Часът е 18,30 и тичам към близката станция на метрото. Ефектното метално сърце, детайл от днешния ми аутфит, подрънква в такт с галопа върху 7-сантиметровите ми токчета. Сърцето под вталената ми офис рокля също подрънква, изпращайки естествена руменина под избледнелия ми руж.
В ритъма на следработния бяг малката ми черна „боулинг" чанта, с размери 26 x 16 x 18 cm, се превръща в епицентър на истинско природно бедствие. Половин пакет елда чертае съдбата ми върху огледалото за грим, ключовете от офиса се вплитат в неразвривна връзка със слушалките за телефона,пакетът детски антибактериални кърпички забърсва първата част от записките ми от днешната среща, докато 2 броя памперси (размер до 25 кг) умело се вписват в червения калъф на таблета ми.
Гледката на последната конфигурация ме сварва вече в метрото, където отварям мобилната си джаджа, за да проверя служебния имейл. Освен рицаря на чистите гащи от екрана ме посреща и плеядата отворени табове: за ГМО-то в храните и влиянието му върху човешкото ДНК, статия за плюсовете и минусите на фотоепилацията, 2 форума за здравословно хранене на децата от 1 до 3 години, един сайт за алтернативна медицина, рецепта за тиквички с елда и сирена, няколко мъдрости за жената като изкусителка и три варианта за покупка на парочистачки от страната и отвъд.
Междувременно телефонът ми звъни и давам кратък инструктаж на тема как да облечем детето за игра в пясъчника и колко са вредни хидрогенираните мазнини във вафлите за незрелия му организъм. Докато говоря, прехвърлям наум вечерния си график в последователност печка, съдомиялна, пералня, гърне (или пък беше обратното) и скицирам мислено няколко идеи за утрешния брейнсторминг.
Аз съм съвременна представителка на XХ-хромозомното множество, най-малко общо кратно между Супермен и Жената-котка. Моята суперсила е разтягането. Разтягам пространството и това си личи по процепите в шева между ципа и основната част на чантата ми. Разтягам времето и скачам в промеждутъците на паралелно случващото се.
Днешната жена е въплъщение на вечността.
Тя жертвоготовно прегръща отговорността за бъдещето, воюва ежедневно срещу демоните на настоящето, но и трябва да живее в подредения по конец свят на майка си и да плете болярската пита на баба си.
През годините жената придоби нови роли, но не успя да получи свободата от сенките на някогашните си ангажименти. Еманципацията й даде възможност да преследва мечтите си, но не й даде право да получи отпуск от някогашните очаквания към нея. Под бизнес ризата й се подава домакинска престилка, която на свой ред скрива дантелата на червения й секси сутиен. Тя е удовлетвореността на шефа си, нощният блян на мъжа си, най-добрата майка за детето си и спокойствието на свекърва си. Взима живота на бегом, но без шанс да избяга. В душата й се борят личните й желания и традиционните виждания за домашните й задължения.
Работи overtime, почива below the minimum.
В Шекспировите пиеси всички роли са изпълнявани от мъже. В днешния житейски филм всички роли са за жената. В жегата на сгорещеното си многообразие от сцени тя размахва с премерен жест ветрило от разнородни маски, с които трябва да се сраства в разтегливото като всепоглъщащ чувал денонощие.
Съвременната жена е като швейцарско ножче - многофункционална, лъскава, винаги под ръка, но задължително носеща духа на традицията. Или поне това се очаква от нея.
Не търка домашния сапун в хлъзгавата пихтия от дрехи на легена в мивката, но е отвлечена в урагана на центрофугата от информация. Пералнята и съдомиялната (о, всевисша премъдрост, благослови съдомиялната!) й дадоха свобода, но компютърът й връчи купчините неизгладена информация и отговорността. (И да, в общия случай отговорността си е пoчти само нейна.)
Ако майка й е преценявала как да гледа децата си, двоумейки се между д-р Спок и съветите на свекърва си, то днес тя взима решенията, бродейки из лабиринта на „про" и „анти" статии, фейсбук група за обмен на личен опит, диалогична беседа с поне двама препоръчани педиатри и неравна словесна битка с няколко поколения роднини, обръгнали на гледането на деца по Макаренковски. Тя е борец за правата на кърмещите на открито, воин срещу цветните сокчета на люлката, отрицател на антибиотиците при всеки сопол и търсач на перилни препарати без парабени. Всичко това - докато сърфира между няколко работни екселски файла и запълва вечерите си с бърсане на пода с крак и свещенодействаща над тенджерата ръка.
Жените от двойките без деца често вярват, че в съвременното общество бащите участват все по-активно в майчинството и домакинството. Те живеят в убеждението, че ако участват в семейния бюджет наравно с мъжете си, то черпакът и прахосмукачката също са общи.
Реалността е кривото огледало за всяка предварителна сметка.
Театърът се превръща в цирк. С професионален жонгльор - в женски род.
