Утайката от кафе е популярен домашен метод за подхранване на растения, но в кухнята ни има и други иначе безполезни остатъци, които могат да се използват с подобна цел.
Или по-точно - има ги в мивката и канализацията, където иначе отива водата от измиването на ориза.
Правило при готвенето на ориз е, че той трябва да се изплакне добре със студена вода. Целта е не само да се почисти допълнително от прах и евентуални остатъци, но и да се премахне нишестето от горния слой на зърната. То кара ориза да се слепва.
Докато ние не искаме излишното нишесте и лепкав ориз в ястието си, то би било добре дошло за растенията у дома и вместо да се изхвърля, тази вода да отиде в саксиите.
Защото с водата от ориза в канализацията отиват и хранителни вещества. Нишестето в нея подхранва полезните микроорганизми в почвата, във водата има и следи от минерали от самия ориз като калий, фосфор и магнезий, които да се усвоят от растенията.
••• За убийците на растения има надежда:
Тази "обогатена" вода не е супер тор и не върши чудеса, но е достатъчна за леко подхранване, особено на саксийни растения, както и като лек почвен подобрител.
Особено подходяща е за зелени листни растения като фикус, за билки, за зеленчуци - домати, салати или чушки, за киселолюбиви - азалии, хортензи и рододендрони.
Най-добре е тази мътна вода да се разрежда с обикновена - 1 към 1, за да се намали концентрацията на нишесте. В противен случай има риск да се образува лепкав слой върху почвата и корените, който да блокира въздуха и да задържа много влага.
Освен това, ако растенията са на топло, нишестето може да ферментира и резултатът да е плесен около корените на растенията.
За да се избегне ферментация, водата след изплакването на ориза трябва да се ползва за растения до 24 часа. "Обогатяването" с нея не бива да е по-често от веднъж на 7-10 дни.
Съществува и обратната възможност - водата да се остави да ферментира и така да се развият "добри" бактерии.
Процесът обаче изисква оризовата вода да се съхранява за 1-2 седмици на тъмно в покрит с тензух съд и да се внимава за всякаква овен бяла плесен, т.е. при поява на тъмни гъбички водата да се изхвърли. Полученият "тор" пък трябва да се нанася рядко, веднъж месечно, и добре разреден с вода - поне едно към две.
За подхранване се ползва единствено вода от почистване на суров, небланширен ориз. В нея не бива да има мазнина, сол или подправки и е добре да се има предвид, че тя не замества истинското наторяване.
Това обяснява и защо друга "нишестена" вода е най-добре да не стига до саксиите - тази от пастата.
По принцип когато се вари паста, водата винаги трябва да се посоли, иначе спагетите ще са безвкусни. Солта обаче е вредна за растенията, тъй като уврежда корените и пречи на усвояването на вода.
Освен това при варенето пастата пуска повече нишесте от измития ориз, а прекомерното количество пречи на почвата.
Допустимо е обаче подхранване с вода от варене на картофи, тъй като ще подхрани растенията с калий - стига обаче в нея да няма сол.
И да не е вряла, естествено.
••• Още един трик с ориза:
