Часът е 18,30 и тичам към близката станция на метрото. Ефектното метално сърце, детайл от днешния ми аутфит, подрънква в такт с галопа върху 7-сантиметровите ми токчета. Сърцето под вталената ми офис рокля също подрънква, изпращайки естествена руменина под избледнелия ми руж.
В ритъма на следработния бяг малката ми черна „боулинг" чанта, с размери 26 x 16 x 18 cm, се превръща в епицентър на истинско природно бедствие. Половин пакет елда чертае съдбата ми върху огледалото за грим, ключовете от офиса се вплитат в неразвривна връзка със слушалките за телефона,пакетът детски антибактериални кърпички забърсва първата част от записките ми от днешната среща, докато 2 броя памперси (размер до 25 кг) умело се вписват в червения калъф на таблета ми.
Гледката на последната конфигурация ме сварва вече в метрото, където отварям мобилната си джаджа, за да проверя служебния имейл. Освен рицаря на чистите гащи от екрана ме посреща и плеядата отворени табове: за ГМО-то в храните и влиянието му върху човешкото ДНК, статия за плюсовете и минусите на фотоепилацията, 2 форума за здравословно хранене на децата от 1 до 3 години, един сайт за алтернативна медицина, рецепта за тиквички с елда и сирена, няколко мъдрости за жената като изкусителка и три варианта за покупка на парочистачки от страната и отвъд.
Междувременно телефонът ми звъни и давам кратък инструктаж на тема как да облечем детето за игра в пясъчника и колко са вредни хидрогенираните мазнини във вафлите за незрелия му организъм. Докато говоря, прехвърлям наум вечерния си график в последователност печка, съдомиялна, пералня, гърне (или пък беше обратното) и скицирам мислено няколко идеи за утрешния брейнсторминг.
Аз съм съвременна представителка на XХ-хромозомното множество, най-малко общо кратно между Супермен и Жената-котка. Моята суперсила е разтягането. Разтягам пространството и това си личи по процепите в шева между ципа и основната част на чантата ми. Разтягам времето и скачам в промеждутъците на паралелно случващото се.
Днешната жена е въплъщение на вечността.
Тя жертвоготовно прегръща отговорността за бъдещето, воюва ежедневно срещу демоните на настоящето, но и трябва да живее в подредения по конец свят на майка си и да плете болярската пита на баба си.
През годините жената придоби нови роли, но не успя да получи свободата от сенките на някогашните си ангажименти. Еманципацията й даде възможност да преследва мечтите си, но не й даде право да получи отпуск от някогашните очаквания към нея. Под бизнес ризата й се подава домакинска престилка, която на свой ред скрива дантелата на червения й секси сутиен. Тя е удовлетвореността на шефа си, нощният блян на мъжа си, най-добрата майка за детето си и спокойствието на свекърва си. Взима живота на бегом, но без шанс да избяга. В душата й се борят личните й желания и традиционните виждания за домашните й задължения.
Работи overtime, почива below the minimum.
В Шекспировите пиеси всички роли са изпълнявани от мъже. В днешния житейски филм всички роли са за жената. В жегата на сгорещеното си многообразие от сцени тя размахва с премерен жест ветрило от разнородни маски, с които трябва да се сраства в разтегливото като всепоглъщащ чувал денонощие.
Съвременната жена е като швейцарско ножче - многофункционална, лъскава, винаги под ръка, но задължително носеща духа на традицията. Или поне това се очаква от нея.
Не търка домашния сапун в хлъзгавата пихтия от дрехи на легена в мивката, но е отвлечена в урагана на центрофугата от информация. Пералнята и съдомиялната (о, всевисша премъдрост, благослови съдомиялната!) й дадоха свобода, но компютърът й връчи купчините неизгладена информация и отговорността. (И да, в общия случай отговорността си е пoчти само нейна.)
Ако майка й е преценявала как да гледа децата си, двоумейки се между д-р Спок и съветите на свекърва си, то днес тя взима решенията, бродейки из лабиринта на „про" и „анти" статии, фейсбук група за обмен на личен опит, диалогична беседа с поне двама препоръчани педиатри и неравна словесна битка с няколко поколения роднини, обръгнали на гледането на деца по Макаренковски. Тя е борец за правата на кърмещите на открито, воин срещу цветните сокчета на люлката, отрицател на антибиотиците при всеки сопол и търсач на перилни препарати без парабени. Всичко това - докато сърфира между няколко работни екселски файла и запълва вечерите си с бърсане на пода с крак и свещенодействаща над тенджерата ръка.
Жените от двойките без деца често вярват, че в съвременното общество бащите участват все по-активно в майчинството и домакинството. Те живеят в убеждението, че ако участват в семейния бюджет наравно с мъжете си, то черпакът и прахосмукачката също са общи.
Реалността е кривото огледало за всяка предварителна сметка.
Театърът се превръща в цирк. С професионален жонгльор - в женски род.
Съвременната жена е мъж (по Татяна Дончева) и принцеса (по Кобилкина). Тя носи на бира, знае кой е Моци, наясно е с всички писъци в модата на еротичното бельо и винаги може да извади бутилка червено вино и две свещи, докато преплита крак върху крак с невъзмутимата сексуалност на Шарън Стоун отпреди 20 години. Живее в постоянно препускане сред конкуренцията на фотошоп, ботокс, екстеншъни и перхидрол. Краката й са гладки, а умът й е остър. Състезава се с времето, бръчките и постоянния свеж приток на секс символи в медиите. А в свободното си време живее в реклама на нещо средно между Мистър Пропър и баници Бела.
