Когато сезоните се сменят, хората откачат. Казваме, че в периода между есента и зимата изпадаме в леко дифункционално депресивно състояние (заради мъглите и новите цени на тока), което се изразява в поемането на големи количества мазнини и въглехидрати. Когато пък пролетта сменя зимата, изведнъж решаваме, че руколата и чията са нашите най-добри приятели, хвърчат лястовици и мартеници, а природата ни подсеща с тембъра на Орлин Горанов да потърсим любовта си в "стръкче пролетен цвят". А какво се случва, когато лятото настъпва?
Това е времето, когато започват да падат дрехи и задръжки, родните хип-хоп и поп артисти пускат хитове-еднодневки, а на децата благосклонно им позволяват да изяждат по 12 сладоледа на ден.
В България още от време оно̀ отбелязваме настъпването на лятото с традиции и обреди, някои от които са толкова по езически езотерични, че православната църква не иска и да чуе за тях. Това не са млекомамене (подмолни жени съблазняват наемни овчари и крадат млякото на стадото им), омагьосване чрез цвете-обичниче (на нищо неподозиращ ерген), ритуално изкъпване рано сутрин в росата (алтернатива на конкурса "Мис Мокра Фланелка") и още, и още. И ако нашата църква не одобрява подобни ритуали, свързани с пътя на слънцето и езическия култ към него, елате да видите какво става в Скандинавието по това време на година! Неслучайно, според неофициални статистики, най-много бебета в Швеция се раждат между 20 и 23 март - точно девет месеца след деня, в който празнуват настъпването на астрономическото лято. Така че направете си сметката...
В тези страни, както може и да се предположи, лятото е на особена почит, защото е кратко и му се радват така сякаш са намерили банкнота от 100 евро на улицата.
Зевзеците дори обичат да се шегуват, че "лятото тази година ще се падне на 25 юли, между 10 и 18 часа". За тези, които никога не са пътували отвъд 60-ия паралел северна ширина, е сигурно трудно да си представят колко необикновено, изумително, почти сюрреалистично събитие е това време в годината, когато слънцето изминава обичайния си дневен си път от изток на запад, само че вместо да залезе, едва докосва хоризонта, след което започва веднага да изгрява.
В много северноевропейски страни съществуват вековни традици, подобни на нашите еньовденски, с които народите отбелязват началото на лятото с пищни тържества през най-кратката нощ на годината. В Русия това е празникът Иван Купала, в Беларус - Купалле, в Полша - Ноц Швентоянска, а в скандинавските страни и Финландия се веселят в чест на Санкт Ханс. Според Светото писание Ханс (който всъщност е Йоан Кръстител) се ражда точно шест месеца преди Исус. Елементарната математика повелява рожденият му ден да се падне на 24 юни.
Санкт Ханс в Дания: Гори, вещице, гори!
Традицията в тази най-южна скандинавска страна да се чества рождения ден на Свети Ханс датира от началото на 17 век. Хората палят огромни огньове, които напомнят на нашата о̀рата-ко̀пата на Сирни заговезни. С огъня датчаните се надяват да изгонят изпълзелите от преизподнята зли вещици далече, далече - чак в планината Брокен.
Местата, на които ще се състои ритуалното символично изгаряне на вещица, предварително се оповестяват в медиите под примамливия за всички любители-пиромани надслов "Steder, du kan se bål" (Места, където можете да видите клада). Тази година, на 23 юни, в столицата Копенхаген например жителите и гостите на града ще могат да станат свидетели на това как публично се наказват злите сили на специално организирана клада за деца в увеселителния парк "Бакен". Традиционни клади "за възрастни" ще бъдат устроени в градски паркове и на площади на териоторията на целия град. Обикновено подпалването се предшества от реч на местен политик или някоя известна личност, след което хората се отдават на ядене и пиене. Както традицията и датският климат повеляват, празненството завършва с пороен дъжд.
