Самопровъзгласил се шаман, владеещ лечебната сила на билките и обладан от нощни видения, бивш консултант на IBM, зарязал досадните офис презентации на PowerPoint, за да пътува из Африка, и художник от Люксембург с квалификация за водопроводчик.
Тримата са част от малка група - общо 22-ма души, и наскоро са се установили в разпадащото се село Одринци в югоизточна България, в близост до границата с Гърция. Живеят без електричество, някои на палатки, но за сметка на това с 230 кози. През месец май, когато пристигнали в родопското село, намират едва петима жители.
Така започва репортаж на агенция Reuters за необикновените чуждоземни обитатели на едно изоставено село в Източните Родопи - и тъжно, и красиво едновременно, ако си спомняте филма „Мила от Марс" - сниман е именно там.
Угасналите селца и махали като Одринци все повече се увеличават, а населението все повече се топи в България, най-бедната страна в ЕС, както изтъква агенцията.
Белите лястовици на завръщането на младите хора в провинцията вече се появиха, например IT селото Песочница, но ето че това правят и чужденци.
Докато българите се стремят към емиграцията в по-богатата западна част на Европа, германци се заселват в отдалечените им села.
Стефан Гюмбрих - мъж с коса на опашка, разказва, че преди две години напуснал работа - като консултант, и зарязал приятелката си. Сега се опитва да забави темпото, да спре препускането на мозъка си.
Всичко тръгва от Германия, където 57-годишният дърводелец и настоящ шаман Юрген Хумс събира последователи в Мьонхенгладбах чрез духовно преподаване, медитация, раздаване на билки и минерални камъни. Той и няколко от „учениците" му създават младежки хостел, но решават, че животът в Германия е твърде задушаващ.
През 2007-ма година се местят в Того, където строят болница, обучават сираци и прилагат върху местните жители народна медицина. След това решават, че повече няма с какво да помогнат на Африка. Решават да се преместят отново.
Намират Одринци, когато провеждат медитация върху карта.
И така, в разгара на августовските жеги те ходят боси, поправят разядените покриви на старите къщи, но не смятат да прокарват никакво електричество, за да запазят максимална близост и връзка с природата. Хранят се със зеленчуци, които купуват от местни производители.
В плановете им влизат построяване на места за наставяне, обор, мандра и къща за медитация. Новите обитатели на Одринци усилено учат български език. „Тези хора са очарователни. Не знаят български език, но са много мили", казва 57-годишният Владимир Файталов.
Goats and herbs - Germans get back to basics in deserted Bulgarian village: http://t.co/VYThwWJZ97 pic.twitter.com/b8I6C6RmXG
— Reuters Top News (@Reuters) August 12, 2015За малцината обитатели на селото чужденците са добре дошли. Повечето от тях са продали всичко, което са имали, за да се посветят на живота без материализъм. Или както казва Гюмбрих: „Наистина не ми липсва голяма къща, хотел, ресторант. Може би чаша хубаво вино от време на време, но мисля, че в България имам шанс да го намеря".
