В началото на брака ни мъжът до мен изобщо не забелязваше прегорелите ми и пресолени кюфтета. В края на брака ни изобщо не забелязваше перфектните ми кюфтенца. Цариградски, от магданоз или тиквички, все едно... И на мен ми беше все едно.
Първите бяха специално за него, вторите - просто вечеря.
Има един сигурен белег, че семейството се е счупило. Когато ядете на масата заедно вечер само защото сте гладни, не за да споделите времето - и храната. Верно, че няма как добрите стари традиции всички в определен час на масата е почти невъзможно да бъдат съхранени в днешно време. Но със сигурност може да сме заедно на сутрешното кафе - или за вечеря.
И когато започнеш да забравяш как точно обича например салатата си. Трябваше да се усетя, че вече не съм с него в момента, в който сложих лук на доматите.
Представяш ли си, той иска да му готвя, възмутено ми казва една от приятелките ми за човека, с който спи в едно легло. Представям си - казах аз - направи му един сладкиш "Дамски каприз"... А тя ме изгледа с очи, окръглени в аниме стил, сякаш съм я посъветвала да напазарува от Лидъл.
Смятам да си поговорим и да отворя бутилка "Пино ноар" и нещо сухо - казва тя, също така сухо. - Нямам намерение да мириша на готвачка.
Вярвам й. Но също така знам, че миризмата на добра храна също може да е парфюм. Не защото любовта (на мъжа) минава през стомаха, а защото любовта се усеща и там. Особено добър е ефектът - от личен опит го казвам - с палачинки, направени с бира и царевично брашно и плънка с нещо месно. Плюс лют сос/чушка задължително.
Има много начини човек да се обясни в любов. Единият със сигурност е да направи нещо специално за другия - дори и обикновен сандвич ще свърши работа. Пълнено хлебче с бекон и зеленчуци е добро начало. (Не слагайте грах и в никакъв случай майонезени салати, в никакъв случай!)
Един мъж ми разказа чудна притча - как на жената, която готвела на известен индийски мъдрец, й се наложило да замине за родното си село, за да присъства на погребение на роднина. Тя се върнала след три дни и през това време той не сложил нито хапка в устата си. Когато го запитали защо не се храни, той отговорил: Искате да се отровя ли?
Имал предвид, че никой нямало да приготвя скромната му вегетарианска храна с такава любов и добра енергия както тази жена.
Прекрасно е да се намери малко време за готвене дори и на една съвсем простичка леща. Щипка джинджифил, малко кимион и една усмивка са идеалните подправки.
Прекрасното ми детство е пропито с ухание на... съботни курабийки. По законите на мама в събота сутринта беше времето за сладкиши. Събуждах се с миризмата им, която усещах, разсънвайки се в детската си стая и после на масата в кухнята, хрупайки някоя - най-препечена - от тях, по боси крака върху идеално лъснатия под.
Така и не улучвам курабиите на мама и домашната й лимонада, сладкия хляб на баба, козунаците на някоя от трите й сестри или постния гювеч с нарязани на съъъвсем ситно зеленчуци на леля ми Мичона и едно резливо питие от бъз с настъргани лимони, което тя, уви, вече няма как да направи. И всеки път, като изпълзявам обратно в хралупата на спомените, като таралеж сред есенни листа, всеки спомен носи и аромата на храна.
Убедена съм, че всяка жена може да готви. За това има едно съвсем просто условие - да обичаш. Това в никакъв случай няма да накърни ничий имидж - дори на femme fatale, чалгийка или успяла жена. След като сготви, може да сложи черните жартиери и 12-сантиметров ток. Контрастът е убийствен и дава незабавен ефект.
Ако някои свиват устни на тези сърдечни съвети, може да направите само едно - меденки за елхата за Коледа. Само не прекалявайте с карамфила, има твърде остра миризма...
Студено е, ела вкъщи, каза един мъж. И аз му сготвих супа - а той препече филийките...
Charles Grant, Много хубав постинг, давай мейлите на тези готвещи мъже!
Готвещите мъже е нормално явление в цивилизована Европа. Незнам защо в България се счита под достойнството на един мъж да сготви вечерята. Така де, аз нямам против да сготвя нещо а жена ми през това време да приготви себе си за десерт! Гледам последно време доста мъже не се доверяват на жените си за скарата и салатата. Пак е нещо като за начало!
Аз смятам, че не е добре, когато една жена готви без контрол. Разбира се, има някои изключения, но като цяло правят ужасни грешки. Само един мааалък пример - авторът на обсъжданата статия/жена/ има нещо против майонезата... Пълното отричане на майонезените сосове е ерес! Опомнете се!
Това Пино Ноар ме сцепи от смях. Адски смешен е и пасажа за курабийките, където авторката не пропуска да спомене как ходи боса по "идеално лъснатия под". Не знам защо, но това просто ме уби. Евалата на майка й, която хем за готвене, хем за чистене е имала време рано сутрин. Явно в противен случай я е чакал сериозен мариз. Иначе съветът на Чарлз Грант е добър, ама не винаги работи. Аз на моята, за да я изненадам, веднъж й наварих бобец, ама после цяла нощ ми пърдя на главата, така че мисля да не повтарям. А като добавка към текста ще посъветвам мъжете във форума да карат половинките си да готвят, дори когато семейните планове са за вечеря навън. Това помага на жените да не си въобразяват много, много и укрепва семейния баланс.
еми ще се счупи нещо в брака ти ами...много ясно!цял живот тоя пич само кюфтаци ли да нагъва? не че е лошо,ама малко е трябвало да разнообразиш Да го weba...... тва пържолки,свинско със зеле,пиле с ориз,пиле без ориз и разни такива работи.....сега гледай следващия да не го подпукаш с некви баници и да си хване пътя и той
Моето мнение е ,че е добре всеки един от двамата да се постарае, но не и да се жертва. Но каквото има да става - ще стане. Когато тръпка изчезне - ни кюфтетата, ни виното, ни лъснатия под помагат.
Харесвам стила Ви, Миранда! За мен стилът предхожда добрия сюжет, поради една проста причина - добрите сюжети са краен брой. И после започват да се повтарят. Начинът, по който "стреляте" , ми се нрави особено ! Право в целта!
Много добре Миранда, чак да не повярваш че има и такива жени!
Аз съм мъж...и страшно обичам да готвя. Май ми се отдава. Всъщност не мисля, че е голяма философИя, но ми доставя голямо удовлствие. Не я разбирам тая поза на съвременните гаджета, дето си мислят, са аристократи по право със синя кръв (всички знаем, че жените имат таква само в рекламите за дамски превръзки), откавайки или считайки, че едва ли не готвенето би накърнило божествената им същност. Няма нищо по-яко от това гаджето ми да ме изненада с вкусно блюдо, или пък аз нея!
Само не разбрах защо на тази отдаваща се жена, която явно иска да готви и готви и готви и радва и радва и радва мъжа си - брака е пиключил? Само на мен ли ми се струва, че се започна по един начин, а свърши с ценни, ръководящи напътствия, които извинете ме, но някак не ми се нравят, ако ще ме доведат до резултат да съм се трепала 3 часа в кухнята,а той да не оцени цариградските ми кюфтенца !
На мен ми хареса.