Ние, родените през 90-те, вече пораснахме. Виждате ни по улицата на протести, гледате ни по телевизията и се чудите от къде ни дойде смелостта за тази окупация. Трябва да запомните обаче, че ние сме едно особено поколение, видяло много за кратко време.
Ние не знаем какво е било преди 89-та. Чували сме всякакви истории, но не сме били там. 97-ма пък я помним предимно с лепенките на лъвчета по автобусите. Аз даже имах цяла колекция и все още един доста избелял Лъвчо се перчи на хладилника вкъщи.
Далеч по-ясно помним 800-те дни, за които така и не ни оправиха. Но въпреки, че бяхме малки, не бяхме наивни и не се изненадахме, когато след края им... нищо не се промени. Ние просто от деца знаем, че не трябва да се вярва на обещания от телевизора.
Ние винаги сме живели в преход/криза. Не сме сигурни точно как би изглеждал светът, ако няма криза или преход. Затова не се плашим от трудности, за разлика от западноевропейските ни приятели.
Ние отраснахме с различни животни - 101 далматинци, Пинко Розовата пантера, Цар Лъв, малко с Чебурашка и повечко с Тигъра от "Ой, Тигре, Тигре!", за който наскоро разбрахме, че всъщност не бил истински звяр, а някакъв чичко. Всички тези животни ни направиха отворени към широкия свят и ни помогнаха да опознаем джунглата около нас.
Не винаги имаше пари за нови топки в училище, но пък ние обичахме да се кечим. И се молехме да останем до късно, за да гледаме кеча. Не помним точно 94-та, но сме чували как всички сме излезли на улиците и сме се радвали на победата. Дали ще видим нещо подобно и в съзнателния ни живот?
Когато дойде време да се учим да броим, саундтракът беше "7-8 ти ще си паднала." Бяхме сигурни, че може по всяко време да звъннем на Бог, за да му искаме едно ферари и гадже с бронзов тен (ама не знаехме какво е бронзов тен, а и в детската градина си имахме вече гаджета, та щяхме да се ограничим само с ферарито). Трябваше ни единствено номерът на Господ.
Не го получихме, но чакахме - виждахме, че всички така правят. Всички чакаха да стане чудо и нещо да се промени. Не знаехме какво е това нещо. Май още не знаем. След това пораснахме и видяхме, че с чакане до никъде няма да стигнем. За това и сега сме решени да действаме.
Пиехме сокче "Калифорния" и ядяхме холидейки. Едва ли някой тогава е искал да отиде в щата Калифорния. В България си ни беше хубаво, макар да се бъркахме дали София е столица на България или България е столица на София и да не бяхме сигурни кое е столицата на "Младост", а като отивахме на село се чудихме защо по телевизора продължават да говорят на софийски. Рич и Брук не знаеха ли, че не сме вече в София?
Много харесвахме клек-шоповете - бяха ни точно по размера и не трябваше да се навеждаме. За това големите понякога ни даваха пари сами да купим нещо от там. И тогава се чувствахме много големи! Супермаркети бяхме виждали само в "Сам вкъщи" и когато се появи "Метро" искахме да ходим всеки ден, за да пазаруваме, както пазаруват по телевизора.
А когато на един трети март се появи другото метро, побързаха да ни го покажат. Возихме се от единия край до другия и се радвахме на огромните кафяви седалки. Но ние израснахме с метрото и в момента то не е нищо специално - просто услуга, която чакаме да направят по-удобна. Отново чакане...
Първото ходене на море остави незабравим спомен. Имаше толкова много неща, които човек можеше да прави на морето - да плува (но на не по-дълбоко от метър, за да не дойде Мич от "Спасители на плажа"), да строи замъци, да събира мидички и после да ги мие и суши, да си вземе шишета с пясък и вода за вкъщи (но тати да ги носи, че са много тежки)... а вечер можеше да стреля на стрелбището! Но с пистолета за децата, с който винаги се печели - никога обаче не се знае точно какво. За това и свикнахме с изненадите. Даже и те да бяха малко разочароващи, все пак бяхме спечелили нещо и оставаше само да измислим как да го използваме.
Вече не сме малки. Много от нас завършиха училище, някои дори и се дипломираха от различни университети - по света и у нас. Знаем, че не сме перфектни. Видяхме и далеч не толкова розови неща, колкото описаните тук. Имахме различни проблеми и не се справихме с всички. Но повечето от нас са готови да се борят и да променят нещата.
Ние израснахме през 90те и изпитахме на свой гръб не едно или две правителства. Имаме и избор дали да останем или да заминем. Този избор задвижва нашето колело на късмета, но не ни отдалечава от вкъщи. Когато заминем, още по-силно се интересуваме от това какво става в България и още по-силно искаме да оправим нещата.
