Яж, моли се и обичай... себе си - това не е красив филм

Насърчавайки затварянето в себе си, гастрономическо-философското пътешествие на Джулия Робъртс води жените в съмнителна посока.

В премиерния за филма уикенд в Америка 72% от зрителите на "Яж, моли се, обичай" са били жени - 56% от тях са били над 34 години.

Тоест това са били жени, преминали през животa под едно твърдо послание: за да реализират себе си, те трябва да се освободят от социално наложените норми на поведение и вместо това да се посветят на изпълнение на собствените си желания.

Разводът често е трамплин за промени в целите

Във Великобритания около две трети от молбите за развод се подават от жени. Понякога това се дължи на животинското поведение на съпрузите, но "Яж, моли се, обичай" не разчита на подобно оправдание.

Лиз (Джулия Робъртс) има любящ и кротък съпруг - тя го изоставя единствено, за да открие самата себе си.

Заглавието на филма (по едноименния роман на Елизабет Гилбърт) точно описва пътешествието, което тя предприема впоследствие. Първо, тя се чувства задължена да изконсумира сериозен дял от гастрономическата продукция на Италия. Не особено изненадващо, наслаждението за нея е на върха на сладкиша, но първата й стъпка към себереализация е да се преструва, че случващото се въобще не я вълнува.

Молитвата

Така както я разбира Лиз, молитвата не изисква общуване с висша сила. Тя е основно въпрос на медитация под собствено ръководство. Бог съществува в нея, ако разбирате. Така че очевидно всичко останало е това, което има значение. Тя се обръща към външно божество само веднъж.

Преди да поеме на своето приключение, тя се чуди дали все пак е редно да прави това, което желае, ако така кара други да страдат. Тя се консултира с Всемогъщия, но Той отказва да й отговори, така че в съответствие с нейната изгряваща философия, тя приема Неговото мълчание като съгласие.

Разочароващата женска одисея

Доколкото е не твърде изненадващо - да открием, че тази одисея на женската целенасоченост приключва в мъжки ръце - всичко придобива някак разочароващ привкус.

Е, ролята на ухажора на Лиз се изпълнява от Хавиер Бардем - и при такива условия как да реагира една жена, дори ако е твърдо решена да изгради собствената си същност?

Похвално, макар и леко неромантично, Лиз успява да утвърди своите принципи, заявявайки на новооткрития си любим: "Нямам нужда от това да те обичам, за да докажа, че обичам себе си". След като обаче това изявление е направено, се оказва приемливо тя отново да влезе в трайна връзка.

Филмът претендира да бъде нещо като памфлет. Той е базиран на бестселър мемоари, продадени в над 6 милиона екземпляра в САЩ - но постига култов статус не само сред впечатлителните американки.

Робъртс е казвала, че всеки има "момент в живота си, когато е необходимо да предефинира това кой е" и че това пътешествие на Лиз съответно въплъщава "универсална история".

Съблазняващото пътешествие

Дали това обаче е точно пътешествието, което другите жени би трябвало да бъдат съблазнявани да поемат?

Финансирането на подобно пътуване може и да изглежда като някакво препятствие.

Във филма не се показва как Лиз се е справила с това, но авторката на оригиналните мемоари се е наслаждавала на предимствата да има аванс от издателя. Все пак, финансите не са единственият въпрос, по който изкушените да последват пътя й би било разумно да поразмислят.

Това не е красив филм...

... въпреки своя декор на изкусителност на пътуванията. Гледката на модерна мадама, която се тъпче безмилостно първо с грабващи окото храни, после с баналности от категорията на късметчетата, отмъкнати от древни култури, и накрая с незаслужена мъжка страст, не е много пленителна.

Вместо това тя превръща някога апетитната - въпреки голямата си уста - Робъртс в напълно лишено от чар същество. Имитаторите не би трябвало да разчитат на това да станат неустоими за мъже, подобни на Фелипе (Бардем).

В края си "Яж, моли се, обичай" провокира еретична мисъл. Настоящата общоприета философия може да изисква от жените да се отдават на нарцистично самоугаждане.

Но вероятно някогашният им лайфстайл на саможертва и отдаденост на нуждите на другите, дори на тези на незаслужилите го мъже, може би трябва по някакъв начин да бъде защитен.

Загубеният патриархат

По време на филма различни потъпкани жени - жертви на европейския и азиатския патриархат, се опитват да обяснят тази идея на Лиз. За съжаление, тяхното фалшиво мислене предизвиква единствено саркастичен поглед.

Лиз намира утеха, като открива индийска тийнейджърка, който се притеснява от предстоящия си уговорен брак. Същевременно перспективите на това момиче изглеждат в някои аспекти по-положителни от тези, които вероятно очакват зрителките, поддадени на посланието на Лиз.

Подчинението и личната саможертва може и да имат своите минуси. Но "Яж, моли се, обичай" успява да подскаже, че тяхната противоположност може и да бъде още по-страшна.