Социалните мрежи могат да бъдат понякога наистина натоварващи. В тях дневно се изливат тонове агресия, негативизъм, оплаквания, мрънкане и просто тролски изпълнения.
Натоварен от всичко това и от вълната неприятни истории, които среща ежедневно в Twitter, един палиативен педиатър от Южна Африка решава да сподели малко позитивни и вдъхновяващи мисли, които терминално болните деца под неговата грижа споделят.
Алистър Макалфи попитал малките си пациенти какво ги кара да обичат живота и кое му придава смисъл. А отговорите, които получава и споделя след това в профила си в Twitter, са не само затрогващи, но и притежават собствена сила и мъдрост.
Пред BBC той споделя, че искал да напише нещо възвисяващо и бил изключително поразен, когато видял толкова много отговори, лайкове и ретуити на посланието си.
Отначало той се опитвал да отговори на всеки коментар, но в един момент те станали толкова много, че просто не можел да смогне.
"Изключително е. Вярвам, че правилното нещо е да благодариш на хората, когато ти кажат нещо хубаво, но имаше твърде много коментари, за да успея да отговоря на всички", коментира той.
А децата успяват наистина да накарат човек да се замисли. Малките пациенти са на възраст между 4 и 9 години и пред Макалфи нито едно от тях не е споделило, че съжалява, че не е гледало достатъчно телевизия или не е прекарало достатъчно време в интернет.
Самият той се ориентира към палиативните грижи през май 2017 г., когато вижда, че в болницата, където работи, съществува една голяма дупка, когато стане въпрос за смъртно болните деца и последните грижи за тях. Това действително е изключително тежка в чисто емоционален план работа, която обаче е нужна.
"Когато става въпрос за умиращите деца, ние не бяхме подготвени и не знаехме какво да правим. Най-добрата част от работата ми сега е, че се срещам с тези необикновени деца и семействата им и извървявам с тях един специален път", казва той.
"Колкото и ужасна да е смъртта на дете, една от най-добрите награди е то да получи достойна и безболезнена смърт. Ако мога да направя живота им дори с малко по-лек, знам, че си струва", разказва още Макалистър.
Понякога дори след смъртта на децата им някои родители продължават да поддържат контакт с лекаря. Той определя това като "наистина голям комплимент".
И все пак най-важно остава посланието, което децата отправят, а д-р Макалистър споделя в туитовете си:
"За задача попитах някои от терминално болните ми пациенти какво ги кара да се радват на живота и какъв е неговият смисъл. Знаете, че децата могат да са много мъдри. Ето някои от отговорите (тема).
ПЪРВО: Никое от тях не каза, че съжалява, задето не е гледало повече телевизия. Никое не каза, че е трябвало да прекарва повече време във Facebook. Никое не каза, че се е радвало да се кара с другите. Никое не се е радвало на престоя си в болницата.
МНОГО споменаваха домашните си любимци: "Обичам Руфъс. Смешният му лай ме кара да се смея." "Обичам, когато Джини се притиска към мен през нощта." "Най-щастлив бях, когато разхождах Джейк по плажа."
МНОГО споменават родителите си и често изразяват тревога или загриженост за тях: "Надявам се мама да бъде добре. Тя изглежда тъжна." "Татко не трябва да се тревожи. Ще ме види отново скоро." "Бог ще се погрижи за мама и татко, когато си отида."
ВСИЧКИ обичат сладолед.
ВСИЧКИ обичат книгите или да им разказват истории, особено от родителите: "Хари Потър ме накара да се почувствам смел." "Обичам истории за Космоса." "Искам да съм велик детектив като Шерлок Холмс, когато се оправя." Хора, четете на децата си! Те обожават това.
МНОГО искаха да не бяха прекарали толкова време в притеснение за онова, което евентуално биха си помислили приятелите им за тях. Вместо това - да ценят хората, които просто се държат с тях нормално: "Моите истински приятели не се интересуваха, когато косата ми падна." "Джейн дойде да ме посети след операцията и дори не забеляза белега!"
МНОГО от тях обичат плуването и плажа: "Направих голям пясъчен замък!" "Да бъдеш в морето сред вълните беше толкова вълнуващо! Очите дори не ме заболяха!"
ПОЧТИ ВСИЧКИ смятат, че да си добър към другите е най-ценната от всички добродетели: "Баба е толкова мила за мен. Винаги ме кара да се усмихвам." "Джони ми даде половината си сандвич, когато не изядох моя. Това беше мило." "Харесва ми, когато милата сестра е тук. Тя е нежна. И боли по-малко."
ПОЧТИ ВСИЧКИ от тях обичат хора, които ги карат да се смеят: "Този магьосник е толкова смешен! Панталоните му паднаха и не можех да спра да се смея!" "Татко прави смешни физиономии, които просто обожавам!" "Момчето от съседното легло пръдна! Смях се много." Смехът облекчава болката.
Децата обичат играчките си и супергероите си: "Най-много обичам куклата ми Принцеса София." "Обичам Батман! (всички момчета обичат Батман). "Обичам да гушкам плюшеното си мече!"
И накрая - ВСИЧКИ ценят времето, прекарано със семейството си. Нищо не е по-важно от това: "Мама и татко са най-добрите!" "Сестра ми винаги ме прегръща много силно." "Никой не ме обича толкова много колкото мама!"
Така че занесете вкъщи това послание: Бъдете мили към другите. Четете повече книги. Прекарвайте време със семейството си. Пускайте шеги. Разхождайте се по плажа. Прегръщайте кучето си. И казвайте на любимите си хора, че ги обичате. Това са нещата, които децата биха искали да са правили по-често. Останалото са подробности.
И да, яжте сладолед."
For an assignment, I asked some of my terminal paediatric palliative care patients what they had enjoyed in life, and what gave it meaning. Kids can be so wise, y'know. Here are some of the responses (Thread).
— Alastair McAlpine (@AlastairMcA30) 1 февруари 2018 г.
