Никоя тема не е така подходяща за провокиране на скандал между майките колкото кърменето. Защитниците на гърдите срещу бибероните се строяват като участниците в гражданска война.
Жените, които хранят бебетата с биберон, често са обвинявани, че им липсва майчински инстинкт, докато тези, които се осмеляват да кърмят след тригодишна възраст се възприемат като облечени в зебло феминистки - на една крачка от това да избягат в лесбийска комуна в някоя юрта.
Последният път, когато писах по темата, обяснявайки съвсем кротко, че възприемам гледната точка, че кърменето е най-добрият вариант, но е контрапродуктивно жените да бъдат тормозени по тази тема, получих потоп от оскърбителна поща.
Някои хора подхвърлиха, че не е трябвало да се възпроизвеждам, ако "не съм можела да си направя труда" да храня сама бебето. А един "нов мъж" разобличи мързела ми, заявявайки съчувствено, че е "гарантирал, че жена му е продължавала да го прави за благото на детето". И си представих нещастната му съпруга плачеща, с напукани зърна, докато той я завързва с вериги към стол за кърмене.
Но това е нищо в сравнение с язвителните съобщения, получени от приятелки, писали сериозни материали защо те са решили да кърмят детето си и след 3-годишна възраст. От тона и обемите на кореспонденцията може да сметнете, че са давали на децата си хероин. На едната е било заявено, че е нежелаеща да работи мъжемразка, която очевидно е отблъснала съпруга си - което е пълна изненада за тази щастливо омъжена и старателно работеща майка.
Така че провокативен материал, току-що публикуван в сп. "Mother & Baby", подейства като керосин на пожар. Авторката Катрин Блъндел (заместник-главен редактор на списанието), пише, че е давала мляко на децата си с биберон, защото "си исках обратно тялото... и исках малко вино," и си искала гърдите "на мястото им горе, вместо да висят около стомаха ми".
Но най-противоречивата част от полемиката на Блъндел идва, когато тя казва за гърдите си: "Те са част и от моята сексуалност - не само като гърди, но и като средство за забавление. И когато имаш това отношение (а аз си признавам, че не съм правила опити да го променям), да виждаш малкото си, невинно бебе да се залепва там, където дотогава е имало само любовник, оставя малко... плашещо усещане."
Култът към пневматичния бюст
Рядко извън най-вулгарните мъжки списания толкова очевидно се е оповестявало, че реалната функция на гърдите е да бъдат закачлив аксесоар за демонстриране.
Материалът е обезпокоително свидетелство колко далеч Барби-културата е проникнала масово: сюрреалистичната холивудска мечта, където побеждаващият гравитацията бюст е по-нормален - и по-похвален - от това да предлагаш кърма на гладно бебе.
Притеснително е, че гледната точка на Блъндел далеч не е изключение: ако говорите с която и да е акушерка, тя ще ви каже, че хиляди млади майки от работническата класа са толкова повлияни от Кати Прайс, футболните съпруги или съвременния култ към пневматичния бюст, че не биха си представили да кърмят.
И това е въпреки многобройните преимущества за здравето и факта, че ако се поддържа по правилния начин, кърменето е най-бързият и най-лесният начин да изградиш връзка с бебето.
Лесно е да се забрави, че този дебат реално не е нов. Много преди адаптираното мляко да попадне пред очите на Nestle, жените със синя кръв са давали бебетата си да бъдат кърмени от дойки. Гръцки и римски автори като Аристотел и Плиний осъждат тази практика, вярвайки, че жените, които се грижат сами за децата си, би било по-вероятно да изградят по-добри семейни връзки - и поради това и да изградят патриотизъм.
В Европа от края на XIII век нататък рисуваните изображения на кърмещата Дева Мария спомагат за насърчаването на повечето жени да кърмят децата си. А някои историци казват, че не е съвпадение, че тези изображения масово се разпространяват във времена на чума и други опасни болести, когато даването на бебето на други би било особено опасно.
Модата с дойките
Аристократите обаче продължават да предпочитат дойките, смятайки, че е противно да правиш секс с жена, докато тя кърми - странен предвестник на споменатото от Блъндел, че цялата практика на кърменето е "плашеща".
Поведението на благородниците, както продължава да се случва с хората, водещи публичен живот, става мода. Към XVIII век дойките са толкова разпространени в Париж, че почти всички бебета на градските бедни, освен на богатите, са дадени да бъдат кърмени от заместващи майките селянки. Тази практика води до масово пренебрегване и висока смъртност сред бебетата.