Всъщност това с церемониалните огньове не е някаква измислица-премислица, която просто е хрумнала един ден на някой пироман. Според историческите хроники през 17 и 18-и век в Дания близо 1000 души, обвинени във вещестерство, са били изгорени живи. Последната известна жертва на този тип "правосъдие" е Ане Палес, екзекутирана през 1693 г. на о-в Фалстер.
Мидсомар в Швеция: Танци около майското дърво
Ако не сте виждали майско дърво, нека ви го опиша така: Това не е цъфнала джанка, а висока дървена греда, украсена със свежи клонки, цветя и панделки, която се изправя в центъра на населеното място и около което навръх деня на лятното слънцестоене хората танцуват до припадък (или, както стана ясно по-горе, докато не забременеят).
Тази година шведите ще честват своя Санкт Ханс, който те наричат Мидсомар, на 25 юни. Празненството започва, след като приключи украсяването на дървения прът и стари и млади се завъртят около него.
Традиционните ястия на празника са пресни картофи, херинга със заквасена сметана и див лук, а за десерт се сервират ягоди, пак със сметана. Тук традицията повелява младите неомъжени жени да хукнат из полето да берат цветя, понеже тази, която успее да откъсне седем различни вида и да ги сложи през нощта под възглавницата си, ще сънува за кого ще се омъжи. Вече омъжените жени не проявяват такъв ентусиазъм да узнаят бъдещето си и затова пък наблягат на сметаната и алкохолните напитки.
Йонсок в Норвегия: Да хапнем дружно... каша!?
И в Норвегия като в Дания навръх Санкт Ханс (който на някои места наричат също Jonsok), главаната атракция е огънят. Тук обаче не горят вещици, а чучела, направени от дунапрен или възглавници. Те представляват всичко старо и ненужно, всеки проблем, от който хората искат да се отърват, изпепелявайки го ритуално. Важно е обаче кладата да се запали по старовремски начин - с търкането на две сухи клечки една о друга. Младите жени (или по-скоро тези, които не са алергични към полените) изглеждат особено красиви през тази нощ, понеже върху разпуснатите си руси коси носят ръчно сплетени венци от диви цветя.
На много места в страната хората празнуват на лодки по водата, а тези, които решават да останат на сушата, си правят купон с бира и фойерверки в изобилие. Класическо блюдо за Йонсок е "рьомегрьот" - вид каша, приготвена от заквасена сметана, пълномаслено мляко, брашно, масло и сол. Тя, разбира се, не засища така, както една пържола би могла, затова модерните норвежци все повече наблягат на барбекюто.
Юханус във Финландия: "Ако някой срещне някой в цъфналата ръж..."
Е, в тази мистериозно прекрасна и необятна северна страна никой не рецитира Робърт Бърнс. Цъфналата ръж от най-известното му стихотворение не е никаква ръж, а обикновена слама, а лирическата героиня не се казва Джени, а Анука, Кайса или Исла. Но преди да обясня каква е ролята на сламата, нека ви кажа, че ако ще чествате равнодействието като финландците, ще трябва да си стегнете раницата и заедно със семейството и приятелите да се забиете някъде сред дивата природа, задължително в близост до голяма вода - езеро или река.
Това условие е част от ритуала за Юханус, при който всеки участник пуска импровизиран сал да плава по водата, пренасяйки запаления от него огън. И после си мерят огньовете - на кой му е най-голям. Брезовите клонки са задължителен аксесоар, понеже се ползват не само за украса, но и в сауната - финландците удрят енергично телата си с тях, докато кожата не почервенее. След това се охлаждат в езерото и с литри водка. И сега стигаме до сламата.
По традиция в нощта на Юханус всяка неомъжена жена трябва да се съблече чисто гола и да се извъргаля в купа слама. Според старото народно поверие, ако след това тя се огледа в кладенец или в друга водна повърхност, ще види не само своето, но и изображението на бъдещия си любим.
В България астрономическото лято през 2019 година настъпва на 21 юни, 18:54 ч.
