Нашият сънародник, който в продължение на 45 години беше "отглеждан" уж в колективен дух, взе че се оказа неочаквано (а може би съвсем очаквано) последователен и страстен индивидуалист.
Опъваната почти половин век пружина се скъса и нанесе тежък удар в носа на чувството за общност.
Затова и сега, поне през последните 25 години, изграждаме гражданско общество, но то никак не върви. На фондациите и сдруженията, регистрирани по закона за НПО, които работят в обществена полза, продължава да се гледа масово като на нещо, в най-добрия случай - подозрително, и не достигат просвета и знания за значението на тези граждански инициативи.
Общественият договор, върху идеята за който е построена съвременната демокрация (за да я отграничим от античната), не се състои в това, че някакви хора се събрали и се договорили да правят нещо заедно.
Общественият договор е правно понятие, възникнало през 17-18-ти век. Според Томас Хобс хората съзнателно са приели държавата като форма на организация на обществото с цел осигуряване на собствената си безопасност, частна собственост и лични права.
Хобс определя държавата (civitas) като мнозинство от хора, обединени чрез спогодба (договор) в едно лице, за чиито действия носят отговорност те.
Отдавайки естественото си право (свободата да имаш правото да защитаваш живота и собствеността си с всевъзможни средства) в полза на държавата, хората от общността си осигуряват мир и взаимна защита. По този начин се отказват от естественото състояние на "война на всеки срещу всеки", както пише Хобс в "Левиатан" през 1651 година.
Старият обществен договор, обаче, е доста поовехтял.
Защото, докато ние сме строили "светлото бъдеще", светът е стигнал далеч напред в пазарния проект, според който всичко вече е брандирано, лицензирано, запазено, наименувано и индивидуализирано.
Млякото не е мляко, а "Данон" или "Бор-Чвор". Носим Max Mara и Donna Karan, спим в чаршафи Ralph Lauren и... Нека спрем дотук, че няма да можем да слезем от BMW 5-ицата. Или от такси "Панда".
Именно чрез марки работят производствата и продажбите, маркетингът и рекламата, така се "развиват" пазарите и се осигуряват дялове от тях. Това е положението: така се печелят пари, а с тях светът се "върти".
В България знаехме за всичко това, но не знаехме, че ще се впуснем на юруш по бобслейния улей. Летим и финишираме един по един - забележете - един по един - пред онази тясна врата, през която задължително всеки минава сам.
Ако се заслушате в разговорите, които водим с близки, приятели, съседи, ще дочуете повече имена, отколкото теми.
Ще дочуете повече "Абе чухте ли я само тази Кул... в събота?" или "Снощи Сла ... пак ...", "Майчето съвсем се ...", "Цец... и Близ ... , с онази, как беше бе, Тат ..."...
Личните имена валят от небето, вадим си ги от джобовете като кърпички, извират изпод юргана.
Реалити предаванията, които в България представляват публична атракция (дават ги в прймтайма и по ефирни телевизии) са основани върху личните имена, върху този и тази, които впоследствие се тиражират допълнително. Произвеждат се "звезди", тоест - потенциално разпознаваеми чрез имената си хора.
Говорим за другите от публичния живот като за хора от семейството, обсъждаме ги и ги "плюем".
Обичайно е да се попадне в ситуация, в която нищо не се разбира от разговора, тъй като "не си в час" с личностите, които се назовават с малки или не дотам малки имена. Понякога и с прякори.
Другата практика, тази на аватарите, никнеймовете и псевдонимите, не променя нищо.
Дори и да скриеш самоличността си зад картинка, образ или име, пак си индивид, единица човек, който говори като персонаж през маската си. Така дори хлъзгането ни по още и още имена, към което ни подтиква и самото движение в интернет (потребителско име), се разроява и превръща в необходимост.
Бихме могли да набавим и някои интересни примери.
Когато се имат предвид хора в нужда или в нищета, се казва "безименните хора". Сякаш нещастните са онези, които са останали в анонимизиращия колектив и не са могли да се доберат до име, което да им помогне да се измъкнат. Сякаш името, с някаква магическа сила, би могло да ги хване за ръцете и да ги отведе в друг свят.
