Обичаме да отваряме малкия си празен хладилник вечер и да викаме "ехо". Присъствието му обикновено оправдават неговите 3-4 бири, порция от вчерашно ястие и понякога парче сирене, кашкавал или филе за масовка (с грамаж за еднократна употреба). През това време обаче аспираторът гълта аромата на импровизацията върху котлона, докато аз стривам изсушена градинска подправка в дланите си за финал, а той използва момента да поръси още малко сол.
Обичам хубавата храна, но мразя пълни хладилници. Все едно някой е опрял пистолет в главата ми и настоява да изям определено количество гадости за определен период от време. Ще похарча повече за хубав продукт, но вманиачено пестя вариантите, в които храна от хладилника минава директно в боклука. Както и току-що поднесена чиния на масата в ресторант - обратно в ръцете на сервитьора.
Ако антиконсуматорските теми те дразнят, мога да те успокоя, че не си представям тоя свят без вино, ром и всякакви анасонови питиета. Без кафе, ядки и плодове. Маслини и топъл хляб. Джоджен и кимион. О, и пържени филийки през уикенда. Парче шоколад след секс.
Светът със сигурност обаче би могъл да изглежда далеч по-добре без стотиците видове майонеза, свински гърди на промоция, пирамидите от пържени бланширани картофи, пилешки бутчета с вкус на топнат в мазнина пластелин и въобще всякакви сцени на парвенюшка лакомия.
Отново забъркваме темата за храната поради няколко причини. Седим си с колегите в понеделник пред компютрите и се надцакваме с колоритни описания на зимнината, с която сме се запасили - благодарение на грижовни родители или баби, живеещи с мисълта, че слабееш, защото умираш от глад.
Преди кризата да провокира по-внимателно отношение към храната, всички постсоциалистически граждани преживяхме някакъв аматьорски хайлайф период. И от топла дума "буркан" се превърна в символ на селяния. Все пак преди да завиеш към някой магазин на "Витошка", на ъгъла има пица на парче. Голям смях пада, ако някой отглежда домати, а после ги консервира с бамя, при условие, че по-светнатите от нас са "открили" кетчупа и всякакви готови сосове за спагети.
Въпреки че е герой на изтърканите скечове с битови смешки, бурканът връща не само етиката, но и естетиката към храната (интересно защо убийствените полуфабрикати и хората, отиващи на работа с брандирани найлонови торбички от супермаркет така и не влязоха в сатирата).
В пазарската ми кошница тая вечер например има само пакетче бадеми - единственото, което ми липсва, за да направя истински зелен фасул с индийски мотиви. Спокойно можех да заменя това признание с описание на ястие от екзотична кухня.
Но подобен експеримент е прекрасно занимание за началото на ноември, когато инстинктивно почваш да обитаваш дома си с много повече любов. И си способен да режисираш наличните подправки и консервирани селски зеленчуци, така че да си дадеш сметка колко малко средства са нужни, за да се храниш, без да правиш компромис с насладата. Но в случая бе нужно и бионаследството на една много скъпа баба. Наясно съм, че не всички са благословени с такава.
В контекста на увеличаващото се население обаче - в началото на седмицата станахме 7 милиарда - и лицемерното тюхкане как ще се изхранва то, може би е цивилизовано всеки да преосмисли колко храна му стига.
Ясно е, че нашата пестеливост няма да нахрани Третия свят, но поне ще намали арогантността на Западния, който настръхва от страх пред нарастващия брой хора в развиващите се държави. Тя не е само в това, че всеки от 300-те млн. жители на САЩ потребява колкото 32-ма кенийци. (през 2008-а Джаред Даймънд, спечелил "Пулицър" с книгата си "Пушки, микроби и стомана" казва, че ако населението на държави като Кения расте, това е проблем за тях, но не е тежест за целия свят, тъй като кенийците консумират много малко).
Арогантността е и в това, че според доклад на ООН около 1/3 (1.3 млрд. тона) от храната, произвеждана всяка година, се изхвърля. Пропиляваното се равнява на над половината от световния добив на зърнени храни. ...925 милиона по света гладуват.
Хората в развитите индустриални държави са насърчавани да купуват много повече храна, отколкото им е необходимо, твърдят авторите на доклада и дават за пример полуфабрикатите и шведските маси.
В света има всякакви тенденции за по-етично отношение към яденето, като най-подходящият пример за това са обсебените от добрата храна италианци. Именно те демонстрират как храната, която се каним да изхвърлим, може да се превърне в гурме на вид и вкус. Подобно шоу имаше по време на кулинарния фест Salone del Gusto в Торино - майстори готвачи направиха от остатъци кулинарни шедьоври. Според тях, разбира се, предизвикателството към пестеливост, не трябва да е за сметка на удоволствието.
Именно това е идеята на по-голямата сдържаност в потреблението на храна - количеството да бъде заменено от ентусиазма и умението да направиш нещо "голямо" от нещо на пръв поглед незначително.
В проточилата се криза, която на всичкото отгоре ще продължи, вече е проява на лош вкус да си тъпчеш пазарската количка с всичко, което предизвиква слюноотделяне, докато пазаруваш на гладно в супермаркета. Няма логика признак за статус да е големият хладилник. Колко място заемат няколко резена филе от аншоа и 200 г маслини - между другото прекрасен вариант срещу махмурлук, ако си загубил доверие в шкембе чорбата.
За още по-животворния ефект на мариновани люти чушки от буркан (с препечен хляб и сирене) няма нужда да ти обясняваме. В петък отваряме сезона и пускаме духчетата, когато с колеги ще си мерим киселите краставички. И понеже това опира до хубава водка, за нея няма да се стискаме.