Тенденцията е прекратена от влиятелната полемика на Жан-Жак Русо по темата (въпреки факта, че петте деца на Русо са били изпратени до едно в дом за безпризорни и никога повече не се е чуло за тях).
Но историческите цикли са трудни за преодоляване: съвременна Франция има едно от най-ниските нива на кърмене в западния свят и - подобно на Блъндел, много французойки без колебание поставят удобството и запазването на добрите форми на бюста над кърменето. Нито пък очакват да бъдат критикувани за това си решение.
През последните 50 години, естествено, дебатът се концентрира върху недостатъците или плюсовете на адаптираното мляко. Без съмнение безскрупулното поощряване на бебешкото мляко на прах в страните от Третия свят, където то често се смесва с нехигиенична вода, е довело до смъртта на безброй деца.
Дори когато е правилно смесено, експертите признават, че адаптираното мляко не може да се конкурира с уникалните преимущества на майчината кърма с защитните й антитела. Нито пък защитава от рак на гърдата, както прави кърменето.
Но съзнаването на това не прави непременно по-лесно изпълнението на т.нар. "естествена" функция. Докато някои жени се справят с това като патици във вода, други намират кърменето за нещо почти толкова лесно, колкото е и санскритският език.
Собствената ми майка, най-майчински настроената жена, която някога е съществувала, казваше, че тя "просто не се справя с това" и ни е хранила с биберон - всичките пет деца, без видими вреди.
Аз не можах да кърмя първия си син по няколко причини. Първо, той ми беше отнет при раждане и му беше давано в продължение на 24 часа адаптирано мляко през тръбичка в носа, въпреки че никой не се е допитал до мен дали да го прави.
След това болницата не успя да диагностицира тежко увреждане на езика (частица от кожата, която свързва езика с основата на устата, е прекалено удължена, което буквално "връзва" езика и бебето не може да обхване с устни зърното).
Втория път наех самостоятелна акушерка за домашно раждане и синът ми сучеше от гърдата ми 40 минути по-късно, а после тя ми оказа сериозна подкрепа за кърменето в следващия месец, от която имах нужда.
Това ме накара да осъзная колко хронично зле оборудвани са повечето болници, за да осигурят такъв тип подкрепа - и колко неизбежно е много жени без подкрепа да прекратят усилията си.
За мен кърменето в началото беше болезнено, странно и трудно - но в крайна сметка беше едно от най-отплащащите се изживявания в живота ми. Връзката, която изгражда между майката и детето, е неописуема. И я виждам всеки ден - като зрителен контакт и открита привързаност на моя син.
Светът не се дели на кърмещи роби и красавици, ползващи адаптирано мляко
Не съм мъченик за каузата, но си мисля, че специалистите по детски грижи имат задължението да избягват евтини сензации и да насърчават най-добрата практика. Както казва Ана Бърбридж от организацията за подкрепа на кърменето La Leche League за материала на Блъндел: "Това, от което жените се нуждаят, е повече информация и подкрепа, за да им помогне в ранните им трудности, не негативна и неточна информация от такъв род."
Притеснявам се, че въпросният материал ще бъде прочетен от много нервни и впечатлителни млади майки, които ще добият представа, че кърменето е отблъскващо, нещо не-секси, което обезобразява бюста и пречи на удоволствието. Опитайте да кажете това на моята добра приятелка Кристобел.
Тя е кърмила пет деца (никое от тях за по-малко от две години) без да рискува деколтето си или голямия си сексапил. Нещо повече, тя винаги е смятала, че "някоя и друга чаша полусухо вино няма да навреди на което и да е от бебетата ми".
Ако читателите на Mother&Baby можеха да видят подобна енергична жена, в комбинация с диамантения пиърсинг на носа й и бикини от Agent Provocateur, те биха разбрали, че светът не е разделен на кърмещи роби и ползващи адаптирано мляко красавици. Нещо повече, те биха започнали да вярват, че великото чудо на бюста е, че той е едновременно хранещ и еротичен.
Източните култури охотно приемат това чудо, но на Запад, където порното и модната индустрия са се сговорили да лишат бюста от майчинската му функция, ние оставаме хладни по този въпрос.
На съвременните жени се повтаря толкова често, че гърдите им са магнит за мъжете, че за много от тях е невъзможно да повярват, че те имат и някаква друга биологична функция. Истината е, че няма нищо по-плашещо от култура, в която гърдите са ограничени до функцията единствено на средство за забавление.
