Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Десетте растения, които никога да не садите в градината си

По препоръка на МОСВ следващите десет растения попадат в черния списък "Не садете това у дома": Снимка: iStock
По препоръка на МОСВ следващите десет растения попадат в черния списък "Не садете това у дома":
Айлант, див орех (Ailanthus altissima) Снимка: Wikimedia Commons
Айлант, див орех (Ailanthus altissima)
Блатен троскот (Paspalum distichum)
Бохемска фалопия (Fallopia x bohemica) Снимка: earth.com
Бохемска фалопия (Fallopia x bohemica)
Бяла акация, салкъм (Robinia pseudoacacia) Снимка: Pixabay
Бяла акация, салкъм (Robinia pseudoacacia)
Многолистен бутрак (Bidens frondosus) Снимка: Wikimedia Commons
Многолистен бутрак (Bidens frondosus)
Нуталиева водна чума (Elodea nuttallii) Снимка: Wikimedia Commons
Нуталиева водна чума (Elodea nuttallii)
Обикновен кактус, опунция (Opuntia humifusa) Снимка: Wikimedia Commons
Обикновен кактус, опунция (Opuntia humifusa)
Пелинолистна амброзия (Ambrosia artemisiifolia) Снимка: Wikimedia Commons
Пелинолистна амброзия (Ambrosia artemisiifolia)
Синя акация, аморфа (Amorpha fruticosa) Снимка: Wikimedia Commons
Синя акация, аморфа (Amorpha fruticosa)
Ясенолистен клен (Acer negundo) Снимка: Wikimedia Commons
Ясенолистен клен (Acer negundo)

Туризмът, транспортът, търговията и земеделието със сигурност са направили света едно по-глобално и социално място, но в света на природата нещата стоят по различен начин. 

Всъщност дори и там можем да говорим за "инвазии", "войни" и един вид колониализъм - когато едно растение, което притежава мощни механизми за оцеляване и размножаване, проникне в чужда среда, то започва да я "превзема".

Ето защо съвсем скоро Министерството на околната среда и водите публикува списък с най-опасните растителни видове, които се разпространяват в Европейския съюз и за които е необходима координирана политика за тяхното ограничаване. 

В галерията ни можете да разгледате кои са те и какви са визуалните им особености. Тук ще се спрем малко по-подробно върху всяко от растенията, които представляват най-голяма заплаха в България, поради което в никакъв случай не бива да ги засаждате в градината си:

Айлант, див орех (Ailanthus altissima)

Снимка: Wikimedia Commons

Познавате това растение много добре, защото то буквално вирее навсякъде.

Известно в западните страни като "райско дърво" (Tree of Heaven), всъщност неговият естествен хабитат е в Китай, Корея и остров Тайван, но миграцията и естествените човешки процеси е успяла да го "засади" и в Европа още през 18. век. 

То се отличава с до 25 м. височина, короната му е кълбовидна и рехава, листата му са перести, дълги до 1 метър. 

Защо е вредно? Айлантът много бързо колонизира територии с нарушена природна среда и налага силен натиск върху други видове, като отделя алелопатични вещества, които пречат на развитието им - на тях се дължи и особената им миризма, която няма как да объркате. 

Блатен троскот (Paspalum distichum)

Блатният троскот е вид многогодишна трева, която от дълго време присъства на повечето континенти, но се смята, че произлиза от местата с тропичен климат в Южна Америка.

Тя се разпространява чрез коренища и столони, а максималната ѝ височина е около 60 сантиметра. Тъкмо заради мощните ѝ коренови системи тя е и вредна: троскотът засмуква хранителните вещества от почвата и функционира като вреден плевел.

Бохемска фалопия (Fallopia x bohemica)

Снимка: earth.com

Бохемската фалопия е хибрид между Гигантската и Японската, затова споделя характеристики и на двата родителски вида. Тя произлиза от Ирландия и е била декоративно растение, но е широко разпространена и като вредител, особено по реките и пътищата.

