Това е първата ми работа - от няколко години насам - която не е HR. Започвам като оператор продажби, доволни са и решават да направим екип оператори. Честта да ги обуча се пада на мен, заедно с отговорността за последствията. Имам пълна свобода на действие - как ще се обучаваме и как ще работим си е наша работа, но се очакват определени резултати.
Много обичам така.
И ето, една събота аз и мениджърът оставаме да правим интервюта за позицията.
Мениджърът искаше да види хората. (По-скоро е искал да види как си водя интервютата. Повече не дойде.) Уж криза, уж няма работа, а кандидатите бяха слабички. Някои са толкова притеснителни, че се чудя знаят ли изобщо за какво кандидатстват. "Благодаря, ако сте одобрени ще ви се обадим" - после вратата хлопва и CV-то отива в шредера.
Други показват известен потенциал и самочувствие. Давам им десетина минути да нахвърлят сценарий за продажба на продукт по техен избор. После отивам в другата стая и инсценираме разговор по телефона.
Ужас. Толкова елементарни грешки накуп бях виждала само в първото си домашно по английски в пети клас.
Но грешките не са най-страшното - те се оправят. Така или иначе не очаквам чудеса, напротив, нормално е да сбъркат. Затова дружелюбно питам единия защо се опитва да продава на телефонистката на рецепция, вместо да поиска прехвърляне.
И тук излиза наяве истинският проблем: отношението.
Повечето от тези млади хора - под 30 г. - смятаха задачата за несправедлива. "Ама в обявата нали пише, че има обучение". Да, има. "Е значи имате готов сценарий" Да, имаме си - моя. Първия ми ден на работа имах 2 часа да направя изцяло нов, пълен сценарий и веднага да почна да звъня. Не е променян оттогава.
Затова проблемът ми не е да те обуча. Проблемът е в отношението ти на готованко. Ако нещо не ти е ясно - питаш мениджъра. Ако оплетеш разговора - прехвърляш го на мениджъра. Нали затова е мениджър и взима повече от тебе - няма да се хабиш ти да мислиш, я.
В отчета нямаш две верни цифри, но голяма работа, нали мениджърът ще ги хване. Оплескал си графиците за доставка - е мениджърът защо не ги е проверил. Сбъркал си данните в доклада за клиента - ми мениджърът не гледа ли какво подписва?!
Въпросче: а ти за какво си ми тогава? Мълчиш. Тогава взимай си трудовата книжка и марш в Бюрото по труда. Оплачи им се колко несправедливо съм се отнесла към теб. А като си объркаш регистрацията и не си получиш помощите, иди в някой форум в нета да плюеш мен, Бюрото, "тая скапана държава" и целия свят. Очевидно сме се наговорили против теб...
Нещата тук не опират до това какво не знаеш или какво не можеш, а до това дали си готов да се напънеш малко. Не заради мен или заради фирмата - направи го заради себе си. Така си вдигаш акциите: правиш моя живот по-лесен, правиш живота на шефа ни по-лесен.
А всички обичаме животът да е лесен и ако някоя сутрин ми заявиш, че напускаш, ще се задавя с кафето. Веднага ще звънна на шефа и ще го врънкам да ти вдигне заплатата. И понеже той не е луд да губи най-ценните си хора, няма да го врънкам дълго.
Колкото и парадоксално да звучи обаче, очевидно хората не искат да се погрижат за собствения си интерес.
Един приятел, който почва работа с продажби, иска да се видим в неделя и да направим тренинг. Естествено, никакъв проблем - за какво са приятелите. Обаче аз да ида у тях, не той у нас. Хм... Хубаво, нали за това са приятелите. А, и ако може по пътя да изпринтя нещата - нали ще ми е на път (?!)... Оф, айде добре, нали ми е приятел...
Идва неделя, стигам Младост 4 - дай сега да видим какво трябва да се направи. Показва ми някакви неща на английски за превод. Окей, дай каквото си направил по тях. Нищо? Не си направил нищо? Еее. Както и да е, дай да видим докъде ти е скрипта. Как не си го почнал - нали затова сме тук? А, сега тепърва ще го обсъждаме?
Тоест, домързяло те е да напишеш дори дежурното "Добър ден, обаждам се от...". Домързяло те е да отвориш речника. Домързяло те е да направиш резюме на продукта. Домързяло те е да свършиш всичко онова, което спокойно можеш да направиш сам, и откъдето после би трябвало да поема аз.
Не, не ми казвай, че не си се сетил. Да си се сетил, бе. Сега си тръгвам, понеже нямам намерение да си губя времето и да те чакам пет часа да си решиш концепцията. Не ми пробутвай номера с наранения поглед. Да, приятели сме - затова ще ти направя услуга и ще ти кажа, че си един готованко.
По-добре аз, отколкото да ти го каже шефът ти.
И следващия път като те домързи, сети се за кризата. За търсенето на работа. За моите думи. За мен. За Бюрото по труда. За форума за неудачници.
Но най-вече, сети се за шредера. Днес там е само биографията ти. Утре може да е цялото ти бъдеще.
Много приказки, много емоции - за нищо. С мислене или без мислене, теле-маркетингът е загубена кауза. Никога не съм си купил нещо от някой който ми досажда по телефона, независимо колко е любезен, или напорист. Разбирам, че не това е основното в този материал, но ако стане ясно че става дума за безперспективна работа, може би просто не я искат и това обяснява липсата на старание.
