Kultur shock са си изпели чудесно песента за Истанбул. Или може би аз съм им я разбрала прекрасно. Парчето им Istanbul започва така: „Истанбул, Истанбул е в твоите очи, а на устата ти - поема". Баш си е така.
Истанбул е събрал най-хубавото от Изтока и от Запада, разхвърлял го е на два континента и после малко е разфъчкал обстановката, за да се радват немските туристи на творчески хаос и самобитна ориенталщина.
Истанбул е от онези места, където отидеш ли веднъж, нещо от тебе си остава там и ти се налага да се връщаш пак и пак, за да си го намериш. И не става въпрос за това, което ще ти откраднат местните джебчии - то няма никакъв шанс да ти се върне. Ако трябва да съм честна, това, че в Турция, и специално в Истанбул, много се краде, си е някакъв мит и нищо повече. И трите пъти, когато бях там, не само че не ми откраднаха нищо, ами даже и тичаха след мен, за да ми върнат 5 лири, които ми бяха изпаднали отнякъде.
По същество. Истанбул е великолепен, космополитен град, който ще ти спре дъха, ще ти напълни очите с цветове и красоти и после ще ти запуши носа с морски въздух. Ако търсиш близка дестинация за интересно пътуване, Истанбул е твоето място.
Хубаво е още от България да знаеш къде ще спиш
Препоръчвам да си избереш някой от хостелите в Таксим (на турски: Taksim Meydanı). Намиращ се в европейската част на Истанбул, между Златния рог и Босфора, това е голям търговски и туристически квартал около едноименния площад, известен с ресторантите, хотелите и магазините си. Смятан е за сърцето на съвременния Истанбул и в него се намира прочутият паметник на републиката Cumhuriyet Anıtı, построен през 1928 г.
Препоръчвам някой от хостелите в Таксим, защото се намират в красиви стари сгради, повечето имат собствени бани във всяка стая и излизат по 40 лв на човек за нощувка, което си е направо прекрасно като цена. Освен това мястото е супер комуникативно и от там можеш да тръгваш за дневните си обиколки из града, а вечер с подути крака да си сядаш в някоя бирария и да се наливаш с Efes pilsen до припадък.
Какво да не пропускаш
Хубавото на Истанбул е, че накъдето и да захванеш, все има какво да видиш, ще ти се случи някаква история, ще се усетиш в някаква готина ситуация. Хората, сградите, градският транспорт - всичко може да ти се стори невероятно интересно, шантаво и цветно.
Противоречията са навсякъде. Тъкмо решиш, че Турция е супер светска държава, в която младите момичета се обличат, както си искат, и в следващия момент срещу теб изскача група нинджи с кърпи и шлифери на 30 градуса.
Изтокът и Западът тук са в някакъв много луд танц, който често излиза от музиката и на моменти идва малко странен. Но пък когато танцуват, както трябва, как само танцуват...
Долмабахче
Ако искаш да видиш най-доброто от двата континента, още със стъпването си на истанбулска земя тръгни към Долмабахче. Ама наистина го направи със стъпването (което се предполага, че ще е рано сутрин), за да не се налага да чакаш на километрични опашки, за да влезеш.
Долмабахче е последният султански дворец. Последната резиденция на последния султан в последните години на Османската империя. Построен е по поръчение на султан Абдул Меджид I от двама арменски архитекти, защото на Абдул много му се е искало къщичката му да е като на другите деца (разбирай, другите европейски лидери). Затова султанът реформатор, както го наричали, изискал да му бъде построен дворец в европейски стил.
Няма толкова красива сграда. „Впечатляваща" е мизерна дума в сравнение с пищността и красотата на двореца. Естествено положението е „след нас и потоп". Строежът на Долмабахче доразорява вече полубанкрутиралата империя. Но на султанът хич даже и не му пукало за тази работа. Отиди, виж и на теб ще ти се прииска да жертваш цяла империя за няколко години в този дворец.
