Това е първата ми работа - от няколко години насам - която не е HR. Започвам като оператор продажби, доволни са и решават да направим екип оператори. Честта да ги обуча се пада на мен, заедно с отговорността за последствията. Имам пълна свобода на действие - как ще се обучаваме и как ще работим си е наша работа, но се очакват определени резултати.
Много обичам така.
И ето, една събота аз и мениджърът оставаме да правим интервюта за позицията.
Мениджърът искаше да види хората. (По-скоро е искал да види как си водя интервютата. Повече не дойде.) Уж криза, уж няма работа, а кандидатите бяха слабички. Някои са толкова притеснителни, че се чудя знаят ли изобщо за какво кандидатстват. "Благодаря, ако сте одобрени ще ви се обадим" - после вратата хлопва и CV-то отива в шредера.
Други показват известен потенциал и самочувствие. Давам им десетина минути да нахвърлят сценарий за продажба на продукт по техен избор. После отивам в другата стая и инсценираме разговор по телефона.
Ужас. Толкова елементарни грешки накуп бях виждала само в първото си домашно по английски в пети клас.
Но грешките не са най-страшното - те се оправят. Така или иначе не очаквам чудеса, напротив, нормално е да сбъркат. Затова дружелюбно питам единия защо се опитва да продава на телефонистката на рецепция, вместо да поиска прехвърляне.
И тук излиза наяве истинският проблем: отношението.
Повечето от тези млади хора - под 30 г. - смятаха задачата за несправедлива. "Ама в обявата нали пише, че има обучение". Да, има. "Е значи имате готов сценарий" Да, имаме си - моя. Първия ми ден на работа имах 2 часа да направя изцяло нов, пълен сценарий и веднага да почна да звъня. Не е променян оттогава.
Затова проблемът ми не е да те обуча. Проблемът е в отношението ти на готованко. Ако нещо не ти е ясно - питаш мениджъра. Ако оплетеш разговора - прехвърляш го на мениджъра. Нали затова е мениджър и взима повече от тебе - няма да се хабиш ти да мислиш, я.
В отчета нямаш две верни цифри, но голяма работа, нали мениджърът ще ги хване. Оплескал си графиците за доставка - е мениджърът защо не ги е проверил. Сбъркал си данните в доклада за клиента - ми мениджърът не гледа ли какво подписва?!
Въпросче: а ти за какво си ми тогава? Мълчиш. Тогава взимай си трудовата книжка и марш в Бюрото по труда. Оплачи им се колко несправедливо съм се отнесла към теб. А като си объркаш регистрацията и не си получиш помощите, иди в някой форум в нета да плюеш мен, Бюрото, "тая скапана държава" и целия свят. Очевидно сме се наговорили против теб...
Нещата тук не опират до това какво не знаеш или какво не можеш, а до това дали си готов да се напънеш малко. Не заради мен или заради фирмата - направи го заради себе си. Така си вдигаш акциите: правиш моя живот по-лесен, правиш живота на шефа ни по-лесен.
А всички обичаме животът да е лесен и ако някоя сутрин ми заявиш, че напускаш, ще се задавя с кафето. Веднага ще звънна на шефа и ще го врънкам да ти вдигне заплатата. И понеже той не е луд да губи най-ценните си хора, няма да го врънкам дълго.
Колкото и парадоксално да звучи обаче, очевидно хората не искат да се погрижат за собствения си интерес.
Един приятел, който почва работа с продажби, иска да се видим в неделя и да направим тренинг. Естествено, никакъв проблем - за какво са приятелите. Обаче аз да ида у тях, не той у нас. Хм... Хубаво, нали за това са приятелите. А, и ако може по пътя да изпринтя нещата - нали ще ми е на път (?!)... Оф, айде добре, нали ми е приятел...
Идва неделя, стигам Младост 4 - дай сега да видим какво трябва да се направи. Показва ми някакви неща на английски за превод. Окей, дай каквото си направил по тях. Нищо? Не си направил нищо? Еее. Както и да е, дай да видим докъде ти е скрипта. Как не си го почнал - нали затова сме тук? А, сега тепърва ще го обсъждаме?
Тоест, домързяло те е да напишеш дори дежурното "Добър ден, обаждам се от...". Домързяло те е да отвориш речника. Домързяло те е да направиш резюме на продукта. Домързяло те е да свършиш всичко онова, което спокойно можеш да направиш сам, и откъдето после би трябвало да поема аз.
Не, не ми казвай, че не си се сетил. Да си се сетил, бе. Сега си тръгвам, понеже нямам намерение да си губя времето и да те чакам пет часа да си решиш концепцията. Не ми пробутвай номера с наранения поглед. Да, приятели сме - затова ще ти направя услуга и ще ти кажа, че си един готованко.
По-добре аз, отколкото да ти го каже шефът ти.
И следващия път като те домързи, сети се за кризата. За търсенето на работа. За моите думи. За мен. За Бюрото по труда. За форума за неудачници.
Но най-вече, сети се за шредера. Днес там е само биографията ти. Утре може да е цялото ти бъдеще.