Но тази тенденция има и друга, полярна страна.
Преди 4 години избухнаха световни движения като "Окупирай Уолстрийт", "Анонимните" и т н. Както знаем, това са протести от съвременен тип (чийто предвестник са младежките палежи в предградията на Париж), които са леви, донякъде анархистични, антикорпоративни и антиполитически.
Те са, така да се каже, израз на хоризонталната култура на интернет, който няма глава и опашка (сиреч не е йерархизиран) и, по подобие на морската звезда, ако се отреже едно пипало, израства друго.
Този тип протести избраха за единен образ този на Анонимус, който сигнализира за принаделжност към една абстрактна идея, може би - утопична, предвещаваща края на властта на корпоративния капитал. Интересното в случая е, че неофициалното, опозиционното е предпочело да няма име.
Липсата на име като знак за протест в свръх наименования свят.
Ако се върнем към социо-политическата ситуация в България, тя се изразява в две стъпки:
1) Катастрофално ниско доверие в държава и институции;
2) Отказ от участие в колективния процес
Хората все повече, и не от вчера, живеят с усещането, че са сами.
Силата на негативното противодействие се задълбочава и благодарение на медии, нови технологии и цялостния стил на живот, който осигурява все по-малко частно пространство.
Тенденцията е населението да се струпва в големи градове и от една страна - все повече да се стереотипира, а от друга, като противодействие, все повече да мисли за себе си като за захвърлен в света самотен индивид, който трябва да се "спасява" както може, с "всякакви" средства.
Протичайки паралелно, и двата процеса - стереотипизиращият и атомизиращият ни - създават усещането за обезличаване.
Вместо да си набавяме идентичност в хода на живота си - чрез избори, вкусове, различност, неповторимост, стил и т.н. - все повече се сплескваме в двузимерна картина под натиска на вездесъщото клише.
Затова се получава и компенсацията ни в лицето на "звездните" образи от екрана, пресата, политиката, търговията, и вкопчването във всички запазени марки.
И все по-фалшиво се опитваме да се убедим, че днес е по-важно кой си, а не какво правиш или можеш да правиш.
Докато неусетно навлизаме във времето преди Хобс и "общественият договор" и започваме да водим "войната на всеки срещу всеки".
При разглеждане на подобни обществени теми трябва да се помнят едно-две фундаментални неща. Най-напред - сегашното състояние на нашата страна във всяко едно отношение е реално и обективно отражение на българското можене. Единственият начин да се подобри днешното ни състояние е да се подобри качеството на българския човешки потенциал. Българският народ не е нито народ - идиот, нито народ - престъпник. Той е народ - дете, с детски разбирания и детски възможности. Като всяко дете и той се развива. Имаме късмета да сме в най-доброто училище - Европа и ЕС. Но ще мине още много време докато се превърнем в народ, способен самостоятелно и при това успешно да управлява собствените си работи. Лошото е, че основната част на политическия елит иска това да продължава, да държи народа оглупен и озлобен. За това съдейтва най-вече българското историческо образование, което създава у нови и нови поколения невярна представа както за самите българи, така и за обкръжаващата ги среда. Искам да препоръчам ето тази статия: http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2453-istorija-rolja-1
Хехехехе, щом Рован има 3 минуса, за сега, то аз му слагам плюс, щото харесвам коментара му, а и е резюмирал статията. Е, може и да я прочета ако не ме откаже с първите си 3 изречения.
Хаос ли е това писание или кафето сутринта ми е било недостатъчно? "И все по-фалшиво се опитваме да се убедим, че днес е по-важно кой си, а не какво правиш или можеш да правиш." Всъщност мисля, че кой си, се определя от това, какво можеш и какво правиш. "Хората все повече, и не от вчера, живеят с усещането, че са сами." При соца хората са осиновени от държавата и са като в интернат, в който на всички питомци е подсигурена разкладката храна за деня, дозата образование , прилично количество здравеопазване и задължително разнообразяване през лятото, като това се компенсира с доста ограничения върху личността и нейните възможности сама да избира какво, къде, как и колко. Малки са възможностите за сериозно отличаване от множеството. И необходимостта не е съдбоносна. Точно сега, когато си оставен сам на себе си, можеш да покажеш индивидуалност и стремеж за развитие. Друг е въпросът, че ако някога държавата е била осиновителка и се е старала да вкара в калъп всички за нейно собствено улеснение, то сега тя е зла мащеха, вторачена единствено в нейния си будоар, коткайки малка част мимолетни и перманентни придворни шутове и пажове.