Но дали ще заминем или не, е личен избор. Никой, нито ректор на университет, нито министър-председател, нито дори леличката в лавката няма право да ни казва да емигрираме, ако не ни харесва. Ако не ни харесва, вината вероятно е на всички обичащи да чакат и на тези, обичащи да папкат на техен гръб!
За успокоение на всички, решили необмислено да раздават съвети коя част на земното кълбо трябва да обитаваме, искам да кажа, че съветите ви не просто не се приемат, ами и броят на завръщащите се абсолвенти се увеличава.
Защото ни омръзна да чакаме и да се надяваме на печалба от Колелото на Късмета, при положение, че можем да се справим и сами.
Много ми е тъжно, че трябва да се съглася с Благовест. Тъжното е, че селският хитрец Бай Тошо със цялата си простоватост и простотия, е най-успешният от 1944 насам. ВЪВ БЪЛГАРИЯ. И не се правете, че не разбирате за какво иде реч. Не го сравнявайте с Тачър, Тито и който и да било друг ЧУЖД държавник. Благовест не казва, че Тошо е успешен, а казва че е по-добър от останалите келемета. Което е различно. И Викпейн, вица е верен и не е смешен.
до Шрайка | 08.11.201312:31 Не Тошо е успешен а системата държавен капитализъм която беше тогава.И тогава живеехме при пазарна икономика но управлявана от държавата а не от разни феодали наречени олигарси.А тях ги пък роди същата номенклатура която отговаряше държавния капитализъм да се развива. 89-та не фалира българския народ а номенклатурата която не изпълняваше съвестно задълженията си на предприемач.
Виж, ако за успех може да се счита окопаването във властта за около 35г. то да много е успешен. А затова, че довежда държавата три пъти почти до фалит? И това ли му е голям успех? Изнасянето на златния резерв на България? Тиквенския селски манталитет, който струи от него просто няма равен. Дребния селски тарикатлък, да не изтърве кьоравото и да не се мине. Е това щом наричаш голем държавник, коментара е излишен...
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/11/12/814942_ubo_pretorianskata_gvardiia_na_todor_jivkov/
KingoftheROAD, чукаш на отворена врата. Нека го кажа така. Бай Тошо беше селски тарикат, момче без образование, което се възползваше от ситуациите за да се крепи отгоре. Да, той натвори много глупости, да той беше такъв и онакъв. Така е. А всичките след него бяха още по-зле. И в това е трагедията.
>А всичките след него бяха още по-зле. И в това е трагедията. Не, не бяха. А трагедията е всъщност в това, че кадърните и доброжелателни хора в България остават в добрия случай незабелязани, а в лошия - окаляни, оплюти, принизени, неоценени, низвергнати. В случая с коментарите си правите точно това, второто.
30Von Bl ...Сам ли се крепеше или някой му помагаше? ----------- Помагаха му. Страшно много. Вътре, всички "комунисти" - дребни душици, за които режима беше трамплин. Които най-после можеха да "блеснат". Въпреки нищожеството си, въпреки необразоваността си, въпреки скодоумието си, въпреки некадърността си, въпреки мързела си. Отвън - предимно руснаците, за които беше много важно да покажат, че социализмът побеждава. Както и онези, които ни шитнаха като разменна монета в ръцете на СССР. Най-евтината и малоценна монета. Това с какво обаче издига тези след него в очите ти? И това, че Чаушеско нещо е направил за своите, добавя ли нещо към делата на Луканов, Костов, Кобурга, Бойко, Станишев?