Istanbul Modern
Съвсем близо до Долмабахче се намира Istanbul Modern - музеят за модерно изкуство на Истанбул. Поне от чисто любопитство (понеже ние тука такова си нямаме) може да отидеш и да хвърлиш едно око. Моите очи от хвърляне взеха, че си останаха там. Има феноменално добри неща. Този музей си е от истинските. Не е за пропускане.
Дворецът Топкапъ
Най-общо казано това е била къщата на султана преди Абдул Меджид да реши да се прави на голям гъзар. Интересно е, защото архитектурата е изцяло източна, напълно различна от тази на Долмабахче. Топкапъ има чуден парк, жестоки гледки от разни тераси и беседки и огромен харем, който е интересен за разглеждане. За съжаление на посетителите харемът днес е музей и не се използва по същество. Но пък в парка можеш да си полегнеш на тревичката и да си помечтаеш за султанските съпруги. Въобще, много пинизчийско място.
Египетския пазар
На Капъла чарши е гадно, но ако много държиш да ходиш по пазари, отиди на Египетския. Има го във всеки пътеводител, пишат го и като Пазара за подправки. Ключово място с невероятни агенти. Само тук можеш да видиш да продават малки пиленца и патенца редом до огромен буркан с медицински пиявици.
Мостът Галата е много близо до Таксим и пеша се стига за около 15 минути
По парапетите му са се надвесили страшно много съмнителни субекти, които се лъжат с рибоците отдолу денонощно. На някои обаче им връзва наистина.
Като минеш моста и слезеш на пристанището, ще видиш две-три шарени корабчета, клатещи се до самия бряг. Пред тях на площадчето има кукленски масички и столчета.
Ей там, при тия корабчета е най-вкусното ядене. На тези клатещи се гемийки има огромни скари, на които се пекат току-що хванати скумрии. Слагат ти половин рибка в хлебче заедно с лук и маруля и ти дават да си ръбаш на воля. На всяка масичка има лимонов сок, за да си овкусяваш, както искаш, а в отсрещните сергии се продава туршия от моркови, кисели краставички и зеле, която се оказа, че страшно много си върви с рибения сандвич. Това ужасно просто нещо е най-гениалната вечеря, която може да ти се случи. Море, хора, светлини, лудница. Обещавам, че ще ти е много добре точно в този момент. Не познавам човек, на когото да не му е било добре там.
Света София
Влизаш вътре и ти се доплаква. Построена е в средата на 4-и век. На два пъти има при някакви метежи разни изроди я подпалват и разрушават. След това император Юстиниан I запретва ръкави, шибва по два шамара на когото трябва и с леко скърцане на зъби разпорежда Света София да бъде построена наново и „ай някой я е пипнал, ай съм му извил врата". Това се случва някъде през 6-ти век. В следващите 10 века, до построяването на Севилската катедрала, това е най-голямата църква в света. След презвземането на Константинопол, Света София остава в оригиналния си вид. Просто свалят кръста и замазват мозайките.
Османците са били изключително впечатлени от архитектурата и са решили да запазят храма. И за да не им се развали реномето с решението да оставят християнски храм непокътнат, взимат, че замазват готините мозайки с хоросан и после при някакви ремонтни дейности ги доунищожават.
Света София е еманация на човешкия гений и доказателство за онзи чуден танц на Изтока и Запада.
боряна, права си за много неща от Истанбул. чакам продължение.. аз харесвам града, но с резерви.. имам приятели, които не им харесва.. всеки с претенциите си.. лично аз не бих останала там да живея.. но повечето турци там, нямат друга алтернатива.
Истина е, че това е град, който трябва да се види! Отлични снимки.
Абе не знам за вас, но на мен статийката ме остави с впечатление, че е недовършена....
Истанбул е най-великолепният град, в който съм била. Все още чувствам магията, с която ме плени...