"...Щото, например, арабите, дето Америка ги обявява, че живеят в средновековието, са имали невероятна поезия, по времето когато американските предшественици са живели в Европа в пещери и са се обличали в нещавени кожи. Чела ли си арабска поезия авторке?..." Държавния служител ще ни просълзи направо. Човек ще си рече, че тия араби на времето само на поезия са го карали, ама се пръкнали едни лоши европейци и американци и изведнъж човека станал алчен и користолюбив. Що като си такъв проповедник против материалното не се откажеш от 800-те си лева на държавна службица и да идеш в манастир на духовна храна само да го караш? Интересно как всички критикуват консуматорството общество, ама как па един не си жертва някоя своя придобивка и удобство в името на духовното.
ОТКОГА СЕ Е, МИЛА МОЯ МАЙНО ЛЕ Откога се мила моя майно ле, НПО зазорила, мила моя майно ле, зора зазорила. От тогаз се мила моя майно ле, войска завървяла, мила моя майно ле, войска завървяла. Комп до компа мила моя майно ле,хейтър до хейтъра, мила моя майно ле, лузър до лузъра. Клавиатурите им мила моя майно ле, като ясно слънце, мила моя майно ле, като ясно слънце. Хейтовете им мила моя майно ле, като гъста гора, мила моя майно ле, като гъста гора. Дето спамят мила моя майно ле, кладенчета правят, мила моя майно ле, кладенчета правят и дискусия на прах по вятъра развяват…
Фрида,двама се карат-трети печели.Чудя се кой ли е измислил тази игра.В Европа бяха католици против протестанти.Десетки милиони изклани,изгорени,разчекнати.Сега ''номерът''е сунити срещу шиити,докато дойде редът и на уахабити... Гледам,че покрай Израел всичко пламна,а християните са на изчезване.Чудна работа.Живеят си близо хиляда и триста години в мир и любов с мюсюлманите и изведнъж се хванаха гуша за гуша. Двама се карат,трети печели...
Не мисля, че годините през които ни възпитаваха в колективистичен дух действително имаха някакъв ефект върху манталитета на българите. Като се знае, че ние, българите, по време на социализма пребивавахме в някакво псевдошизофренно състояние: „едно мислихме, друго приказвахме и съвсем друго правихме”, така че и колективният живот беше нещо „наужким”. За един кратък период от време ние се „отърсихме” от „добродетелите на социалистическия човек” и станахме като всички останали. Е, в някой отношения, преиграваме, но и това е нормално. И по времето на социализЪма ние също бяхме обезличени като индивиди и ограничени във възможностите си да се ползваме от резултатите на личният си принос (възнаграждението на всички, с малки изключения, беше фиксирано в щатни таблици), но невъзможността да правим кариера и постигнем материален успех ни осигуряваше свободно време и енергия, което правеше живота на всеки, които имаше някакви интереси в света на духовното, много по-пълнценен и интересен, за сметка на материалните придобивки, разбира се. Нещо, което е немислимо сега. Да не говорим, че медийната партийна пропаганда беше толкова нескопосна и непрофесионална (в сравнение със днешната), че не беше в състояние не само да „промие” мозъка на човека, ами дори да го „намокри”.
Rowan,за китайците... ''Що не ходят тях да ги демократизират''/коментар 17/ Ходят и още как...в момента се събират десетки хиляди студенти в Хонконг.Правят се барикади и всички са с маски.Е,не като на Майдана,/като извънземни,за да не се вижда кой е зад маскарада/. Понеделник ще има огромни заглавия,че в Китай ''бият негрите''. Всичко по реда си... Big Brother има нов Survivor.
