Талибани или дизайнери?

Карачи, топла ноемврийска вечер. Зад кулисите на ексклузивната сцена, издигната в базата на Министерството на отбраната на брега на Арабско море, на половин час от центъра, топ моделът Надя Хюсеин нанася червило по устните си, докато стилистите промушват последната безопасната игла преди началото на модното ревю.

Докато завесата пада и певците Шезад Рой и Надя Кияни откриват седмицата на модата Карачи, която започва с дизайнерската колекция на модното дуо Asifa & Nabeel, в сърцето на града служители на отдела за наказателно разследване са нападнати от десетина терористи в два камиона, натъпкана с експлозиви.

От едната страна са аплодисментите, от другата - болезнените викове, заглушаващи рева на клаксоните в центъра, където преди десетина дни полицията арестува шестима предполагаеми членове на една от най-войнствените сунитски организации в Пакистан Лашкар-и- Джангви, която редовно извършват терористични атаки срещу мюсюлмани шиити.

Война и лукс

Това са двете страни на живота в Пакистан, но: "Това не е нашата война" - обяснява по време на парти в имението си веднага след модното ревю дизайнерът Реан Сайгол - "Животът продължава, а хората трябва да намерят начин да печелят пари и да се изхранват."

В страна, в която текстилната промишленост представлява 60% от износа и над 1/3 от БВП, модните ревюта, организирани от две различни асоциации в Лахор и Карачи са възможност за празнично отбелязване на традициите в страната и търсене на нови начини за доходи.

Така някои млади издънки от добрите семейства се посвещават на дизайна. "Защо да не се възползват от нещо, което нашият народ умее да прави от векове и да не го трансформират в нещо модерно?", казва Камиар Рокна.

Разбира се, въпреки че в линиите на пакистанската мода личат източните традиции в облеклото, тя не е предназначена за вътрешния пазар: 1/3 от 180 милиона пакистанци живеят под прага на бедността - 1 долар на ден.

А останалите 2/3, с изключение на един милион ултра богати хора, не само не могат да си позволят дрехи, създадени от пакистански дизайнер (средната цена е 200 евро), но нямат никаква представа какво означава думата "мода" - извън  shalwar kamiiz - традиционното пакистанско унисекс облекло, състоящо се от големи панталони и по-дълга риза.

Намигване към Запада

Затова основните клиенти на пакистанските дизайнери са хора от приятелския им кръг и продажбите засега са най-вече на традиционни сватбени рокли. Но ако нещо се променя, това е, че в колекциите на пакистанските дизайнери има едно откровено намигване към западните потребители.

"За пръв път проектирах колекция, която може да се хареса и на жените на Запад, за да мога да я продавам в чужбина", казва Сахар Атиф, създателка на марката Saair, която с работата си като дизайнер осигурява работа на жени в селата.

В страна, в която 2% от населението притежава 3/4 от богатството, това, което представлява лукс за някои, за други е просто възможност за работа, за каквато не биха имали никакъв шанс. "Зад всеки 1 милион долара постъпления от износ седят 1 милион души, които са в състояние да се изхранват", казва Тарик Пури, председател на Надзорния орган на Пакистан за развитие на търговията.

Талибан или дизайнер...

Европейските купувачи, индийци и араби вече са заели местата си по дължината на модния подиум. "Има наистина много интересни идеи", казва Соня Ноел, белгийски предприемач. "И особено сега, когато текстилната индустрия в Европа намалява, Пакистан, с нейните традиции и евтината работна ръка, има голям потенциал."

Сред най-аплодираните дизайнери на събитието е 20-годишният Мохсин, току-що завършил  училище в Лахор, чието дефиле започва с модели, облечени в дълъги черни алтернативни чадори, а накрая - в кафяви сака от кадифе.

"Мечтата ми е да стана успял моден дизайнер", казва Мохсин, който е син на втората съпруга на имам в Куета - седалището на последователите на духовният лидер на талибаните молла Мохамед Омар, който през септември предрече на своите бойци скорошна победа в Афганистан.

Новините

Най-четените