Абе защо плюете авторката? Тя толкова си може. Никога няма да напише нещо смислено, вечно ще суче ще върти и все ще стига до посредствени статии...
Хайде сега се абстрахирайте от това, че материалът е мой и се абстрахирайте от това, което ПРЕДПОЛАГАТЕ за мен. Забележете коментари 82 и 85. В 82 се казва: ------------------ ...когато виждаш недостатъците на един кандидат, не му се усмихвай мазно, после не го отпращай с усмивка и не му хвърляй св-то в шредера. (...) Ама като си траеш, твоя кандидат как ще разбере, че има проблем с неграмотността (...) много млади хора имат такъв проблем, защото никой не им обръща внимание на това и те въобще не се замислят, че са неграмотни. ------------------ В 85 четем: ----------------- ...да каже с какво е допринесла и помогнала в ориентацията на хора, които не са имали шанса, късмета, акъла или възможността или дори усилието да намерят ресурса в себе си да се самоорганизират по-добре ----------------- Моля, не бъркайте работата на HR-a с тази на учителя! Всеки носи отговорност за себе си и трябва сам да поеме инициативата да се развива. Иначе все едно пак същото - кажете ми наготово какво да направя, че ме мързи да мисля...
Я Финансистка номер едно се появи. ДУшко, чакаме коментар по другите постинги. СМИСЛЕНИ!!!
Затова дружелюбно питам единия защо се опитва да продава на телефонистката на рецепция, вместо да поиска прехвърляне. на кой да те прехвърли? На Изпълнителния ли? Девойче, ти взимоотношения, с фирма, извън рамките на кварталната бакалия имала ли си? Опа, забравих, че си ходила на БАУЧР в ШЕРАТОН, след което идва гениалната идея, да се заробиш с кредит за т.н. subprime, който гордо си изплатила, заебавайки дълговете към роднини ...
Хайде сега се абстрахирайте от това, че материалът е мой и се абстрахирайте от това, което ПРЕДПОЛАГАТЕ за мен. Ние не предполагаме, ние боравим с факти, които ти си изнесла. Можете да видите моите публикации в WebCafe , а за първата ми публикация във вестник “Телеграф” четете тук: Пари или страст? _____Основното_____ Имам опит със създаване на допълнителен доход и стартиране на бизнес . kadebg.com/az/ =============== Мисля, че трябва д акажеш - имам лош опит, особенно за бизнеса. Я кажи кога ще върнеш парите на близките? Че е срамота, да ги вътриш ... ========= Работила съм основно HR и продажби. Завършила съм Стопанско управление в УНСС. Работила съм като диалогист към сериала Забранена любов. Да, знам ============== ______За блога ______ Блогът е от 19.07.2010 и е с регистрирани авторски права – затова някои функции на «компютъра» са махнати за този сайт като предпазна мярка. Идеи за теми са добре дошли!
И пак не съм съгласен с Личните, няма такова нещо мързи ги да мислят, дай му заплата доста над средната за София примерно и гледай как стават чудеса. Раждат идея след и дея, да не говорим как импровизират. Проблема, че си търсите току що завършили без много много опит, за да им се плаща малко А тоя пич с трейнинга, май друг трейнинг е искал да ти прави Лични :wild: ама виж ти не си разбрала.
93 - чакай, чакай. ПЪРВО му дай парите, ПОСЛЕ разчитай да си свърши работата?! Уау Като викнеш майстор у вас да ти прави ремонт, задължително приложи тая стратегия 94 - о, моля ти се, отговаряла съм да си вдигна рейтинга. Как пък не! Отговарям възможно най-кратко и само когато е въпрос на чест и уважение към читателите да си защитиш позицията.
Отговарям възможно най-кратко и само когато е въпрос на чест и уважение към читателите да си защитиш позицията. Ами отговори на поставените въпроси тогава?!
КОлеги, сега и оставих любезно съобщение на блога, което беше изтрито. Толкоз с демокрацията по селски .. като не ни изнася, трием .. и това ми е ХР ... и това ми списва и във вестник
@Лични сега отиди вземи си дипломата и я скъсай или изгори. Как функционира един пазар - търсене - предлагане (фундамент при равни други условия), когато потърся майстор да ми направи ремонта, се ДОГОВАРЯМЕ за цена на труда (метериала си го избирам аз). Пак ще ти го повторя, договаряме цена При ПАЗАРА на труда е същото. Искаш ли да пробваш да ме привлечеш за служител (имам богат опит в продажбите на статус на живот разбирай го както искаш) ,само че ще попаднеш в неловка ситуация, няма как да си ме позволиш, защото си знам цената, а ти неможеш да ми предложиш това което аз ще ти искам. Същото като с майстора и майстора, едини ще ти иска 100 лв другия 1000 лв. ПАЗАР!!!
@99 - добре Тадеус, ида аз при теб на интервю и ти казвам "Искам 2 бона за превод на текст", ти казваш - "Чакай, дай първо да видя как превеждаш", а аз се обиждам как може да се съмняваш в мен и си тръгвам... Тоест - да, пазарът е пазар, обаче като искаш пари насреща трябва да имаш умения, не да заекваш по телефона и да трепериш като лист.
Колеги, да ме прощавате за израза, ама авторката верно е тъпа.
@Съни - много просто, едното няма нищо общо с другото. Ако един служител си върши работата, все тая кога и за какво си ползва времето. Обратно, като не си върши работата, това че не чати/не сърфира какво ме топли?
Ти за корпоративна култура чували си? ТЦ а?