През месец юни фотографията ще е на фокус, а това, което ще освети матрицата на ежедневието се нарича Месец на фотографията в България.
Ако у нас това е трета проява на изкуство, което все още трудно признават като такова, а за някои е само поредния флаш от Facebook спомени, то по света такъв вид манифестация на фотографското изображение тече в утвърденото русло на очаквано, признато и самостойно художествено произведение.
През 1980 г. в Париж се създава Месец на фотографията и от тогава през две години ноември е времето, в което един град гледа на света през окуляра на обектива. През 2004 г. един месец от годината е Европейският месец на фотографията, в който се включват подобните му от Виена, Братислава, Москва, Берлин, Люксембург, Рим, Виена и др., а по света се размножават подобни инициативи.
Тук ще си позволя да споделя как 2001-ва година изтърках чифт обувки в Париж от обикаляне на фотографски изложби в частни галерии, държавни галерии, Къща на фотографията, а дори не беше ноември, а януари. Няколко месеца по-късно със смесени чувства обикалях фотографски изложби в Прага и се чудех защо София е като жълто петно на стар фотоапарат, на който образът никога не се събира, няма фокус или, с три думи, нищо не се случва.
Вече не е така и за пример е случващото се този месец: изложба на световния Андре Кертес (1894-1985) в Унгарския културен център; голямо-форматните снимки от проекта Trivignano Dreams на PERSISITERS - творчески дует от Италия, съставен от сестрите Изабела и Тициана Перс на моста на влюбените до НДК; репортажна фотография на една от най-изтъкнатите фотографки в Полша Зофия Ридет в залите на Централна минерална баня. Но най-привлекателното е големият брой изложби на млади, не толкова млади, начинаещи и утвърдени български фотографи.
Фотографският образ вече е не само достъпен, лесен, разбираем и задължителен, но той е „частица магия, превърнала се в истина". Тази смела дефиниция е изказана от Уилям Хенри Фокс Талбът (1800-1877) , когато фотографията все още е невръстно дете. Въпреки изобилието от двуизмерни и триизмерни подобия на свят, фотографията е не само реалност, документ и забавление, но и пристъпва отвъд регистрацията на време и пространство. Ролан Барт си позволява да даде следното определение: „На латински „фотография" вероятно би се казало по следния начин: imago lucis opera expressa, тоест разбулен, изнесен, изтискан (като сока на лимон), изразен образ".
Ако продължим с метафората, то за някои фотографията е подсладена лимонада, за други - твърде кисел заместител на високото изкуство, но никой няма да отрече витаминозното й действие и освежаващото й присъствие в магията, наречена живот. Месецът на фотографията дава по много и от живота, и от магията на фотографията, а резенът лимон оставяме за коктейла от образи, срещи и впечатления.
