Когато Джеф Безос разкри, че е жертва на изнудване от таблоида National Enquirer, получи масови адмирации за смелостта си. Изпълнителният директор на Amazon призна, че представители на Enquirer са го заплашили с публикуване на негови интимни снимки, за да го накарат да прекрати собственото си разследване за изтичането на личната му кореспонденция в изданието.
Безос просто отказа да се поддаде на шантажа: "Ако от моята позиция не мога да се съпротивлявам на такъв тип изнудване, колко други хора биха могли?".
Мигновено той се превърна в най-прочутия и влиятелен човек, твърдящ, че е станал жертва на изнудване със сексуални компромати. Експертите побързаха да го похвалят за начина, по който се е справил със ситуацията, и нарекоха подхода му "образцов" пример за това как най-добре да се реагира на изнудване.
Всъщност, Безос действа от „привилегированата" позиция на човек, който е достатъчно възрастен и познава много добре законодателството, което го закриля от подобен тип тормоз. Но най-честите жертви на изнудване със заплаха от публикуването на срамни снимки са много по-различни от него - и поради страх и незнание предпочитат да не търсят защита дори от най-близките си хора.
При т.нар. "sextortion" обектите на този тип изнудване са заплашвани, че техни интимни снимки или съобщения ще бъдат пуснати онлайн против волята им - в социалните мрежи или в уеб-сайт, подготвен специално за жертвата. В замяна се очаква парично заплащане. Това е нещо по-различно от „порното за отмъщение", където агресорът разпространява кадрите, воден единствено от злонамереност и жестокост.
Тийнейджърите, според експертите, са сред честите жертви на това престъпление, затова и повечето изследвания са фокусирани върху тях.
Младостта и липсата на опит, както и зависимостта от по-възрастните, ги правят уязвими по уникален начин. Затова непълнолетните лица са поставени в сериозно затруднение, когато се сблъскат с опит за изнудване на сексуална тематика. Едно от тези изследвания е направено от проф. Джъстин Пачин, преподавател по наказателно право от Уисконсинския университет "О Клеър".
5% от национално представителната извадка за тийнейджъри в САЩ признават, че са били жертва на изнудване на сексуална тематика. 3 на сто признават, че самите те са извършвали такъв тип изнудване. ¼ от жертвите казват, че извършителят наистина е публикувал кадрите онлайн. Приблизително същият дял от тях казват, че кадрите са били изпратени на трето лице без тяхното разрешение.
Проучване на института Pew от 2018 установява, че интимни снимки и клипове на 7% от анкетираните са били споделяни без тяхно съгласие.
ФБР отчита, че изнудването на сексуална тематика при непълнолетните "се е превърнало в сериозна заплаха в последните години."
Тийнейджърите, които споделят сексуални снимки, формално биха могли да бъдат обвинени в разпространение на детска порнография дори когато ги изпращат доброволно и по собствен избор на свой приятел. Повечето от учениците в изследването на Пачин са осъзнавали това и са се бояли да не бъдат обявени за сексуални престъпници, ако се разкрие, че са правили голи снимки или са ги споделяли.
Непълнолетната жертва на онлайн секстормоз би могла да обърне нещата в своя полза, като на свой ред предупреди изнудвача, че ще подаде сигнал в полицията. В много от тези случаи обаче децата се паникьосват прекалено много, за да помислят за логични ходове. Притесняват се какво ще си кажат родителите им, дали няма да си навлекат проблеми с полицията, може ли да се стигне до изключване от училище и т.н.
Някои от тези опасения са напълно основателни. Пример: през 2017 г. ръководството на училище в Чикаго провежда разпит на 16-годишен ученик заради запис в телефона му, на който се вижда как участва в сексуален акт с връстничка. Записът и актът са направени по взаимно съгласие, но учителите го набеждават в разпространение на детска порнография. Впоследствие момчето посяга на живота си.
Професорът по наказателно право изтъква, че непълнолетните много рядко биват обвинявани в детска порнография, особено когато органите на реда се запознаят по-добре с изнудването на сексуалната тематика и подходят по-внимателно към проблема, вместо да преследват самите жертви.