Андрей Луканов 3.02.1990 - 7.12.1990 - невероятен играч и апаратчик. Създал тезисите за превръщането на номенклатурата в капиталисти. Началник отдел "кадри на капитализма" и Раздавач на партийните куфарчета. Главен архитект на българския преход, и главен идеолог, виновен за сегашното състояние. Димитър Попов 7.12.1990 - 8.11.1991 - освен с това, че издава смъртна присъда (изпълнена) на човек поругал гроба на Людмила Живкова и с фразата „За бога, братя, не купувайте" с друго не е известен. Филип Димитров 8.11.1991 - 30.12.1992 - приятел с Христо Бисеров, печално нашумял последните дни. Аристократ по душа, юрист по образование, слаб и безволеви като характер. Заради тази си слабост показва страстта си към задкулисните игри. Именно от неговия премиерски кабинет тръгна зловещата тенденция на дезинформацията, контрадезинформацията и реконтрадезинформацията. Поради еклектиката на тогавашното СДС и егоизма на всяка от съставящите го партии, за да не бъде избрана силна фигура като Дертлиев например, начело се поставя лесно управляемия Филип. Съвсем предсказуемо той се представя като неадекватен в ролята си на министър-председател и извършва ритуално самоубийство с единствения "вот на доверие". Така предава победата на СДС "с малко, но завинаги" и поставя началото на пътя надолу. Любен Беров 30.12.1992 - 17.10.1994 - начело на правителството с мандата на ДПС, избрано от БСП и изпълняващо, както Желев твърди, програмата на СДС. Марионетно правителство, по времете на което, с активното му бездействие се създава мафията. Златното време за натрупване на капитали чрез грабеж. Мултигруп става по силна от държавата. Ренета Инджова 17.10.1994 - 25.01.1995 - виж тук съм на тясно. Нямам какво да кажа, нито добро, нито лошо. Българската Тачър в зародиш. И остана на нивото на зародиш, може би поради твърде малко даденото и време. Жан Виденов 25.01.1995 - 13.02.1997 - Толкова много е изписано за него, че е излишно и аз да наливам вода. По скоро бих написал нещо добро за него - че не се възползва от властта за лично облагодетелстване. Стефан Софиянски 13.02.1997 - 21.05.1997 - лично на мен ми харесваше. Което не пречи да съм сигурен, че яко се облажи от властта. Но поне нещо направи. Иван Костов 21.05.1997 - 24.07.2001 - Човек, на който се залагаха толкова надежди. Правителството което чакахме толкова години. Което смятахме, че ще ни заведе до "обетованата земя". А всъщност получихме задушаване на малката част от средната класа, успяла да устои и на Виденов. Получихме замяна на едни некъдърни блюдолизци в администрацията, с други, но верни на партията. И гладни. И така получихме издигане на корупцията в ранг на държавна политика. 10% стана закон. Унищожителят на дясното. Свърши две полезни за нацията неща - отстрани Мултигруп и не пусна бежанци в България. Симеон Сакскобургготски 24.07.2001 - 17.08.2005 - Голям балон. Надуван от всякъде и бързо спихнал се. Посрещнат като месия. И изпратен като "горският". Но не защото сложи в ред онези дето си играеха на "стражаро и апаши", а защото единственото което постигна, бе да си върне горите. Всъщност постигна и нещо за народа. Успя да премахне разделението на "наши" и "ваши". Сергей Станишев 17.08.2005 - 27.07.2009 - Управление, което ще запомня с формулата "3-5-8". Борисов изговори толкова много за това управление, че е безсмислено да го повтарям. Бойко Борисов 27.07.2009 - 13.03.2013 - тук нямам думи, словата ще бледнеят. Би по простотия, корупция и наглост всички преди него, взети заедно и повдигнати на квадрат. Ще го похваля само за магистралите, макар и зле направени. Марин Райков 13.03.2013 - 29.05.2013 - запомних го само с това, че успя да назначи себе си за посланник. Пламен Орешарски - 29.05.2013 - ... - тук вие имате думата. Е кой от тези успя да направи нещо за България? Повече от Тошо? Те всичките разрушаваха, разпродаваха на безценица и само касираха печалбите.
>Повече от Тошо? Какво точно мерим? Какво точно е направил Тодор Живков, че нечие направено да е "повече"? Ама не говори с думи като "ами много" - щом говорим за "повече", дай да се разберем за кои измерими количества говорим. Числа и факти, не лични мнения. Щото иначе си говорим абсолютно празни приказки.
Благовест, чел ли си Репортажите на Георги Марков? Прочети ги пак и ела пиши колко велики са били строителите на соца... И за да не съм голословен, бях почти на 15, когато се опитаха да заменят твоя супер политик с Пешо Танкиста. Знам каква песен беше живота тогава. Но плана не успя и другарите се превърнаха в бизнесмени и доограбват и до ден днешен България.
Фундаментално не се разбираме За теб той е политик, за мен той е марионетка на Москва. Няма никакви постижения, освен задържането си на този пост за рекордно време. И съгражданите ни живеят зле основно заради същите строители на соца и дечицата им, гнусната червена мафия. Това са фактите за мен.
