Спомням си, когато откриха първия мол в София. Преди да го построят, имаше огромно празно място, където хората от съседните блокове си изхвърляха боклуците.
Там направиха мол, гордостта на родния шопингманиак, решил да пазарува като за последно.
Това беше първият и последен път, когато реших да пазарувам за Коледа два дни преди празника. Може би беше заради работата, може би поради факта, че новият Хари Потър излизаше тогава, а аз исках да го купя... Нямам идея вече, но каквото и да е било, всичко това са само оправдания.
Ето я и случката.
С майка ми тръгваме на пазар. Денят е 23 декември, часът е по обяд, навън е студено и вали яко сняг. На нас не ни се обикаля в снега.
Хрумва ни гениалната идея да отидем в мола, за да се стоплим, всичко да ни е на едно място и сигурно, за да кажем: "А пък това ти го купих от мола", с горда усмивка на доволните ни нахилени физиономии.
Още с влизането в този шопинг палас ми стана ясно, че сме направили грешка.
Не само на нас ни беше хрумнало това, ами и на близо половин София (както и половин Перник и Банкя). Опашката за ескалатора започваше малко след централния вход, а в магазините хората се държаха като в онова риалити шоу, в което жени се бият за булчински рокли на половин цена.
В крайна сметка пазарувахме някъде навън и обикаляхме в снега, натоварени с торби. Но никога, и до днес, няма да забравя лицето на майка ми, когато видя опашката за ескалатора.
Само преглътна шумно, завъртя се като в ония филмчета и излезе от мола.
На финала онова, което най-ясно запомних от този коледен шопинг, беше радостта от Хари Потър, дългите опашки за ескалатора и готините подаръци.
Студът не се е запечатал в съзнанието ми. Споко.
Оттогава моловете се умножиха.
И въпреки наличието им, хората продължават удобно да забравят за предстоящите празници (не е като да не са отбелязани в календара) и да решават да пазаруват баш в последния момент, вследствие на което една моя приятелка каза, че
"миналата Коледа за входа на паркинга имаше колона по цялата улица. Сериозно."
По света хората отдавна са в предколедна треска, намаленията валят, магазините са отворени и голяма част от коледните подаръци вече са купени.
Една година пазарувах от Лондон и от Манчестър за Коледа в началото на декември и не беше останало почти нищо от онези подаръци, които исках.
Та в този ред на мисли - планирай предварително онова, което искаш да купиш, не се бутай в мола, а направиш ли го, моля те, не бъди от онези полудели жени, които се блъскат и ти крещят в лицето:
"Това си е мое, ма!", "Аз го видях първа, ей!" или някоя и друга ругатня.
Бъди като навън - пазарувай през ноември, купувай нещо практично и винаги избирай местата за купуване спрямо локацията си, а не най-далечния мол с цел да си направиш селфи (виждала съм го, повярвай ми!).
Любимото ми място за шопинг и досега си остава Oxford Street през януари, каквото и да ми говорят хората за скъпотията в Лондон. (Истина е, че в Европа намаленията са си намаления, тоест истински, тоест доста големи. Тук магазините гледат да те ошушкат като кокошка точно по празниците, пък след това нека правят намаления и на 90% през януари. Ти нямаш и пет лева в джоба, за да си купиш билет за тролея, който да те закара до мола).
Обичам да пазарувам на Oxford Street през януари, защото там има страшно много магазини, при това само магазини и нито един мол, намаленията наистина са огромни и макар в Лондон по последни данни да живеят над 8 млн. души, никой не се блъска.
Затова или паарувай закъснял като чужденец на Oxford Street през януари, или бъди европеец - пазарувай рано. Аз лично вече го направих.