Повече за революцията на „чадърите’ в Хонконг – статия „The umbrella revolution won’t give Hong Kong democracy. Protesters should stop calling for it.” в "The Washington Post", САЩ. Според статията, в много средства за масова информация могат да се видят съобщения за това, как жителите на Хонконг, разочаровани от политическия курс в своята страна, се борят с тиранията на Пекин и се борят за демокрация - но това, според The Washington Post" не е вярно........... Ето линк към статията: http://www.washingtonpost.com/posteverything/wp/2014/10/06/the-umbrella-revolution-wont-give-hong-kong-democracy-protesters-should-stop-calling-for-it/
Интересно как винаги зад хора искащи някакви права стои някой дето им плаща, а коментари тук дето ги оплюват са напълно спонтанни Ако бяхме сега 1876 г. бригадата на Конспиратора би писала, че въстанията по българските земи са платени от Сорос. Откъде накъде иначе някакви хора ще искат права за себе си, за кво са им. Човек вдига бунт само ако е платен отвън
Поздравления, Роуан! Перфектен коментар - този под номер 2! Четейки статията и коментарите, си спомних за един сърбин - Вук Драшкович. Може би на някои от кафеджиите тук това име не им говори нищо. Но този тип /вече не помня по какъв повод/ през 90-те беше казал следното по адрес на САЩ /цитарам по памет и не точно/: "Не желая да ми бъдат давани съвети от държава, която е по-млада от оградата пред къщата на баба ми". В последните 20-30 години ни проглушиха ушите за "права", "цивилизационен избор", "международната общност" /за която Дмитрий Иванов пита: "Коя е тая международна общност, бе. Дайте ми телефонния и номер да и звънна"/. По света, обаче, САЩ се държат не според силата на правото, а на точно обратния принцип - правото на силата. Но вършат всичко това с френетичната убеденост, че изпълняват някаква Божествена мисия. В резултат - на света му писна да чака тази държава да изживее най-после пубертета си. Явно разбра, че този момент е още далеч. Защото по света отдавна знаят, че цивилизоваността се характеризира не толкова с технологични, колкото с морални и духовни измерения. Технологиите са само инструменти.
Явно си точно толкова умен - колкото дувара на баба ти, щом толкова те е впечатлило точно това изказване. Да питам ли пак що хората от цял свят се бутат да идат в САЩ, а не зад оградата на баба ти или на Вук Драшкович? Е досаден въпрос, ама отговор никога няма
Онзи, явно и ти не си толкова умен, колкото е дуварът на баба ми. Нищо де, малък си още.
Аама че си забавен хихихи
Фрида,предизвикваш съдбата с тези лежерни приказки. Глави в Сирия започнаха да се режат/масово/ след месец май 2013 г.Не зная какви вестници четеш и каква телевизия гледаш,но нека ти опресня малко паметта. На 21 май 2013 г. сенатор Маккейн прави нелегално посещение в Сирия,влизайки през Турция.Срещата е организирана от Syrian Emergency Task Force.Организация,която се управлява от палестинци от американо-израелския комитет за обществени връзки.Официално,срещата е с ръководството на Сирийската свободна армия,начело с ген.Салем Идрис,но на срещата,освен ръководители от Ал-Нусра/клон на Ал Каида/,присъства и Ибрахим ал-Бадри.От 04.10.2011 година Ибрахим ал-Бадри/Абу Дуа/ е всред петте най-''търсени'' терористи от САЩ.Наградата е 10 млн.долара.Оказва се,че Ибрахим ал-Бадри е бил член на генералния щаб на ССА? Проблемът е,че същият този ал-Бадри създава ИДИЛ под името Абу Бакр ал-Багдади. Оставям на коментиращите да преценят тази информация. Шиитската дъга трябва да бъде разкъсана на всяка цена/Биби/.Дали ще е ал Багдади или Дарт Вейдър няма никакво значение. Най-добре е война на всеки срещу всеки. В една книга пише...По делата ще ГИ познаете.