Благовесте доста си назад в материала по история. Няма как да го наваксаш. Бай Тошо може би е най добрия "политик" от 1945 насам ( ако въобще това което правеше може да се нарече политика)."Политиката" му да е уникална по своето приспособяване и подлагане). Да не кажа предлагане на сувернитета на една държава за стинки. Но той е на стъпенка над своето обкръжение. И посткомунистическата политическа върхушка показа че е доста под неговото ниво. Но сите са си другари. Разбираш ли или да?! Казваш брутният продукт нараснал много след 1950 до 1973. Вярно е,но по същото време е нараствал с толкова и в Гърция ( при наличието на военен преврат и окупирането на северен кипър) В Турция почти толкова и.т.н. След това 1973 до 1989 разтежът е почти нулев, докато в Гърция и Турция е 100% ,че и от горе. С други думи докато DKW и Вартбург бяха съпоставими до към 1966 след това DKW умря , дойде Ауди. А Вартбург си остана. За такива икономики говориме. Комуинистическата престъпна система трябваше да храни поробените народи за да ги държи в зависимост. Това тя правеше до към 1964. Точно тогава имаше решение да се мине в "демокрация"( фиктивно заради легитимноста на носителите на ком системата) , но не успя и беше отлиожено за 1989 година. Последиците са видими. Посткомунизма е катастрофа за народ и държава като България. От друга страна имаше въстания в Унгарие, Чехословакия, Полша.Познай защо в тези държави. Нещо им вземаха за да го дават на такива като нас. Но нито комунизма ,нито посткомунизма, нито смяната на имената, нито строежа на Кремиковци, Девня, филиала на Москвич дойде по решение на "политика" Тодор Живков?!Ако беше политик щеше да оповести НАРОДА за Чернобил, примерно. Но се оказа обикновен страхливец "политик". Това го разбери , преди да си повтаряш монолога. Последното,че народа беше по добре тогава от сега. Това е също относително. Тази част от народа която е много зле( пенсионери, инвалиди, мързеливи) е зле поради ПОСТКОМУНИЗМА. Т.е синовете и щерките на обкръжението на бай Тошо се оказаха или по лоши от родителите си или без контрол отвън показаха своя КРАДЛИВ комунистически ген. За тези които могат да раборят се отвориха нови възможности , благодарение НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ И ЛИБЕРАЛЕН ЗАПАД. Проблемът не е бедността Благовесте, проблемът е в системата КОМУНИСТИЧЕСКА или ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА. А системата се състои от хора и всичките подобни но по малки от Тодор Живков, страхливи, аморални, крадливи и негодни умствено за никакъв напредък( някои и генетично обременени убийци).
Мноо плява бе...авторе: Холидейки, Рич, Мич, Лъвчета... Накратко: Искаме да променим(как?) В чужбина сме, ама пак искаме да променим(как, по Скайпа не става?) Връщаме се (абсолвенти)-Ми супер, ако наистина е така-дай пример, линк, цифри, статистика. Дай малко анализ....... Одобрявам ентусиазма Ви за промяна(Защото всички я искаме) Но същественото в това писание е в три изречения. Другото е ....опит за горчива смешно - тъжна носталгия.................
Ampeli Kuku, доколкото виждам и разбирам, тук коментарите трябва да са към статията. Дайте мнение по статията уважаеми, не за коментарите на другите. Какво мислите за тезата на автора? А щом съдите за мен по-аватара ми(това там да знаете не съм аз като малък)-какво ли да мислят другите за Вас? Особено като Ви видят: "любими книги" и "интереси". За аватара-не коментирам. Айде желая Ви много здраве и приятна вечер.
Бобо | 11.11.201311:43 "Благовесте доста си назад в материала по история. Няма как да го наваксаш. Бай Тошо може би е най добрия "политик" от 1945 насам ( ако въобще това което правеше може да се нарече политика)."Политиката" му да е уникална по своето приспособяване и подлагане). Да не кажа предлагане на сувернитета на една държава за стинки. Но той е на стъпенка над своето обкръжение. И посткомунистическата политическа върхушка показа че е доста под неговото ниво. " Че той Благовеcт това повтаря от 5 страници насам. Никой ли не чете ? "Blagovest Iordanov | 06.11.201323:01доколкото Ярузелски, Хонекер и Герек са видимо по-образовани и интелигентни от Тодор Живков, то за съжаление те не са български политици от времето на социалистическата ни република, а по наличните исторически данни - и от който и да е друг период на същестувана на българската държава. Blagovest Iordanov | 07.11.201323:42 Фон, както написах - след 09.09.1944. Който си изберете - от Георги Димитров, през Вълко, Жан, Иван, Симеон... Blagovest Iordanov | 09.11.201313:05 Не би ми хрумнало да сравнявам Т.Ж. с един от най-добрите политици в Европа, Blagovest Iordanov | 10.11.201313:20 как е здравеопазването сега. В България. Не при Маргарет Тачър и бившето ГДР и Чехословакия. Blagovest Iordanov | 10.11.201314:35 виждам, че тезата ми не се разбира. Позволявам си да я повторя - Тодор Живков е най-успешният БГ политик след 1944г. Blagovest Iordanov | 10.11.201314:41 И за да е съвсем ясно - не изпитвам нито пиетет, нито мъка по ТЖ. И комунизма." При всичко , което толкова други форумци написаха, нито един не посочи поне едно име на по-добър български политик от 1944 насам.