Джеймс Ливайн, изследовател от клиниката Мейо в Рочестър, Минесота, има засилен интерес към темата колко се движат хората - и до каква степен не го правят. Той е сред лидерите в изгряващата област, която някои наричат изследвания на неактивността, която оспорва отдавнашни убеждения за здравето и наднорменото тегло.
Екипът на Ливайн отчита индивидуалната телесна мазнина в бяла футуристична капсула, наречена Bod Pod. След това един от колегите на Ливайн - Шели Маккрейди-Спитцър поставя маска с качулка върху главата на пациента, за да анализира съдържанието на издишвания въздух и темповете на изгаряне на калориите от тялото. След това пациентът облича магическото бельо и отива в изследователската кухня на лабораторията за закуска, калориите в която са прецизно пресметнати.
Слабост на традиционните изследвания на активността и затлъстяването е, че те разчитат на себеотчитане - на несъвършените спомени на хората колко са се хранили или колко са спортували.
Но участниците в поредица изследвания, които д-р Ливайн е извършил от 2005 г. насам, са били обект на изчерпателно засичане, подобно на описаното по-горе; те са консумирали всичката си храна в лаборатория в продължение на два месеца и са получили инструкции да не спортуват и да не правят упражнения. Доколкото нито храненето, нито упражненията са оставени без наблюдение, Ливайн е успял да проникне в тайните на затворената метаболитна вселена, в която всяка калория, консумирана като храна, или похабена за енергия, би могла да бъде отчетена с перфектна точност.
При обездвижаване човек доказано качва повече килограми
Първоначалният въпрос на Ливайн - който за първи път той задава през 1999 г. в свое изследване - е прост: защо някои хора, които консумират едни и същи количества храна като други, качват повече килограми? След оценка на количеството храна, от което всеки от неговите пациенти се нуждае, за да запази настоящото си тегло, Ливайн започва да ги тъпче с допълнителни 1000 на ден. Определено някои от пациентите му качват килограми, докато другите бележат малък или никакъв ръст на теглото.
"Засякохме всичко, смятайки, че ще открием някакъв магически метаболитен фактор, който ще обясни защо някои хора не затлъстяват", обяснява д-р Майкъл Дженсен, изследовател от клиниката "Мейо", който е сътрудничил на Ливайн в изследванията. Но случаят не е такъв. Шест години по-късно, с помощта на следящото движенията бельо, те откриват отговора. "Хората, които не са качвали килограми, несъзнателно са се движели повече", пояснява Дженсен.
Те не са започнали да правят повече упражнения - това е било забранено от изследването. Просто телата им са реагирали естествено, като са извършвали повече малки движения, отколкото преди началото на прехранването, от рода на качване на стълби, отиване пеша до фоайето до офисната машина за вода, занимание с домакински грижи вкъщи или просто въртене на едно място. Средно пациентите, които са качвали тегло, са седели на едно място два часа повече, отколкото тези, които не са го правили.
Пряката връзка между смъртността и липсата на движение
Последните експерименти на Хамилтън се занимават с въпроса колко бързо неактивността може да доведе до вредни ефекти. В изследвания на плъхове, принудени да бъдат неактивни, той открива, че мускулите на краката, отговорни за стоенето им прави, почти веднага губят повече от 75 % от способността си да премахват вредните липо-протеини от кръвта.
За да покаже, че вредните ефекти от седенето биха имали бърз ефект и при хората, Хамилтън набира 14 доброволци - млади, слаби и в добра физическа форма, след което регистрира 40-процентно намаление в способността на инсулира да контролира глюкозните нива у тях - след 24 часа в седнало състояние.
В рамките на човешкия живот нездравословният ефект от седенето се натрупва. Алпа Пател, епидемиолог в Американското общество за борба с рака, е следил здравословното състояние на 123 000 американци между 1992 и 2006 г. Сред мъжете в изследването, които са прекарвали шест или повече часа от свободното си време в седене, е имало с 20 % по-високо цялостно ниво на смъртност в сравнение с мъжете, седящи по три или по-малко часа.
Смъртността сред жените, седящи повече от шест часа на ден, е била с 40 % по-висока. Пател пресмята, че средно хората, които седят прекалено много, съкращават живота си с няколко години.
Искате ли да живеете по-малко? Седете повече пред телевизора
Друго изследване, публикувано миналата година в изданието "Circulation", обхваща близо 9000 австралийци - и установява, че всеки допълнителен час дневно, който човек е прекарвал в седене и гледане на телевизия, е повишавал риска от смърт с 11 %.
Авторът на изследването Дейвид Дънстан е искал да анализира дали хората, които седят пред телевизора, имат други нездравословни навици, които да причиняват по-ранна смърт. Но след обработката на статистическите данни той съобщава, че "възраст, пол, образование, пушене, високо кръвно, обиколка на талията, индекс на телесна маса, състояние на глюкозния толеранс и упражнения в свободното време не променят като цяло връзката между гледането на телевизия и повишената смъртност."
Седенето изглежда е самостоятелна патология. Седенето по девет часа на ден в офиса е вредно за вашето здраве, без значение дали после се прибирате и гледате телевизия, или отивате във фитнеса. И това е лошо, без значение дали сте болезнено затлъстял или слаб като маратонец. Прекомерното седене по думите на д-р Ливайн е "смъртоносна дейност".
Многобройните дребни движения имат цялостен благотворен ефект
Добрата новина е, че вредата от неактивността може да бъде преодоляна. Ливайн е формулирал име за концепцията за извличане на огромни предимства чрез хиляди незначителни движения: "Термогенеза чрез активност без упражнения". И според тази концепция имат значение дори най-незначителните неща.
Маккрейди-Спитцър демонстрира графики на изгаряне на калории със зигзагообразни линии, подобни на тези на сеизмограф. И пиковете в тези графики са всякакви дребни движения от типа на навеждане, за да си завържете връзките - тогава тялото хаби повече енергия, отколкото при седене неподвижно.
В следене на движенията Ливайн е констатирал, че хората със затлъстяване извършват средно само 1500 движения дневно и прекарват близо 600 минути седнали. За сравнение, фермерите в Ямайка, които също са били обект на изследване от Ливайн, имат средно 5000 движения дневно и седят не повече от 300 минути.
Време е за промяна на средата, така че хората да не се обездвижват
Ливайн е наясно, че не всички могат да бъдат фермери, така че той търси начини хората да направят редизайн на средата си, така че тя да насърчава повече движения. Той е автор на идея за лишена от столове класна стая за първокласници, където учениците прекарват известно време всеки ден, пълзейки по дюшеци с думи за заучаване и подскачайки между платформи, докато заучават таблицата за умножение.
Съществува и агенция за набиране на персонал, където голяма част от служителите работят в движение върху бюра с бягаща пътечка - изобретение на Ливайн, по-късно продавано от фирма на име Steelcase.
Ливайн е във философско настроение. Извън всички научни доказателства за вредата от седенето той признава, че кампанията му срещу това, което той нарича "базиран на стола начин на живот" не е ограничена само до идеята за по-добро физическо здраве. Той води война срещу самата инерция, която според него вреди не само на тялото.
"Влезте в "кутийките" на силно контролираната корпоративна среда и незабавно ще почувствате, че съществува неразположение от задължението да си завързан зад компютърен екран, седнал по цял ден", твърди той. "Духът на обществото се подкопава - и е време то да надигне глава."