Сигурно я познавате. Тя (се опитва да) е супергерой. По принуда. Поне отчасти. Ако живеете с нея, носете й чантата. Поне от време на време. И задължително й простете спорадичната лудост.
Съвременната жена в масовия случай не може да готви, мързи я да прави каквото и да е щото фейса и х-фактор са по-важни. Бута количка докато пуши цигара и клюкарства за приятелките си. Гледа някой филм тип "секса и града" и си мисли че света се върти около нея....
Майко мила...ако аз бях заобиколен като теб от такива женски индивиди сигурно щях да се самоубия. Време е да смениш таргета, или града, или да пораснеш...не знам!
maznislav | 14.09.201409:27 Съвременната жена в масовия случай не може да готви, мързи я да прави каквото и да е щото фейса и х-фактор са по-важни. ------------------------------------------------------------------------ Това се преглъща. Проблема е, че не дават отзад и също се отвращават да правят фелацио (мокри, лигави, давещи свирки имам предвид). Те това е проблема - абсолютно безполезни са!
Жените, които не могат да правят фелацио са наказание за всеки мъж!!!
Мойта може...
Поздрав за мъжете недоволни от жените си: Душата мъжка тежко пъшка и все си мисли как да кръшка, че пустите жени не стават, културно да ни забавляват… Един не тачи мусаката, на друг пък му била саката, на трети свирки не въртяла, на пети в къщи не седяла. Пък аз си мисля, откога тъй страда мъжката душа? Не бяхме ли мъжете волни, пък булките ни недоволни? Май има неква обърквация във мъжката ориентация…
И какъв е смисъла от тая статия? Оплаквате ли се драга авторке? Или искате да получите едно голямо - БРАВО, че се справяте с ВСИЧКО наведнъж? Чудесно, добре дошли в съвременния свят. Дето мъжкото съсловие трябва да е цирков артист (от тея дето балансират по въжета). Ама ние не трябва да балансираме между въжета, а между това да сме достатъчно джентълмени, но да не е прекалено, за да не си помислите, че смятаме, че не може да се справяте сами. Трябва да балансираме между очакванията (промотирани от същите тези медии) за МАЧО с космата гръд и метеросексоален индивид без косъмче по тялото. Трябва да се стресираме за финансовата част - защото, ако погледнем реално - ако едно семейство е в ужасно финансово положение - НИКОЙ няма да си каже - ехх тая жена не може да си издържа къщата. Трябва да сме нежни с вас, но и трябва да сме груби, за да не отидете при първия нещастник животар. Трябва да плащаме сметката в ресоторанта или заведението (сещате ли се последния път дето сте чули женски да отиват по кръчми в студ град да черпят пичове? ) , но трябва заплащането на мъж/жена да е еднакво. Трябва постоянно да слушаме как имате повече задължения, но НЕ и повече свободи (това със совободите, ако го чуе пра-баба ви ще се обърне в гроба горката жена). Трябва да слушаме как обществото не е честно и "боготвори" мъжете дето спят с много жени, а жените дето спят с много мъже - същото общество ги отхвърля (курви). И това на фона, че средната съвременна жена е спала с 2 пъти повече мъже от средния съвременен мъж. (това се получава, защото както при хората, така и при животните 15% от мъжките опложтат, или чукат в нашия случай, 85% от женските). И това със свободите и заклеимяването на секса с много партн при жените - колко мъже е имало в живота на баба ви? на майка ви? на вас? Ама ние не се оплакваме и не пускаме малоумни статии в нета, защото просто знаем как седят нещата - примиряваме се с факта, че има и плюсове и минуси и гледаме да балансираме между работа (трябва да има парички мъжлето, нали?), фитнес залата (без коремче, а по възможност с плочки), соц. живот (за къде е нашия мъж без добри познати) и кунята.. И всичко това - само и единствено, за да сме от гореспоменатите 15% на всички от 15-те процента - наздраве
И драги симпатяги - стига с тия свирки и анален. Има жени/или мъже/ за които сексуалния живот се изчерпва с мисионерската. Ако искате женски, които се кефят на по-бурни сексуални преживявания - научете се да ги преценявате - коя каква е. Те повечето си имат ОЧЕБИЕН психологически профил и грам, ама грам не е трудно да се разпознаят коя - какво може да предложи. Да вземем пример от статията : "През годините жената придоби нови роли, но не успя да получи свободата от сенките на някогашните си ангажименти. " Ето това, ако го чуете от една жена - да сте наясно, че шанса да получите свирка (от тея мокрите) е сигурно 3 към 100. Любопитно е, че останалта част от текста на авторката загатва точно обратното - успяла, независима, модерна - точно тея правят готиното, без предразсъдъци.. Но това едно изречение е достатъчно, за да бъде квалифицирана към групата, дето трудно ще направят мократа свирка... Кой знае, авторката може да е една от 3-те, ама статистически...шанса...е....кофти...
hidden, кефиш
@Оня, Еми нужно е да се каже истината и малко по-различната гледна точка. Айде стига с това оплакване - живота не е песен за никого, ама такова скимнете (или желание за едно голямо БРАВО) е малко прекалено. Мога да изреждам още 50 задължения дето мъжете имат, както и авторката може да изреди още 50 задължения дето жените имат - ама с каква цел го прави - да се аплодираме един друг ли?