Листата най-често са под формата на сърце, а в по-високите си части - и на лопатка. Фалопията е инвазивно растение, което означава, че се конкурира и измества полезните местни растения. За това помага и липсата на естествени врагове и способността ѝ да се разпространява и чрез фрагменти от корени и стъбла.

Бяла акация, салкъм (Robinia pseudoacacia)

Снимка: Pixabay

Бялата акация е широкоразпространено дърво, чиито цветове често се използват и за лечение на различни състояния. Тя произлиза от Северна Америка, достига до 25 метра височина и има силно разклонена корона и напукана сиво-кафява кора.

Листата се състоят от множество по-малки бели листенца, разположени едно срещу друго. Те излъчват много силен и приятен аромат; а на вкус са леко сладникави (макар и отровни). 

Бялата акация е внесена в България с цел укрепване на насипите на растящите се железопътни линии. 

Многолистен бутрак (Bidens frondosus)

Снимка: Wikimedia Commons

Многолистният бутрак е северноамерикански вид цъфтящо растение от семейство Сложноцветни.

То е широко разпространено в голяма част от Канада, САЩ и Мексико, докато в останалите части на света е привнесен вид. В повечето части на света е квалифицирано като екологичен плевел, обикновено се среща на пасища и полета и край пътищата. 

Нуталиева водна чума (Elodea nuttallii)

Снимка: Wikimedia Commons

Името подсказва какво е отношението към това многогодишно водно растение, което се размножава като плевел в езера, реки и други плотки водни басейни. 

В Северна Америка, откъдето произлиза, то не е известно като плевелен вид, но в Евразия отглеждането му не се е поощрява. Въпреки това то често се използва като аквариумно растение заради атрактивния си външен вид.

Обикновен кактус, опунция (Opuntia humifusa)

Снимка: Wikimedia Commons

Както пишат от МОСВ, всъщност малко хора знаят, че популярният кактус "Опунция" е един от най-инвазивните видове растения в Европа и нанася големи щети на природата, икономиката и здравето на хората.

Това са вечнозелени, храстовидни растения, които натрупват голямо количество вода и са описани за първи път в България през 20-те и 30-те години на ХХ век. Целта им е била да красят царските дворци в Евксиноград и Кричим, но всъщност далеч не са приятелски настроени към останалите видове - разпространяват се много лесно, издръжливи са на суша, преживяват пожари и силни студове, а всичко това ги прави агресивен и лесно приспособим конкурент на българските растения.

Разбира се, това не значи, че не можете да ги гледате в саксия у дома.

Пелинолистна амброзия (Ambrosia artemisiifolia)

Снимка: Wikimedia Commons

Амброзията е едногодишно растение с произход от САЩ, което се появява в края на пролетта. Размножава се главно чрез коренища, но също и чрез семена. Расте до 70 см. и се разклонява в переста форма с меки листа с дължина от 3 до 12 сантиметра. 

Поленът му се разпръсква от вятъра и може да бъде силен алерген за хора със сенна хрема. Определя се като широколистен едногодишен плевел. 

Синя акация, аморфа (Amorpha fruticosa)

Снимка: Wikimedia Commons

Синята акация е медоносен храст от семейство Бобови, който цъфти в лилаво и произлиза от Северна Америка, Канада и Мексико.

Както и своята бяла посестрима, синята акация се разпространява бързо, търпи всякакви климатични условия и се приспособява бързо, което я прави инвазивен вид спрямо останалите растения. 

Ясенолистен клен (Acer negundo)

Снимка: Wikimedia Commons

Последният представител на този черен списък е дребно широколистно дърво с произход от Северна Америка.

Освен като често срещано улично и парково дърво, този клен може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде, с изключение на крайните югоизточни и югозападни райони, до 1000 м. надморска височина.

Лесно понася всякакви климатични условия, както и мръсния въздух, а именно поради тези фактори се смята за инвазивен вид, макар често с него умишлено да се озеленяват зелени площи в частни и обществени имоти. 

Най-четените