Аманда Нокс - живот след свободата

Вече повече от две години Аманда Нокс е на свобода. Минали са 10 от изнасилването и последвалото убийството на нейната съквартирантка Мередит Кърчър, за което тя бе обвинена и светът дълго вярваше, че е поне частично виновна.

Нейната история досега е вдъхновила два филма (игрален от 2011 г. - Amanda Knox: Murder on Trial in Italy, и документален от 2016 г. - Amanda Knox на Netflix), няколко книги, нейната собствена автобиография, както и сериала на Freeform Guilt, където случаят и първоначалното опортретяване на Аманда са ползвани за основа (прекратен след само един сезон).

През март 2015 г. съдът окончателно я оправда, но години наред тя бе изкарвана от много издания по света като злия ум зад загадъчното убийство. Все още дори много хора са убедени в нейното участие в престъплението. Дори и така да е, тя е на свобода и продължава живота си.

Какво се случва с нея отвъд оправдателната присъда?

Отвъд документалния филм на Netflix за нея и собствената й книга за кошмарите по време на процеса Аманда Нокс опитва да се върне към нормалното съществуване и засега нещата сякаш се получават. Пред Rollingstone тя разказва за това, което се случва с нея, след като се връща към нормалното си съществуване.

Очевидно писането на романа й е помогнало да открие и професията си - журналист. Сега тя работи като журналист в редакцията на West Seattle Herald. И въпреки масовото негативно отразяване, което получи от медиите по време на процеса за убийството на Мередит Кърчър, Аманда продължава да вярва, че качествена журналистика има някъде отвъд гоненето на сензации.

"Аз съм човек на комуникацията. Завършила съм творческо писане. Учила съм чужди езици, защото в личен план аз много държа на комуникацията и разбирането на чуждите идеи. Личният ми интерес в това ме подтикна да се захвана. Въпросите: "Какво, по дяволите се случи с мен? Как е възможно цялата тази комуникация, фактологична информация и дори емоционална информация да се появи в моя случай?" Това е частта от моя опит, който не разбирам, и защо влязох в него.", коментира тя пред Rollingstone.

Самата тя се интересува сериозно от актуалните политически събития и защитава прогресивни позиции по теми като глобалното затопляне или дискриминирането на малцинства. И въпреки че настоящият президент многократно изазяваше подкрепата си по нейния случай през годините, тя застава на другата страна и подкрепя Хилари Клинтън за президент.

Относно подкрепата му Аманда коментира, че по онова време това е можело дори да ѝ навреди, тъй като в съдебната зала било възприемано като поредното вмешателство на американците да притиснат чужда държава в стената, за да свърши тя каквото те искат.

Интересите й в социалната сфера обаче са насочени най-вече към Проект "Невинност" - неправителствена организация, занимаваща се с подкрепа за погрешно осъдени на затворници. Тяхната работа с доказателствата помага за освобождаването на множество хора, които също като Аманда са попаднали зад решетките, без да имат вина.

Самата работа за организацията й помага да премине през своята болка, тъй като по нейни думи там за пръв път е могла да бъде себе си, без да има нужда да обяснява нещо или да се защитава от предишните обвинения. Междувременно тя самата се опитва да помогне и на други.

По собствените й думи вече не изпитва гняв, дори и срещу прокурор Джулиано Минини, който успява да убеди съда, че тя е виновна.

"Трябваше да се накарам да разбера прокурор Минини, да го пусна в сърцето си, за да разбера какво го е подтиквало да ми причини всичко това. Това е нещо изключително трудно за човек, който е бил наранен. Да се опита да разбере този, който го е наранил толкова дълбоко."

Не това обаче усеща към Руди Геде - африканският имигрант, осъден в крайна сметка за убийството на Мередит Кърчър.

"Някой дойде при мен вчера и ми каза: "Как може да кажеш, че никога не срещала злодей? Ами човекът, който уби Мередит?" Отговорих "Знаете ли какво? Не искам да срещна някога Руди Гуед в живота си". Честно казано се страхувам от този човек. Не го разбирам. Той направи нещо дълбоко, дълбоко ужасно. Но в същото време знам, че няма да го разбера ако просто го наричам злодеи. Да заклеймиш някого като злодей не е не върши работа. Ако искаш да разбереш какво се случва и защо се случват лошите неща."

А относно тези, които така и все още не са повярвали в нейната невинност, тя просто казва, че няма какво да направи.

"Смятам, че имат определен лош опит или страх, които прожектират върху мен. Това звучи болно, но имам предвид, че всички гледаме света през лещите на собствения ни опит и желания. Ако някой все още ме мисли за някаква фатална жена по някаква причина или иска да мисли, че съм виновна, те ще продължат да го правят. И аз с нищо не мога да променя това."

И добавя:

"Не дължа обяснение на хората, които си мислят, че съм доволна. Беше достатъчно откачено, че трябва да доказвам невинността си още по начало."

Единствената присъда, която Аманда очаква да чуе, е тази на Европейският съд за правата на човека, където все още тече делото й срещу италианската държава за нарушаване на правата й по време на разпитите. И там тя вероятно ще спечели.

Какво престои след това? Свободата и надеждата, че някой ден всички тези травми ще бъдат излекувани.

Новините

Най-четените