На входа на всеки уж елитен столичен клуб (за каквито се смятат повечето) се натъкваш на фейсконтрол... а вътре - на все по-зле изглеждащи индивиди.
Като се започне от типично отпускарската униформа (джапанки с прашка, къси гащета и потник/тениска) до турбо изгъзици - пайети от главата до петите, хищнически мотиви и бижута на килограм.
И когато ти си се барнал с чифт дизайнерски обувки, небрежна блузка и готин часовник, се чувстваш някак не на мястото си - а си отишъл уж сред свои.
И се питаш какво стана с фейсконтролите. Имало ли ги е въобще?
Хората, които се грижат за имиджа на клуба. Тези, които по филмите безцеремонно отпъждат "палячовците" като въшливи псета. Къде са? Или са преквалифицирани в "просто касиери"?
Една нощ в много нашумял столичен клуб в НДК може да те докара до побъркване, ако не си се срещал с експериментатори в уличната и клубната култура и мода.
Но аз избрах това място, защото трудно можеш да бъдеш разочарован от аутфита на посетителите, разбира се, ако си отворен към интересни, артистични и културни млади хора.
Все пак успях да зърна няколко чалга типажа и се позаинтересувах за дейността на фейсконтролите.
Разбрах, че не е толкова баламска работа, колкото изглежда. Трябва да следиш дали е спазен заявения дрескод, едновремнно с това заведението да има достатъчно клиентела, за да печели, както и да пази името и реномето си...
Интересът към популярен клуб логично е голям и разнороден - и положението става леко сложно.
И момчето и/или момичето, отговарящи за това, изпада(т) в ситуацията хем вълкът да е сит, хем агнето - цяло.
А колкото и интуитивни да са, това да преценяват кой клиент ще опетни името на заведението с пиянска свада, е кауза пердута.
Момчето на входа държи лист, защипан с табла, и пачка банкноти. Разказва ми надълго и нашироко за положението в тази професия - и че нещата в България са едни, а в чувбина съвсем други. Нищо ново.
Той, естествено, е гонил много хора, облечени така, сякаш са се върнали от кварталната Била и са се приготвили да правят баница. Неслучайно хората са ги кръстили домашни дрехи.
Други възможни случаи са злополуките - мадамата си е скъсала копринения чорап, докато е коленичила над капака на тоалетната чиния, той е надигнал шестата чаша с ром и не е успял да стигне до същината й, която сега попива ризата му... Тогава е простено. Но да тръгнеш по анцуг нощем в европейски град (леко смигване) е чутовен стайлинг мистейк.
Европейци сме, нека не се правим на байганьовци
Знаем си, че ни е заложено генетично. Възрастни са казали, че вълкът кожата си мени, но нрава - не. Разбира се, не се заговаряш с всеки срещнат, за да му покажеш, че интелектуалният ти багаж тежи. Затова не ти коства много да си приятен за окото, нали?
Малко разум, малко мяра/смелост (в зависимост от натурата) и нещата си идват на мястото.
Не всички обаче разбират от дума. Модната полиция у нас се сблъсква с хора, които трудно биха попаднали в западния клубен живот.
Там, когато не изглеждаш подходящо и достатъчно представително, ти казват, че не си се съобразил с дрескода на заведението, и ти пожелават приятна вечер - на друго място.
Тръгваш си мирно и кротко, както си и дошъл.
У нас положението е по-спорно. Нашенци са на принципа "щом аз плащам, аз поръчвам музиката и въобще не ми дреме к'во казва онзи лигавият на входа".
Ние не приемаме критика за облеклото, камо ли отказ да получим правото да се забавляваме на дадено място - дори и самият фейсконтрол да го прави за твое добро: на кой ще му е приятно да пие в среда, в която очевдино не се вписва стилистично?
Тук се намесват горилите от охраната и става съвсем селяндурска история, но "джигара-магара-тактика"-та за останалите трябва да продължи, нали така?
Петък, събота и неделя важи правилото мъжете да са с ризи, а жените с токчета. За непросветените: такъв е етикетът. Но това не означава, че ако си различно облечен, ще те върнат. Парата определя играта. Пък и по време на криза ти все по-често печелиш тази битка.
Клубни герои
Според фейсконтрола често външият вид е огледало на това какъв си всъщност. Хора, които не носят клубния нощен живот вътре в себе си, няма как да имат желанието да се нагласят за вечерта.
Те не улавят пулса на тази култура и не могат да участват в нея като пълнокръвни нейни герои.
Има и други, които живеят за купона, но чувствата явно не са споделени. Те пък прекаляват с пудренето преди излизане. Уж да са в крак с модата, а постоянно се кьопат или губят по трасето.
Ти би предпочел лекия вкус на рибното ястие, отколкото тежкия и мазен на свинската пържола със сланина, нали? И двете са вкусни, но едното е по-приемливо, особено в жегите.
Същото биха казали и очите ти. Ако можеха да говорят... Какво ли не е минало пред тях, признай си! Толкова много ги товариш с кичозни каки, които се обличат сякаш на тъмно и слагат първото нещо, което докопат, лъщящи като елхи, независимо Коледа ли е, Джулай морнинг ли е...
На тези образи обаче фейсконтролът им прощава - личи им че са положили грижи, макар че не винаги грижите са съпроводени от сполучлив резултат...
Третият вид клубни герои са ми най-любими. Типичните парти пийпъл, които живеят нощем и затова грейват най-силно тогава.
Пауърът е на макс, както и глитър ефектите. Малко са на брой у нас, но винаги ги познаваме, а и фейсконтолът също много ги обича. Те изпъкват с всевъзможни комбинации, за които не си и предполагал...
Това са трите основни и най-интригуващи типажи, с които се сблъсква един фейсконтрол по време на работа. Другите са просто поредните носители на летните тенденции, с нищо незадържащи вниманието повече от 15 секунди.
Служителят по естетическия ред обаче най-често играе ролята на касичка, която дори не получава бонуси. Поне в България е така. Бакшишите са за този, който пълни чашите, и това е. Въобще - неблагодарна работа. И все пак - не говори, преди да си пробвал, ми казват.