"...Истанбул е събрал най-хубавото от Изтока и от Запада..." ---------- Е-хееееее, посмали, Мюмюне
"Юстиниан I запретва ръкави, шибва по два шамара на когото трябва и с леко скърцане на зъби разпорежда Света София да бъде построена наново " - такъв профанен стил на писане нещо не ми се връзва с пътепис. Няма защо да си прехвърляме примитивните балкански нрави върху Византийската империя. Иначе Инстанбул на мен лично не ми харесва. Нищо не е останало от Византия освен Света София (скрита нарочно зад ограда и скъп вход) и един египетски обелиск. Отделно Измир е доста по-светски и турците не мязат само и единствено на тираджии с провиснали мустаци и типичния нос. Но наистина е град, който трябва да се види, пък всеки да си прави изводите после.
На мен също не ми хареса изказа, явно е било някакъв опит за хумор, но не се е получило. Текстът звучи недовършен и малко неубедителен в тезата за "танца на Изтока и Запада". Освен това, Уебкафе, назначете си един редактор, мисля, че е абсурдно да публикувате статии с такива груби правописни, та и пунктуационни грешки.
Е-е-е-е-е, е-е-е-е-е, авторката се е отплеснала. Щом пише за култура при югоизточните ни съседи. какви са постиженията на тази култура, какво са направили те? освен безкрайната поредиця от джамии където са завладявали земи, нищо друго. Всичко останало е наследство от постиженията на поробените народи. А истанбул е адски мръсно и кирливо място. Явно авторката повече от своето село не е мръдвала, за да се диви на кочина и простотия в самия център на "космополитния град"!
Карето вдясно също е забавно: ---------- "...И бъди много усмихнат и приветлив, за да не си изядеш някой шамар от местните..." ------------ ОК, няма проблем, ще бъдем мазни и покорни. Само свирката не разбрах кога трябва да направим - преди да положим врат за шамар и ли след това? Или още като ни погледнат и засучат мустака?
Севте открила Истамбул и изгубила се в писането ! Аман от пишман писателКИ ! Унизително е да чета подобни псевдо пътеписи ! Когато от словесния бълвоч на Борянчето изкачат думи, като : "пинизчийско място", "джепчии", "феноменално добри неща" и т.н. , бързам да посегна към лимоновия сок , за да подтисна повдигането под лъжичката ми ! Защото, за пореден път, съм баядисал от публикувана писмена и духовна посредственост !
Р.Р. Защото, за пореден път, съм баяЛдисал от публикувана писмена и духовна посредственост !
Nikolai Martinov - Това е въпрос на вкус, казало кучето, и си облизало задника. Да не говорим, че голяма част от сладките работи, които се продават по супермаркетите в България, са произведени в Истанбул, ergo.....
Ники, много пъти съм била в Истанбул... Не съм усетила да мирише... и знаеш ли, че всяка сутрин правят сапунки на улиците пред магазините си? Естествено, да му мисли собственикът на магазина, който е в най-ниската част Определено Инстанбул е интересен град! Другата година ще се сурна по сокаците на града вече с цел туризъм... и дано не случа на екскурзовода на авторката...
@иван - прав си, пропуснах цистерните, които са най-готиното нещо там. Има и малко от крепостната стена. Сподели ти какво друго си видял от Константинопол.
Авторката е скалъпила изключително посредствен пътепис. Първо Шишли и Бешикташ, или изобщо частта която препръчва за спане е около 2-3 по скъпа от множеството хотели из старата част. Второ мнозинството на дестинациите за първи път ходене там са в старата част. В Новата практически няма какво да видиш освен Долмабахче което така или иначе го достигаш с трамвай от Султанахмет за 2 лири на жетон или 1.75 на електронна карта за транспорт. Същата тая овца не прави никаква разлика явно от цените на ресотрантите в тоя край и на тия из старата част, но препоръчва горещо да климате от там където сте в новта част до султанахмет. За азиатската част чамлъджа тепе - йок, нема смисъл, без значение че цял Истанбул се вижда. Подминала е и факта че хотелите в азиатската част са доста по евтини но трябва да се съборазяваш с корабчетата които тръгват от еминьону. Абе кво да се коментира, то е жалка работа. Чети бе момиче, чети и обикаляй.