И все пак децата няма как да знаят това със сигурност. Във форума на Reddit r/legaladvice често пишат тийнейджъри, които питат какво да правят, когато са обект на изнудване на сексуална тематика. Много често анонимните възрастни ги „плашат", че може да бъдат обвинени в непристойно поведение.
Експерти смятат, че има нужда от изрично законодателство, което да забранява законовото преследване на жертви на сексуално изнудване.
Това ще облекчи сериозно децата, които имат нужда от помощ.
В 20 щата в Америка вече се въвеждат закони за защита на непълнолетните от обвинения в разпространение на детска порнография, когато те изпращат по взаимно съгласие снимки и видеа с интимно съдържание помежду си. Това напомня на т.нар. закони „Ромео и Жулиета", които освобождават от наказателна отговорност непълнолетни, които правят секс по взаимно съгласие.
Самият акт на изнудване нарушава няколко различни закона в определени обстоятелства. Ако жертвата е непълнолетна, това може да се преследва като класически пример за криминално изнудване, в зависимост от случая. Забранено е и публикуването на „порно като отмъщение", макар че законодателството по този казус варира по места (някои от законите са приложими само ако изображенията наистина са вече разпространени).
Страхът от критики и общественото мнение са друга причина жертвите на това престъпление да пазят мълчание. Най-важното, което пострадалите от този тип изнудване могат да направят, е да споделят за проблема си с човек, който ще прояви разбиране и е в подходяща позиция да им помогне - родител, приятел или друг.
В случая с Безос, той сподели за драмата си с целия свят. Реакцията в огромната си част е на подкрепа - и това е стъпка към нормализирането на този проблем.
Разбира се, на първо място стои препоръката да внимаваме на кого изпращаме снимките си онлайн. Тази практика обаче става все по-нереалистична през 2019 г., когато „секстинг"-ът и размяната на интимни изображения и послания е просто част от реалността на запознанствата, флирта и връзките в съвременния свят.
Хората, които трябва да се срамуват, не са жертвите - те са именно онези, които си позволяват да изнудват.
Изнудването на сексуална тематика не се наказва като специфично престъпление, а влиза в общата статистика на принудата. Самите правоохранителни органи не го отчитат самостоятелно, което затруднява събирането на данни за броя на този тип изнудвания.
Проблемът със събиране на данни се утежнява от факта, че много жертви не съобщават за случилото се с тях. Както при много други въпроси около интимността и домашното насилие - жертвите често си мълчат от страх, че могат да бъдат заподозрени в извършването на нещо нередно.
Изследователи от института "Брукингс" и блога Lawfare са се опитали да изчислят количествените измерения на проблема през 2016 г., като правят анализ на криминалните дела в САЩ - общо 78 за година. Установяват, че феноменът със секс-изнудването не само не е подобаващо отразяван, но и е „крайно слабо изследван". Те твърдят, чеоткритите от тях случаи са „само върхът на огромен айсберг".
Въпреки че изнудването на сексуална тематика е признато за проблем и от органите на реда, и от адвокати, нито една служба не поддържа данни за мащаба му; няма и частна правозащитна група, която да прави такива статистики. Поради това тези престъпления остават изключително слабо преследвани и наказвани.
Правителството поне признава за наличието на проблема. През 2018 г. главната прокуратура на САЩ създава специализирана служба по киберсигурност и дигитални въпроси, която да оцени как органите на реда се справят с кибер-заплахите. Експертите стигат до извода, че изнудването на сексуална тематика и свързаната с това порнография без съгласието на участниците се разпространява „все по-експанзивно" и налага вземането на мерки на национално ниво.
Ако светът може да си извлече поуки от случая „Безос", то е, че най-богатият човек в света съвсем не е единственият, чийто сексуален живот се използва срещу него. Дано жертвите с не толкова голяма слава и финансово състояние могат да разчитат на същото съчувствие, което получи той.