155 - образът в материала не е събирателен за всички млади българи, а описва определен типаж. 156 - вече ти отговорих в коментар 103, на което ти в 106 писа "Ако чрез това,че имаш свободно време в иначе работното такова, изтъкваш колко си велика и колко бързо работиш - мноооого грешиш ..." Какво да добавя?
156sunny_smile Аз ще ти отговоря, просто ползва служебен, докато точи филми сутрин, води си уютното блогче, и списва за нета Все пка, този съвет, тя го дава, като УЧР .. ползвайте служебния нет на воля, идвайте по рано в офиса, или оставайте след работа, да си свършите личната работа ползвайки служебен ресурс .. пък и от ток спестявате
Едни искат да отговарям, за други било проява на лош вкус. Хайде разберете се и като решите -
То всички знаем че си глупава ... коментирай това с наема и препродажабата. така да се каже градацията от гарсониера към къща в Сан-Марино
147Мечока | 25.03.2011 10:57 препоствам, да не се загубят : Блестящи нови! ПАРЯТ, ПАРЯТ - откровения на аффторнака на настоящата статия: Вкратце, заробвате се с креди, пак за Гарсониера, кваратала го знаем - Левски Г. След това, превръщате единственното си собствено жилище в инвестиция? как, като го отдавате под наем. Генералния въпрос е - where the hack I am going to live, in the meantime. Данни към 24.03.2011: Според imot.bg , за 50 000лв в София имате сериозен избор от гарсониери. Според moitepari.bg , ако купите жилището с кредит 40 000лв и 10 000лв лични, опциите са: 500лв м. вноска за 10г 300лв м. вноска за 30г За наем на гарсониера пък се плаща 250лв-500лв в зависимост от това къде се намира и дали е обзаведен (пак според imot.bg ). Това означава, че разходите по наем и придобиване на жилище са съизмерими. Дори да приемем, че наемът е малко по-нисък, срещу още 30% отгоре на месец (максимум!) бихте могли да придобиете имота. А след като имате имот, имате сигурност и потенциален източник на пасивен доход чрез наем, както и нещо наистина солидно, от което децата ви ще се възползват наготово. В този смисъл жилището може да се разглежда като инвестиция .
Има един филм, който се казва Idiocracy. В него темата е подобна. А филмът е доста добър, препоръчвам го.
"Защото все отнякъде трябва да се започне. Например от това да бъдем първо хора и после всичко друго." Това е финал на статия с автор Лични. Добре е да се препрочете и от нея, и от коментиращите. Моят коментар: 1. Никой, който практикува Настоящ успех, не се отнася с пренебрежение към когото и да е. Губи се време, защото надменното отношение е "куха емоция", която не води до нищо градивно. 2. Това е първата статия на Рая Христова, "издържана" този тон. "Зъбенето" предполага реакция, но с какво сме по-добри, ако отговаряме на озлоблението с озлобление? 3. "И тук излиза наяве истинският проблем: отношението." Цитат от така коментираната статия на Лични. И над това си струва да се замислим. П.П. Мнението е меродавно само в собствената ми вселена. Пийс!
169 - със същия тон са ми говорили най-близките ми хора, когато след поредица дипломатични разговори на мен не ми е изнасяло да разбера от какво искат да ме предпазят. Може звученето да е остро, но не е продиктувано от злоба, а по-скоро от тъжно разочарование. Защото забележи, идеята не е "не могат да мислят"... Хората в България имат потенциал и могат да направят чудеса, ако го използват конструктивно За целта обаче първо трябва да излязат от комата Ей! Дайте да не прахосваме високите IQ-та и хубавото ни ДНК
Лични финанси |
@ 137 и други (не запомних) Според мен, коментарите по статията, колкото и да са грозни, някои обидни и елементарно злобни, говорят за нещо добро Говорят за това, че българите вече не търпят някой чужденец, или нашенец, който страни от собствената си принадлежност към българската общност и обича да се изказва в стил ТЕ, българите , та българите вече не търпят да бъдат наричани еди-как си и някой да им чука по галавата с канче. Била съм много пъти свидетел на това как е трудно да се понася градивна критика, и това важи за много хора и не само българи, но тази статия е просто критика, няма нищо градивно в нея, колкото и правдоподобно да звучи. И затова - евала, че хората коментират и се защитават, а не оставят да виси в пространството безнаказано
А ако ти ударят шамар, обърни и другата буза, така ли? Едно, че сме помиярско племе, ама ей това овчедушие е останалата част от причината за дереджето ни! "Дай с добро" или "Игнорирай прототията". Е няма такъв филм! Колкото повече нехаеш, простотията и наглостта толкова повече се разрастват! Ако срещнеш нещо гадно и опасно, трябва да го стъпчеш веднага!
Има ли смисъл да огтговарям, щом изобщо ме питаш .... Злото с добро не можеш да победиш. Обратното го набиват в главите на овцете точно тези, които искат да мачкат без да им се отвръща.
@174 - "...или нашенец, който страни от собствената си принадлежност към българската общност и обича да се изказва в стил ТЕ, българите" Тук не визираш мен, надявам се.
От кога "телефонни продажби' станаха 'ядрена физика'... авторката е права до определен момент - Българина е мързелив,но какво прави тя за да го предразположи да се труди!?>!?!?!?!