Съвременната жена е мъж (по Татяна Дончева) и принцеса (по Кобилкина). Тя носи на бира, знае кой е Моци, наясно е с всички писъци в модата на еротичното бельо и винаги може да извади бутилка червено вино и две свещи, докато преплита крак върху крак с невъзмутимата сексуалност на Шарън Стоун отпреди 20 години. Живее в постоянно препускане сред конкуренцията на фотошоп, ботокс, екстеншъни и перхидрол. Краката й са гладки, а умът й е остър. Състезава се с времето, бръчките и постоянния свеж приток на секс символи в медиите. А в свободното си време живее в реклама на нещо средно между Мистър Пропър и баници Бела.
Сигурно я познавате. Тя (се опитва да) е супергерой. По принуда. Поне отчасти. Ако живеете с нея, носете й чантата. Поне от време на време. И задължително й простете спорадичната лудост.
Съвременната жена в масовия случай не може да готви, мързи я да прави каквото и да е щото фейса и х-фактор са по-важни. Бута количка докато пуши цигара и клюкарства за приятелките си. Гледа някой филм тип "секса и града" и си мисли че света се върти около нея....
Майко мила...ако аз бях заобиколен като теб от такива женски индивиди сигурно щях да се самоубия. Време е да смениш таргета, или града, или да пораснеш...не знам!
Жените, които не могат да правят фелацио са наказание за всеки мъж!!!
И какъв е смисъла от тая статия? Оплаквате ли се драга авторке? Или искате да получите едно голямо - БРАВО, че се справяте с ВСИЧКО наведнъж? Чудесно, добре дошли в съвременния свят. Дето мъжкото съсловие трябва да е цирков артист (от тея дето балансират по въжета). Ама ние не трябва да балансираме между въжета, а между това да сме достатъчно джентълмени, но да не е прекалено, за да не си помислите, че смятаме, че не може да се справяте сами. Трябва да балансираме между очакванията (промотирани от същите тези медии) за МАЧО с космата гръд и метеросексоален индивид без косъмче по тялото. Трябва да се стресираме за финансовата част - защото, ако погледнем реално - ако едно семейство е в ужасно финансово положение - НИКОЙ няма да си каже - ехх тая жена не може да си издържа къщата. Трябва да сме нежни с вас, но и трябва да сме груби, за да не отидете при първия нещастник животар. Трябва да плащаме сметката в ресоторанта или заведението (сещате ли се последния път дето сте чули женски да отиват по кръчми в студ град да черпят пичове? ) , но трябва заплащането на мъж/жена да е еднакво. Трябва постоянно да слушаме как имате повече задължения, но НЕ и повече свободи (това със совободите, ако го чуе пра-баба ви ще се обърне в гроба горката жена). Трябва да слушаме как обществото не е честно и "боготвори" мъжете дето спят с много жени, а жените дето спят с много мъже - същото общество ги отхвърля (курви). И това на фона, че средната съвременна жена е спала с 2 пъти повече мъже от средния съвременен мъж. (това се получава, защото както при хората, така и при животните 15% от мъжките опложтат, или чукат в нашия случай, 85% от женските). И това със свободите и заклеимяването на секса с много партн при жените - колко мъже е имало в живота на баба ви? на майка ви? на вас? Ама ние не се оплакваме и не пускаме малоумни статии в нета, защото просто знаем как седят нещата - примиряваме се с факта, че има и плюсове и минуси и гледаме да балансираме между работа (трябва да има парички мъжлето, нали?), фитнес залата (без коремче, а по възможност с плочки), соц. живот (за къде е нашия мъж без добри познати) и кунята.. И всичко това - само и единствено, за да сме от гореспоменатите 15% на всички от 15-те процента - наздраве
И драги симпатяги - стига с тия свирки и анален. Има жени/или мъже/ за които сексуалния живот се изчерпва с мисионерската. Ако искате женски, които се кефят на по-бурни сексуални преживявания - научете се да ги преценявате - коя каква е. Те повечето си имат ОЧЕБИЕН психологически профил и грам, ама грам не е трудно да се разпознаят коя - какво може да предложи. Да вземем пример от статията : "През годините жената придоби нови роли, но не успя да получи свободата от сенките на някогашните си ангажименти. " Ето това, ако го чуете от една жена - да сте наясно, че шанса да получите свирка (от тея мокрите) е сигурно 3 към 100. Любопитно е, че останалта част от текста на авторката загатва точно обратното - успяла, независима, модерна - точно тея правят готиното, без предразсъдъци.. Но това едно изречение е достатъчно, за да бъде квалифицирана към групата, дето трудно ще направят мократа свирка... Кой знае, авторката може да е една от 3-те, ама статистически...шанса...е....кофти...
hidden, кефиш
@Оня, Еми нужно е да се каже истината и малко по-различната гледна точка. Айде стига с това оплакване - живота не е песен за никого, ама такова скимнете (или желание за едно голямо БРАВО) е малко прекалено. Мога да изреждам още 50 задължения дето мъжете имат, както и авторката може да изреди още 50 задължения дето жените имат - ама с каква цел го прави - да се аплодираме един друг ли?