„Това, което не ни убива ни прави по-силни”. Уви, жегата на тази истина не ми е достатъчна. Заплахата от минус осемнайсет градусов студ така ме е бетонирала, че ми е абсолютно невъзможно дори да стана от леглото.
И все пак го правя. И не само това. Правя всички задължителни неща преди да тръгна за работа – правя ги светкавично бързо и задължително светкавично се изстрелвам от къщи.
Винаги закъснявам. Вероятно защото не ми се тръгва.
А не ми се тръгва, защото денят започва. Не защото започва по принцип. А защото винаги започва така, сякаш все едно свършва. Сякаш всичко, през което минавам, е в предсмъртния си час. Сякаш съм в стар москвич – всеки път го моля да запали и всеки път, когато запали, му се моля да не ме изостави и следващия път.
Тъжно е. Но е факт. Живея в умиращо ежедневие. Не сякаш утре няма да има, а сякаш е късмет, че има днес.
Слизам от десетия етаж на стария си блок с 50–годишен стенещ асансьор.
Чакам на полуразрушена спирка с оптимистичната мисъл „ей сега автобусът ще дойде”. Но автобуси няма.
Около мен обаче има поне десетина човека, които правят същото. Повтарят си мантрата „Не може да не дойде, всеки момент ще дойде”. Те пристъпват от крак на крак, поглеждат си часовниците и цъкат с език, защото закъсняват за работа. Дори не си говорят, защото им е толкова ледено и толкова не им се чака, че предпочитат да треперят в мълчанието си, отколкото да псуват в общ разговор.
Жалко.
Защото на мен ми се псува.
На всеки би му се псувало.
Няма автобуси.
Защото е студено.
И шофьорите не могат да ги подкарат.
Но и да ги подкарат – на чист български и типично по български нека попитам – къде ще ни закарат?
В мрачния офис, в който на видно място стои надписът „Плащат ми колкото да не умра, ама и аз ке работа колкото да не заспа”.
Пред кабинета на джипито-икономист, което ще вземе последните ни пари, защото имаме 4 неплатени здравни осигуровки и което ще ни напише рецепта за лекарства, които няма да си купим, защото вече сме си дали парите за прегледа.
На интервю за работа, на което ще ни убеждават какъв успех е, че ще работим нощни смени нон–стоп за 300 лева месечно.
Пред детската градина, в която ще ни помолят да направим дарение – едно килимче за занималнята, иначе за детето ни може и да не се намери място.
Така е. Не ни трябват автобуси. Не ни трябва и да се насилваме да ставаме сутрин от леглото. Нека просто си останем вкъщи.
България умира.
Това ни убива.
Не ни прави по-силни.
Ина, Ина, на колко години си бе, момиче? (не биологични, а социални). Погледни малко нагоре, виж късчето синьо небе между блоковете и ятото гълъби, прелитащи в небето над мрачната София.... Погледни в очите на хората около теб и намери лазура в някои от тях, та се потопи изцяло и забрави за тегобите на делника.... Направи така, че когато сутрин се събудиш, до теб да има човешка топлинка и да почувстваш необходимост да се измъкнеш първа от завивките, за да приготвиш по чаша уханно кафе за двамата.... Постави саксия с цвете на перваза на прозореца или букет хризантеми във вазата, за да привличат погледа ти и да убиват скуката на сивото ежедневие.... Облечи си най-хубавите дрехи и излез с добри приятели на светло и свежо, за да ти се порадват и те, а край теб недоволни пенсионери да мърморят злобно и безпощадно, пък ти да не им обръщаш и капка внимание... Седни в някое бистро и напук на студа кръстосай предизвикателно крачета, та всички мераклии да извръщат към теб поглед и слюнките им да потекат от мерак, пални си цигарката и не обръщай внимание на надписите за вредата от пушенето... Ако работиш, натрий сол на главата на досадните си колеги или на гадния си шеф - и вечерта ще спиш като къпана, сънувайки розови сънища... И сътвори още безброй такива глупости през деня си, но не пиши повече подобни песимистимни откровения. Защото ладостта на човек е единствена през живота и никога няма дасе повтори. И когато се озовеш от другата страна на картонката, която ти предлагам да нарисуваш собствеоръчно, ще разбереш колко прав съм бил и ще съжаляваш, ако не си ме послушала. Горе челото, Ина, животът е пред теб и в него няма място и време за унили самосъжаления. Макар и starstar, ти стискам палци за успех. Бъди жива и здрава! Успех!
starstar - за да изпълние съветите ти, момичето трябва да се боядиса русо и да отстрани 90% от сивото си вещество чрез лоботомия ! Е те тогава по-щастлива от нея няма да има - ще флиртува и ще си вдига полата наляво и надясно, ще я возят борчета в лъскави мерцедеси, ще тръска гюбеци в чалга клубове - няма минусови температури, няма чакане по спирките , няма сиво ежедневие .....който може -го може .... който не - /като момичето и моя милост / - да се спасява от тази "прекрасна "реалност докато е млад - изход винаги има и то много по-добър и разумен от горното .... Така че мило момиче - виж СВЕТА! и тогава се замисли колко е голямо желанието ти да живееш ТУК! Желая ти успех и късмет! Важното е да не се отчайваш!
всеки това повтаря...расте, но не старее, тя по-скоро умира...от друга страна София не е България, ако не ти харесва винаги можеш да си тръгнеш. На всеки му е писнало, на много хора им е студено, други нямат какво да ядат, трети умират просто, защото предозират...накратко всеки си има лична драма, въпросът тук е, защо, мама му стара си мислите, че всички сте страдалци и постоянно обвинявате и размахвате пръсти това ми е криво, оня ми е виновен...България това сме ние, аааа не България това СТЕ ВИЕ ! Колко човека бяха на протеста 2010 не е 1984 или повечето намериха за по-удобно да се включат в групата във фейсбук...перхидрол, чалга, мерцедеси има ги, и ? По-зле винаги може да е ! Престанете да питате какво може да направи държавата за вас, а помислете какво вие може да направите за нея ! ! ! (Дж.Ф.К)
Браво.Стига тази дама да е настина авторка. защото според запознати е новото гадже на Светльо от Хиподил. Хубаво, ама трябва ли все да навират някой в очите ни? Та в този аспект от мисли-браво на Ина, сигурно добре се справя, там където трябва, за да я лансират толкова.
Какви са тия глупости пък сега?Момичето пише добре, какво значение има с кого си ляга, ако ще не с Витков,с бате Бойко да си легне.що се заяждате
съжалявам ако ти прилича на заяждане.не е.сценарият е ясен.
да,сценарият е ясен-за лудите почивен ден няма.само не мога да разбера защо трябва да пълнят и форумите с глупостите си.