Каквото щем да си мислим, но комплексите са много силен двигател на себереализация.
„Защо той да е по-добър от мен? Да няма три крака, да няма два мозъка - аз съм по-умен от него и от баща му; ако ли не - ще стана". Фигуративно казано.
Нека започнем с очевидното - задният спойлер на колата трябва да ти натиска гумите към асфалта с въздуха, който минава през него, а не със собствената си тежест. Но по принцип хората с хубави коли не са задължително патологични комплексари. Ако могат, естествено че ще карат хубави коли - нали са хубави.
Друг е въпросът, ако се фукаш. Фукането е оправдано само когато някой те пита и това, което му казваш, е истина. (И не си композирал нещата така, че другият да се види длъжен да те пита.) Всички знаем, когато го правиш, защото всички сме го правили и е малко тъжно. Ама само малко - като погребение на хамстер.
Комплексарско е в известна степен и да кръстиш кучето си Рекс. Кучето ти не е динозавър. Идва ми да кажа дай му човешко име, ама ако го кръстиш "Страхил", спокойно може да го кръстиш и "Правя се на интересен, защото съм модерно хипи и всяко изкилиферчено име на куче е лъжица бром в чая на опресорите и на родителите ми". И пак ще е по-добре от Рекс.
Общо взето, ако вдигаш повече на лежанка, отколкото кучето ти, не го кръщавай с диаболични имена. "Ама, Мартине, ще кръщавам кучетата си както си искам", сигурно ще ми каже някой. Прав е, това е така.
Мрънкането има две цели - основната е да не ти решава проблемите. Втората цел е да предизвика симпатия чрез съжаление. Това е мързеливият начин да привлечеш хората към себе си. Ние сме по-големи от това, можем повече, но мързеливото е психологическото безплатно. Нормално е да те мързи, както е нормално да паркираш неправилно, все пак законите са хартийки с текст - като парите. Ама... знаем, че няма да е хубаво иначе. Затова, ако животът ни поднесе парцали, нека час по-скоро си ги налегнем. Иначе само ще измъчваме другите.
Комплексарско е и лошото отношение към когото и да е - към персонал, към човека по телевизора, към бедните хора, към животни, към каквото щеш. Дори към извънземни. Има ( буквално) повече от два вагона с планети, където могат да отидат извънземните; не са зажаднели за нашата водниста, глобално затоплена топка. Но ако дойдат и ние почнем да стреляме по тях с пенсионерите си, както направи Уил Смит в Деня на независимостта, те със сигурност ще си кажат: "Ооо, я у лево!" и ще си тръгнат. Затова трябва да сме възпитани.
Може би един от най-сигурните белези, че се задава неползотворно избиване на комплекси, е някой да отрече вкуса ви, защото има друг вкус. Често, за да се подчертае ниската стойност на вкуса ви, се използва изразът: "Добре бе, аз това не го разбирам".
В такъв момент е добре да се опитате да обясните на човека защо харесвате точно такива дрехи, точно такава субкултура, точно такъв стил и прочее, докато тихичко си събирате багажа и си тръгвате от него далече и завинаги. Друг любим израз ми е: "Аз слушам само истинска музика". Ако се сетите за нещо подобно, моля, напишете ни го в коментарите.
Да съдиш за общото от единичен случай. Някой те е засякъл на пътя? Ето заради него сме на това дередже! Той еднолично съсипА държавата! Вярно, че и ти си засичал един-два пъти, ама ти бързаше, защото не знам си какво, а пък той не е в подобна нужда, така като му гледаш задната броня.
Да се правиш на тъп, за да се подиграваш на някого. Ето, например, билборда с доктор Енчев от миналата година. Дали рекламистите са искали вирален ефект или не, това нас не ни интересува сега. Става въпрос, че някой хора подиграват доктора, задето му пише "крастата" на билборда. Те много добре знаят, че не пише това, но нека да се направим на шашави, нали, че няма да ни се получи иначе. Същото е и когато човек се самоиронизира и някой отстрани му сипе още. Самоиронията не е предлагане на другата буза.
Да се поддържаш неинформиран и да отказваш градивна критика. Някои хора (в това число всички) трудно пропускат възможност да изтъкнат, че знаят нещо. Други обаче имат какво да кажат и са добри хора, колкото и грубо да се държат. Тези хора те виждат отстрани, както ти не се виждаш и нищо не им коства да ти кажат, че ходиш прегърбен, че си прекалено кльощав или че текстът ти за Кафето е „малко един такъв".
Иначе комплексите са като таланта - там са само, за да ти покажат върху какво трябва да наблегнеш.
