Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кризата на поколението Х

Средната възраст, ако не друго, е време да ускорим малко темпото - поне за себе си Снимка: Getty Images
Средната възраст, ако не друго, е време да ускорим малко темпото - поне за себе си

Във филма "Пропадане" (1993) Майкъл Дъглас играе сърдит бял мъж, чиято криза на средната възраст го докарва почти до бяс. Отвратен от страховитото задръстване по пътищата и дезориентиращите промени в света му, той излива гнева си в корейски магазин за алкохол, събира се с бездомници и строителни работници и трупа арсенал, прекосявайки града.

Сривът му оставя след себе си жертви и медиен шум - и всички забелязват какво се случва. Красноречив по-съвременен еквивалент - "Грийнбърг" на Ноа Баумбах. Имаме срив, развиващ се по различен начин - в момента на кризата главният герой, облечен в прекалено голямо ски облекло, скита сам, жалък и мълчалив, екзистенциално изгубен, в периферията на парти.

И дори най-добрите му приятели не забелязват

Създадени в интервал от около 20 години, двата филма илюстрират настъпването на средната възраст за две съвсем различни поколения. Хората разбраха с гръм и трясък кога бейби-бумърите навлязоха в средната възраст - нямаше как да го избегнат.

Токшоута анализираха прехода, вестници описваха как жените от бейби-бум поколението се справят с бръчките край очите, а мъжете си връщат жизнеността в кръгове около огъня, блъскайки племенни ритми на барабани.

За поколението, родено след това - през 60-те и 70-те години, израснало с телевизията и рекордни нива на разводи в детството си, няма медийни анализи, разглеждащи тяхната нова траектория.

Малцина въобще забелязват, че тази малка, но прочута с бунтовността си общност - родените приблизително между 1965 и 1980 - е навлязла в средната възраст. Това обикновено е преход, който досега винаги е бил улавян, предъвкван и осмиван при всяко поколение от повече от половин век. Не и сега.

Проблемът е, че със съсипването на живота от икономически катастрофи, поколението X може би е и склонно само да игнорира този преход. Сюзън Грегори Томас, автор на нашумелите мемоари "Въпреки всичко", казва, че много от хората от това поколение "винаги живеят в състояние на решения за момента, винаги в режим на оцеляване. Ние не мислим в дългосрочен план."

Как поколението X се справя със средната възраст? Като празнува, като се вълнува, като съжалява?

Има много шеги около средната възраст - най-вече за стереотипното безумие на остаряващия мъж, вземащ си червено "Порше" и цицореста млада жена в опит да пребори страха от смъртта. Кризите са много подходящи за филмов екран - и повечето от тези филми представят средната възраст като обект за присмех или шок.

Но независимо дали светът забелязва или не, време е поколението X - което без съмнение е доста разнообразно по същината си - да започне да мисли за нея по начин, който не е ограничен само до шеги.

Без значение дали вярвате, че кризата на средната възраст е психологически заложена, или е само социална и научна конструкция, поривът да се прави пълна преоценка на живота и имуществото някъде около 40-годишна възраст е труден за устояване.

И това е особено валидно, когато анализът включва прощаване с младежките надежди. Неизбежно се стига до раздяла с усещането на 20-годишните, че ще направиш всичко, ще правиш секс с всеки и ще посетиш всяка страна. След като преминеш 30, очевидно е, че ти предстоят твърде ограничен брой събития.

А когато дойде 40-та годишнина, всичко тръгва надолу. Или може би не?

Около появата на филма на Ричард Линклейтър "Slacker" (1991), журналистите и критиците започват да сочат какво е различното в младото поколение възрастни - те не искат да пораснат и се отнасят пренебрежително към искрените действия.

Стереотипът се заздравява - и се лепва като етикет за години. Книгите за бизнес мениджмънт сега определят това поколение като адаптиращо се, но несклонно да взема решения; мениджърите от бейбибум-генерацията призовават по-младите най-накрая да поемат лидерските позиции. "Събудете се и излезте на преден план, X!", заявява културата.

Има си причини, поради които поколението X бива представяно като вечни подрастващи, коментира историкът и анализатор на поколенията Нийл Хау. Родителите им - "Безмълвното поколение" - са създателите на стереотипа за кризата на средната възраст, но те я достигат и изживяват срива си в съвсем различен свят.

