Рекламодателите следят навиците ви в Интернет на различните устройства - телефони, таблети, лаптопи. За тях е важно да знаят къде обичате да излизате или да пазарувате, какъв тип сайтове посещавате, и т.н. Все повече набира сила дебатът около обема на лична информация, която интернет компаниите могат да проследяват и да продават на други страни, без да нарушават базови човешки права.
Ако сте обект на разследване от служби за сигурност, достъпът им до информация като финансови документи, медицински архиви, история на посещавани сайтове или на телефонните обаждания е невероятно лесен.
И това загатва за по-мащабно и сериозно опасение в ерата на пробиви в киберсигурността и цифрови услуги, които записват банковата ви информация и домашен адрес. Трудно е да останеш неоткриваем в наши дни.
Какво още предстои? Пол Ом смята, че следващата неразработена територия в рекламата ще е свързана с местоположението на потребителите.
Сайтовете могат да адаптират рекламите си, така че те да отговарят на конкретни интереси, но компаниите и рекламодателите търсят инструменти, с които установяват точното местоположение в реално време с цел "персонализирана" реклама. Например рекламата би могла да се покаже на екрана на мобилния ви телефон, като предлага ваучер за пазаруване в магазин, който се намира на половин километър от вас.
Практически невъзможно е да изчезнете напълно от картата, освен ако не решите да живеете без интернет и смарт-устройства.
Изследване на Pew от 2015 г. сред американски респонденти, показва раздвоение желанието на гражданите да запазят личните си данни в тайна и разбирането им, че службите за опазване на националната сигурност имат нужда от достъп до информация, за да могат да гарантират безопасността им.
56% от участниците в проучването казват, че антитерористичните мерки не са достатъчни за защита на гражданите и предпочитат да жертват някои свободи - включително личното си пространство онлайн - в името на националната сигурност.
Опитите за пълно анонимизиране на онлайн-потреблението са малко или много безсмислени: с възхода на Интернет на вещите, все повече устройства, които се използват ежедневно, ще изискват достъп до лична информация, за да могат да функционират.
Намаляващата анонимност изглежда неизбежна. И все пак ако искате да защитите личните си данни по най-добрия възможен начин, експертите предлагат някои съвети.
Най-добрите практики, които да използвате
На първо място - надеждна защита на паролите, създаване на различна парола за всяка услуга, подбиране на трудно разгадаеми пароли.
Но ако държите на репутацията си - здравият разум би бил много по-полезен от търсенето на защитни инструменти срещу хакерски атаки.
Спазвайте правилото на "първата страница". Не пишете коментари, мейли или смс-и, които не бихте искали да видите на първите страници в пресата. Този съвет важи както за редовите потребители, така и за служителите на разузнавателни агенции.
Ако искаме да прида реална културна ценност на анонимността и да я защитаваме като основно човешко право, е нужно много повече от индивидуални предпазни действия или създаване на приложения за криптиране на мобилната комуникация.
Нужни са фундаментални промени в обществото. Правителства, рекламодатели и технологични корпорации по цял свят трябва да се споразумеят около една базова система от етични регулации. Решението не е в принудата на потребителите да се отказват от цифрови услуги.
Всички ние имаме нужда да поддържаме някакво лично пространство, където най-дълбоките ни желания и мрачни фантазии са скрити от другите хора - това ни дава свобода да се развиваме като хора, да експериментираме с различни идеи, концепции и различни страни от нашата идентичност. Това не се променя с интернет.
