Има неистов чар в актьорската професия. Всеки е мечтал за магията на сцената, впиването на десетки погледи към себе си под чужд, но винаги героичен образ. И след падането на тежката завеса - жътвата на овации и въздишки. Да събираш персонажи в главата си не е лесна работа, казва Калин Яворов, актьор от Народния театър "Иван Вазов" и част от актуалните сериали "Недадените" и "Революция Z".
Театъра той описва като сгъстен начин на живот. Компресиран в няколко часа бум на една личност, образ, герой. Калин помни всичките си роли, а за да влезе в тях прилага изпипани техники на занаята, които е усвоил в класа на Стефан Данаилов в НАТФИЗ. Романтичната професия, както изглежда за широката публика, е жив занаят, свързан с продължителни репетиции и учестен разход на емоции.
"Изследвам психиката на дадения образ, действията му. Взаимствам от неща, които съм видял, научил. Не винаги може да разчиташ, че ще ти дойде някакво страшно дуенде на сцената. Нямаш такъв шанс. Играл съм с температура. Болен на легло, мъртъв, ако трябва, ще се вдигнеш - така са ни възпитавали", казва Калин, канейки ни в малката си стаичка в театъра заедно с териера Айра.
Над голямото огледало има говорител, който съобщава на всички артисти, че е време за репетиция или поява на сцената. Преди да излезе пред публика, Калин загрява с фитнес. Изисква се пределна концентрация, защото за сравнително кратко време му предстои да преживее нечия история.
Живата сцена
"Организмът ти върти на други обороти. Случвало ми се е след "Ревизор", когато се появявам на сцената към 22 вечерта, след това да не мога да заспя. Понякога е много изтощаващо, но наградата е, когато хората са доволни. Ние работим заради тях. Театър сам не ми се играе", допълва Калин.
Зрителите са жестокия съдник за играта на артиста. Аплодисментите им дават криле, студените погледи те забиват в земята. "В театъра връзката с публиката е много силна. Ако имаш сетива, можеш да я усетиш как диша - тя диша като животно. Понякога се стаява, снижава се, дистанцира се. Все едно играеш пред празен салон. Цялата й емоция рефлектира върху теб. Това са очи, човешки очи", описва чувството той.
"Публиката иска живи емоции. Тя иска кръв и сперма, а не някой да й представлява нещо, не разказвачи", допълва Калин, чиято последна роля е на английския посланик в режисирания "Хамлет" от Явор Гърдев.
От възвишеното до посредственото
"Много пъти съм се разколебавал, дори и сега понякога ме напират такива чувства", признава Калин Яворов. Все пак, таи в себе си някакво разочарование от това, в което изкуството се е превърнало в момента. "Заприличахме на Холивуд в Булгаристан версия", гласи тъжното заключения на актьора.
Не става дума за звездомания по родните актьори, а за начина, по който сценичните изкуства у нас се развиват. Тенденцията в момента е драматизмът и дълбочината на постановките да остават на заден плат за сметка на визията и опитите за новаторство. Съвременният театър не може да разчита на лековати смешки, макар и поднесени под вълнуваща опаковка. За Калин по-важно е съдържанието, смисълът, който пиесата ще остави у зрителя.
Но да бъдем позитивни - театралните салони сега са пълни в сравнение с 2000-та, когато Калин започва кариерата си на сцената. В последно време доста хора извън школата на НАТФИЗ припознаха актьорството като свое признае. Особено певици и манекенки, които стоят добре на екран. Докато по-малко популярни актьори едва си вадят хляба.
"Откога се говори за нулеви години във ВИТИЗ, а в същото време съкращават театри, правят реформи. И на целия този фон се бълват още кадри от къде ли не. И става овълчена конкуренция", споделя той. Проблем е и липсата на Закон за спонсорството, който би донесъл повече средства за театрите. Калин е убеден, че всичко това се прави с цел "интелектуалецът да е беден, да не мъдрува, да не иска".
Борбата за роли е безмилостно жестока, но бумът на българските сериали дава някаква светлина в тунела. Калин е доволен, защото вече те се снимат на много високо ниво и изглеждат повече като игрални филми, отколкото като обикновени сапунки.
От театъра към големия екран
„Киното повече ме тегли. Най-много ме привлича това, че е като машина на времето. С близкия план може да надникнеш в очите на героя, което в театъра е невъзможно", продължава Калин. Снимал се е в прочутия "Изток - Запад" на Режис Верние и още няколко копродукции, както и в "Още една мечта" на Николай Мутафчиев.
Миналата седмица той приключи снимките на сериала „Недадените", който разказва за спасението на българските евреи по време на Втората световна война. Въпреки критиките, които се появиха още след премиерния епизод, Калин твърди, че не им обръща внимание. Не разбира защо винаги се акцентира върху негативното, а не върху огромния труд, който доста хора полагат. В случая - на над 300 актьори, да не говорим за останалия екип.
„Сценаристът Емил Бонев ми каза, че доста години е събирал информация - документи, архиви, човешки истории. Като изключим историческите образи, останалите са събирателни. Това е и тип художествена измислица, все пак не е документална възстановка", разяснява той, но спира до тук - не иска да разкрива повече за сериала. Загатва само, че с напредването към финала ще има екшън.
Ролята му е на гамен от "Бранник". Гледал е само първи епизод, но му харесва как е заснет - описва режисурата като "кинаджийска".
Казва, че не обича да се бута в предните редици на най-известните. Описва се като скромен човек, докато ни развежда из кулоарите на красивата сграда с червените килимчета и афиши от стари представления от началото на миналия век.
Киното и театърът са двете страни на една и съща монета. Професия, която не работиш по 8 часа на ден. Сгъстен живот. Романтиката й никога няма да си отиде. А Калин Яворов винаги ще казва, че трябва да се обграждаме с повече красота около себе си. Това е финалният акорд на разговора ни. Защото, както казват италианците, робът се бори за свобода, а свободният - за съвършенство.
