В източните покрайнини на Париж е разположен стар склад с изглед към Сена, наречен Cite de la Mode et du Design, известен още и като "Доковете". Той е дом на един от най-големите модни музеи, в който се състояха миналогодишните изложби на Кристобал Баленсиага и японския моден дизайнер Рей Кавакубо от модната къща Comme des Garcon, предизвикали сензация.
Сега обаче акцентът не е върху дрехите, а върху модела като феномен
Понастоящем галерията е подслонила последната изложба на Paris Musee Galliera - Mannequin, Le Corps de la Mode ("Телата на моделите: основата на модата"). Тя включва творби на известни по цял свят фотографи като Хелмут Нютън, Стивън Мийзъл, Питър Линдберг, Корин Дей и Ги Бурден. Изложбата се състои от 120 снимки, видеоклипове, колажи от модни списания, шивашки и витринни манекени.
"Исках хората да придобият един малко по-различен поглед върху модната фотография, използвайки моделите като отправна точка, измествайки фокуса от дрехите или фотографа към самите тях," обяснява кураторката Силви Лекалие. "Подценяваме степента, в която моделите олицетворяват идеала за женственост, красота и младост в обществото и как влиянието им постепенно е надхвърлило света на модата".
Лекалие обяснява, че идеалът за слабите фигури в модния свят не е толкова нов, колкото смятаме
Според нея тенденцията е започнала още през далечната 1924 г., когато парижкият дизайнер Жан Пато е използвал за ревютата си високи и слаби американски модели с "тънки глезени и без никакви бедра". Тя допълва, че "не Photoshop полага началото на ръчното ретуширане - още през XIX век моделите са били "извайвани" и "коригирани" чрез специални гримове и осветление".
Позовавайки се на голата снимка на Кристън МакМенами от Юрген Телър, направена през 1996 година (на която думата "Versace" е нарисувана на гърдите й) и портрета на голата до кръста 15-годишна Кейт Мос от Корин Ден, Лекалие твърди, че голотата е една от най-значимите еволюции в историята на модната фотография.
Произлизащ от сексуалната революция на 1960-те, култът към голотата навлиза в своята златна епоха през 90-те години на миналия век. "По онова време върлуваше идеята, че модата трябва да шокира по един по-сексуален начин, за да спечели вниманието на хората," коментира Лекалие. "Проблемът е, че вече голотата има по-голямо значение от самата мода. Модната фотография е твърде еротизирана".
Изложбата проследява прехода на моделите от анонимност към световна слава, който протича от раждането на висшата мода до края на XX век
В началото на века, моделите на различните дизайнерски къщи в Париж не са били нищо повече от момичета от висшето общество, певици и актриси - в това число попада и френската оперна певица Нели Мартил, известна през 1910-те. Участието им в черно-белите снимки, публикувани в Les Modes и другите стари модни списания е засенчено от самите дрехи и аксесоари, които показват моделите.
Важно е да се отбележи, че в онези времена да си модел се е смятало за "срамна" професия - и чак след края на Втората световна война придобива своя престиж. Преглеждайки стари издания на Vogue, Лекалие обобщава, че връзката между фотограф и модел претърпява значителен обрат през 80-те години на 20 век, когато Питър Линдберг и Стивън Мийзъл "изобретяват" супермоделите.
"Преди моделите се смятаха за "предмети", изцяло подчинени на волята и желанията на фотографа," казва тя. "И днес още не сме се отървали от това разбиране изцяло, ала сега един модел може много лесно да се превърне и в муза, а дори и в знаменитост".
Основният недостатък на модната фотография на XXI век е... прекалената предсказуемост
На въпрос за настоящото състояние на модната фотография, Лекалие отговаря: "Днес модните фотографи изглежда оставят креативността си настрани и отдават по-голямо значение на комерсиалните нужди на отделните марки.
Като резултат от това, фотографията става все по-предсказуема и по-малко дръзка. Ала аз съм оптимист и с нетърпение очаквам едно много по-смело и творческо бъдеще".