Като цяло стабилни и платежоспособни, те уверено навлизат в живота на възрастни по времето, когато получават дипломите си за завършено образование, и се женят скоро след това. Перфектен пример са героите на Ъпдайк - те жертват свободата си отрано в името на очаквани десетилетия на стабилност.

"В средната си възраст човекът от поколението X е изправен пред точно обратното в сравнение с Безмълвното поколение", коментира Хау. "Безмълвните изживяваха клаустрофобия. Поколението X изживява агорафобия - всичко е възможно да се случи."

Точно оттам възниква репутацията на тази генерация, че не иска да порасне. "Много е трудно да бъдеш зрял", казва той. "За да узрееш и да станеш възрастен, трябва да затваряш страници, да се отказваш от възможности. Докато поколението X е отглеждано с безброй възможности - и родителите им са им повтаряли непрекъснато да не си ограничават възможностите."

Само че поколението X е започнало да осъзнава, че вариантите за него не са така безгранични, както са му казвали родителите

Икономическата реалност за повечето хора от поколението X е сурова. Изследване на Pew от тази година показва, че тази генерация е изгубила 45% от богатството си в сегашната рецесия. Много експерти смятат, че поколението X - най-накрая изграждащо първата си къща, след като е навършило 30 - неволно е спомогнало за надуването на балона на недвижимите имоти. И е понесло и основния удар от срива.

За много от представителите на тази генерация, изчаквали да са готови с всичко преди да създадат семейство, идеята да се събудят, потънали в самодоволство от семейство и кариера, чудейки се къде са изгубили младежките си мечти, звучи като лукс, достъпен за по-защитено поколение.

Хленчът от предградията на Дейвид Бърн "Как стигнах дотук?" се е превърнал в по-практичното "Как да си платя наема?". За мнозина рефренът на Джон Ленън "Това е все едно да започваш от нулата" по никакъв начин не е свързан с романтиката. Това си е реалността - и тя въобще не е забавна.

"Ако не друго", коментира социалният антрополог Уенди Фонароу, "нашето поколение се характеризира не с връхлитане в стената на кризата на средната възраст, а с изживяването на кризи по целия си път."

Ако това ви звучи като типично хленчене на поколението X, вероятно сте бейби-бумър

Много представители на генерацията X реагират на кризите, като минават в отбрана и предприемат различен път. Писателката Емили Мачар е автор на книгата "Завръщане към дома". Четиво за домашна, устойчива култура - по-комфортна и недотам пънкарска разновидност на "направи си сам" инди културата на 80-те и 90-те години.

След икономическия срив и терористичните актове, някои членове на генерацията X дори стигат до крайности, създавайки свои устойчиви градски ферми като начин да си създават запаси за един постапокалиптичен свят.

Други поколения твърдят, че все пак имаме късмет, че не е имало голяма война, заради която милиони хора да заминават далеч от дома, не е имало убийства на президенти, нито борби за граждански права, които да разтърсят света на поколението X. Нищо подобно, контрира Грегъри Томас. "Войната ни беше у дома и беше войната на разводите. Преживели сме някои от най-ужасните разводи в историята."

Поколението X е дълбоко невротично в родителската си грижа - и се страхува дори да вземе душ, докато бебето спи в люлката си

"Хората, които помнят тези си травми от детинство - те не случайно се наричат нарцистични рани - все се държат така, сякаш тези травми продължават и досега, като японските войници, още пазещи укрепления 20 години след края на войната."

Така че генерацията X е склонна да си създава светилища, които не могат да бъдат разрушени от трусовете на пазара. Шерил Конъли, анализатор на глобалните тенденции и прогностик, казва, че хората от това поколение като цяло търсят изживявания, не символи на статус. Покупката на лъскави коли е за по-старите.

За певеца, автор и сценарист Stew, формално на границата на поколенията, но в някои аспекти класически творец на поколението X, средната възраст и въпросите около нея възникват, когато той осъзнава, че не може да остава завинаги на пътя.

"Криза на средната възраст е дефиницията да бъдеш в рокбанда след 30," твърди той, разказвайки как е създал шоуто си, превърнало се в хитов мюзикъл на Бродуей - "Passing Strange", екранизирано от Спайк Лий. "Криза е чудесна дума, тя просто означава "Сега вече трябва да направиш нещо".

