Това е първата ми работа - от няколко години насам - която не е HR. Започвам като оператор продажби, доволни са и решават да направим екип оператори. Честта да ги обуча се пада на мен, заедно с отговорността за последствията. Имам пълна свобода на действие - как ще се обучаваме и как ще работим си е наша работа, но се очакват определени резултати.
Много обичам така.
И ето, една събота аз и мениджърът оставаме да правим интервюта за позицията.
Мениджърът искаше да види хората. (По-скоро е искал да види как си водя интервютата. Повече не дойде.) Уж криза, уж няма работа, а кандидатите бяха слабички. Някои са толкова притеснителни, че се чудя знаят ли изобщо за какво кандидатстват. "Благодаря, ако сте одобрени ще ви се обадим" - после вратата хлопва и CV-то отива в шредера.
Други показват известен потенциал и самочувствие. Давам им десетина минути да нахвърлят сценарий за продажба на продукт по техен избор. После отивам в другата стая и инсценираме разговор по телефона.
Ужас. Толкова елементарни грешки накуп бях виждала само в първото си домашно по английски в пети клас.
Но грешките не са най-страшното - те се оправят. Така или иначе не очаквам чудеса, напротив, нормално е да сбъркат. Затова дружелюбно питам единия защо се опитва да продава на телефонистката на рецепция, вместо да поиска прехвърляне.
И тук излиза наяве истинският проблем: отношението.
Повечето от тези млади хора - под 30 г. - смятаха задачата за несправедлива. "Ама в обявата нали пише, че има обучение". Да, има. "Е значи имате готов сценарий" Да, имаме си - моя. Първия ми ден на работа имах 2 часа да направя изцяло нов, пълен сценарий и веднага да почна да звъня. Не е променян оттогава.
Затова проблемът ми не е да те обуча. Проблемът е в отношението ти на готованко. Ако нещо не ти е ясно - питаш мениджъра. Ако оплетеш разговора - прехвърляш го на мениджъра. Нали затова е мениджър и взима повече от тебе - няма да се хабиш ти да мислиш, я.
В отчета нямаш две верни цифри, но голяма работа, нали мениджърът ще ги хване. Оплескал си графиците за доставка - е мениджърът защо не ги е проверил. Сбъркал си данните в доклада за клиента - ми мениджърът не гледа ли какво подписва?!
Въпросче: а ти за какво си ми тогава? Мълчиш. Тогава взимай си трудовата книжка и марш в Бюрото по труда. Оплачи им се колко несправедливо съм се отнесла към теб. А като си объркаш регистрацията и не си получиш помощите, иди в някой форум в нета да плюеш мен, Бюрото, "тая скапана държава" и целия свят. Очевидно сме се наговорили против теб...
Нещата тук не опират до това какво не знаеш или какво не можеш, а до това дали си готов да се напънеш малко. Не заради мен или заради фирмата - направи го заради себе си. Така си вдигаш акциите: правиш моя живот по-лесен, правиш живота на шефа ни по-лесен.
А всички обичаме животът да е лесен и ако някоя сутрин ми заявиш, че напускаш, ще се задавя с кафето. Веднага ще звънна на шефа и ще го врънкам да ти вдигне заплатата. И понеже той не е луд да губи най-ценните си хора, няма да го врънкам дълго.
Колкото и парадоксално да звучи обаче, очевидно хората не искат да се погрижат за собствения си интерес.
Един приятел, който почва работа с продажби, иска да се видим в неделя и да направим тренинг. Естествено, никакъв проблем - за какво са приятелите. Обаче аз да ида у тях, не той у нас. Хм... Хубаво, нали за това са приятелите. А, и ако може по пътя да изпринтя нещата - нали ще ми е на път (?!)... Оф, айде добре, нали ми е приятел...
Идва неделя, стигам Младост 4 - дай сега да видим какво трябва да се направи. Показва ми някакви неща на английски за превод. Окей, дай каквото си направил по тях. Нищо? Не си направил нищо? Еее. Както и да е, дай да видим докъде ти е скрипта. Как не си го почнал - нали затова сме тук? А, сега тепърва ще го обсъждаме?
Тоест, домързяло те е да напишеш дори дежурното "Добър ден, обаждам се от...". Домързяло те е да отвориш речника. Домързяло те е да направиш резюме на продукта. Домързяло те е да свършиш всичко онова, което спокойно можеш да направиш сам, и откъдето после би трябвало да поема аз.
Не, не ми казвай, че не си се сетил. Да си се сетил, бе. Сега си тръгвам, понеже нямам намерение да си губя времето и да те чакам пет часа да си решиш концепцията. Не ми пробутвай номера с наранения поглед. Да, приятели сме - затова ще ти направя услуга и ще ти кажа, че си един готованко.
По-добре аз, отколкото да ти го каже шефът ти.
И следващия път като те домързи, сети се за кризата. За търсенето на работа. За моите думи. За мен. За Бюрото по труда. За форума за неудачници.
Но най-вече, сети се за шредера. Днес там е само биографията ти. Утре може да е цялото ти бъдеще.