От самите нас зависи

"Мениджърите-бейбибумъри казват, че по-младите узряват до степен да се насочват към лидерски роли, но просто отказват да поемат отговорност пред общността". Фонароу твърди, че оценяването на поколението X по стандартите на бейбибумърите е несправедливо. "Все едно да виждаш голям черен облак и да заявяваш ‘Ама защо слънцето не свети по-ярко?'"

Има и допълнителен натиск за повечето представители на поколението X. Много от тях, заети с кариера, белязани от разводи в семейството или просто желаещи да положат перфектните основи за брака и семейния живот, са изчаквали подходящ момент, за да имат деца.

И сега огромен дял от тях са притиснати между зависими деца и остаряващи родители - и се борят с икономически трусове и балансират под огромния товар на семейните задължения.

Прогностикът и футурист Шерил Конъли казва, че отлагането на традиционната средна възраст води до отлагане и на други основни етапи в живота: "Част от въпросите за средната възраст се подхранват от празното гнездо - когато децата вече са пораснали," казва тя, обяснявайки усещането "Ами сега накъде?".

Демографските групи са се променили така, че с всяко следващо поколение хората отлагат брака. Със зависими деца у дома всичко се измества по-нататък. "Поколението X сериозно се посвещава на изграждането на семейството", пояснява тя. Лъскавата кола не е важна, но създаването на спокойно, мирно убежище е.

Именно поколението X пази от фалита магазини като Ikea или Praktiker

Много от членовете на генерацията X изпитват носталгия по безоблачното детинство от 50-те години, което никога не са имали, и се посвещават на създаването на стабилен дом за децата си, без значение дали чрез пресъздаване на идиличните фамилни образи в каталозите на Ikea, или правейки собствени "градски ферми".

Създаването на неща "от нулата" - оттегляйки се от пазара - е новият символ на статус. Успехът у дома на завършилия университет представител на генерацията X се измерва с това колко направени от него консерви има в шкафа.

Много от гласовете на това поколение са замлъкнали с времето - например Уинона Райдър, или просто не са успели да издържат дълго - като Дейвид Фостър Уолъс или Кърт Кобейн.

А ако все още са сред нас, много от големите творци и мислители на поколението ни са се оттеглили. Почти не се чува нищо от тях. Ако са активни - като Джеф Туиди от Wilco, Стивън Малкмъс от Pavement или Дейв Егърс, те са си оформили свои, силно индивидуалистични пространства, но в много аспекти са се оттеглили от публичната сфера.

Наоми Улф пише за своята вагина. (За разлика от интелектуалците на други поколения - Мейлър, Скорсезе, Брус Спрингстийн, Сюзън Зонтаг, Уилям Бъкли, Боб Дилън, Глория Стайнъм, които оспорват културни предпоставки и насочват обществените вкусове и културните препочитания.) Най-реализиралите се хора от поколението X се дистанцират от обществото.

Колко дълго може да продължаваме да спим зимен сън на средната възраст?

Едно е абсолютно ясно: никой няма да се интересува, че преминаваме в територията на червените "ферарита". Неведнъж сме били прецаквани. Залъгвани сме били с много празни американски мечти. Сега ние сме най-образованото поколение - и първото, което не се справя по-добре от родителите си.

Има шанс непрекъснатите трусове на пазара да са в наша полза. Нашият естествен скептицизъм може би е нещо, което обществото трябва да чуе. Повечето от проблемите ни - от рецесията през 90-те до срива на дот-комите и сегашната бездна на икономическото отчаяние - са произлизали от необоснован оптимизъм. И генерацията X е платила за този просмукващ се надолу оптимизъм неведнъж.

Ако ще правим света по-добро място, по-подходящо за нашите ценности, трябва да го направим сами. Средната възраст, ако не друго, е време да ускорим малко темпото. Ако не можем да се оттеглим малко от градските ферми, да оставим плетките и домашно направените консерви - и да навлезем в политиката, бизнеса и други лидерски позиции, ще оправдаем репутацията си като поколение, което никога всъщност не е излязло на бял свят.

Вместо мълчанието трябва да се чува нашият глас - и той трябва да е силен и гневен.

Най-коментирани

Най-четените