Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

15 от най-влиятелните психолози на всички времена

Зигмунд Фройд (1856-1939) 

Основателят на психоанализата първоначално следва медицина в Университета във Виена. Фройд се специализира в изследване на анатомията на човешкия мозък, а по-късно идва и интересът му към изследването на психиката и поведението на хората. Теориите на австрийския учен се превръщат в базата на модерната клинична психология. Снимка: Getty Images
Зигмунд Фройд (1856-1939)

Основателят на психоанализата първоначално следва медицина в Университета във Виена. Фройд се специализира в изследване на анатомията на човешкия мозък, а по-късно идва и интересът му към изследването на психиката и поведението на хората. Теориите на австрийския учен се превръщат в базата на модерната клинична психология.
Иван Павлов (1849-1936) 

Най-известното откритие на руския учен Иван Павлов се случва по време на изследване на храносмилателната система на кучетата - откритието, че кучето отделя слюнка, преди да получи храна. 
Когато Павлов храни кучетата, бие камбанка, така че животните бързо започват да асоциират звука с яденето. След известно време ученият установява, че кучетата започват да отделят слюнка като реакция на самия звук от камбаната. 
Класическото обуславяне, което Павлов въвежда в науката, има множество приложения в живота - включително при лечението на фобии и аверсивната терапия. Снимка: Getty Images
Иван Павлов (1849-1936)

Най-известното откритие на руския учен Иван Павлов се случва по време на изследване на храносмилателната система на кучетата - откритието, че кучето отделя слюнка, преди да получи храна. Когато Павлов храни кучетата, бие камбанка, така че животните бързо започват да асоциират звука с яденето. След известно време ученият установява, че кучетата започват да отделят слюнка като реакция на самия звук от камбаната. Класическото обуславяне, което Павлов въвежда в науката, има множество приложения в живота - включително при лечението на фобии и аверсивната терапия.
Карл Юнг (1875-1961) 

Юнг започва изследванията си като студент по медицина в Университета в Базел. Дисертацията му е озаглавена: "За психологията и патологията на тъй наречения окултен феномен". Юнг се запознава с Фройд и за известно време е смятан за негово протеже. Впоследствие обаче швейцарският психолог започва да развива свои оригинални научни идеи и се отделя от менторството на Фройд. Синтезът от понятията на Юнг за интровертност и екстравертност се превръщат в основа за психологията на личността и също оказват влияние върху психотерапията. Снимка: Getty Images
Карл Юнг (1875-1961)

Юнг започва изследванията си като студент по медицина в Университета в Базел. Дисертацията му е озаглавена: "За психологията и патологията на тъй наречения окултен феномен". Юнг се запознава с Фройд и за известно време е смятан за негово протеже. Впоследствие обаче швейцарският психолог започва да развива свои оригинални научни идеи и се отделя от менторството на Фройд. Синтезът от понятията на Юнг за интровертност и екстравертност се превръщат в основа за психологията на личността и също оказват влияние върху психотерапията.
Мелани Клайн (1882-1960)

Австрийският психолог Мелани Клайн става известна в началото на 20 век с работата си върху психоанализата върху малки деца. Идеите на Клайн се базират върху презумпцията за терапевтичния ефект от детските игри. Тя смята, че играта предлага възможност на децата да дадат израз на преживяванията и чувствата си. Детската психоанализа на Клайн е една от най-големите школи в психологията. Снимка: Getty Images
Мелани Клайн (1882-1960)

Австрийският психолог Мелани Клайн става известна в началото на 20 век с работата си върху психоанализата върху малки деца. Идеите на Клайн се базират върху презумпцията за терапевтичния ефект от детските игри. Тя смята, че играта предлага възможност на децата да дадат израз на преживяванията и чувствата си. Детската психоанализа на Клайн е една от най-големите школи в психологията.
Анна Фройд (1895-1982)

Дъщерята на легендарния Зигмунд Фройд - Анна Фройд намира своята собствена позиция в психологическата наука. Заедно с Мелани Клайн, тя е смятана за един от основателите на психоаналитичната детска психология. Теорията на Анна Фройд се концентрира върху значението на егото при изпълнението или противодействието на подсъзнателното поведение. Снимка: Getty Images
Анна Фройд (1895-1982)

Дъщерята на легендарния Зигмунд Фройд - Анна Фройд намира своята собствена позиция в психологическата наука. Заедно с Мелани Клайн, тя е смятана за един от основателите на психоаналитичната детска психология. Теорията на Анна Фройд се концентрира върху значението на егото при изпълнението или противодействието на подсъзнателното поведение.
Жан Пиаже (1896-1980)

Първоначално Пиаже се занимава с естествена история и философия в Университета в Нойшател, Швейцария, като едва на по-късен етап изследователят открива интереса си към теоретичната психология. Пиаже работи върху детската психология и интелектуалното развитие, като откритията му се използват и до ден днешен при формирането на образователните методи в цял свят. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето – от сетивно-моторния интелект, през подготовката за конкретни операции, до стадия на формалните операции, който приключва до 15-та годишнина на детето. Снимка: Getty Images
Жан Пиаже (1896-1980)

Първоначално Пиаже се занимава с естествена история и философия в Университета в Нойшател, Швейцария, като едва на по-късен етап изследователят открива интереса си към теоретичната психология. Пиаже работи върху детската психология и интелектуалното развитие, като откритията му се използват и до ден днешен при формирането на образователните методи в цял свят. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето – от сетивно-моторния интелект, през подготовката за конкретни операции, до стадия на формалните операции, който приключва до 15-та годишнина на детето.
Карен Хорни (1883-1952)

Хорни е най-известна с работата си върху неврозите и женската психология. Получава образованието си в университетите във Фрайбург, Гьотинген и Берлин. Теорията за неврозите на Хорни твърди, че има десет модела на невротичните нужди, които се използват за справяне със страховете, предизвикани от междуличностните отношения. Хорни се противопоставя на гледната точка на Фройд за женската психология и използва научни методи, за да докаже, че обществата поощряват зависимото положение на жените и надценяват мъжете. Снимка: Getty Images
Карен Хорни (1883-1952)

Хорни е най-известна с работата си върху неврозите и женската психология. Получава образованието си в университетите във Фрайбург, Гьотинген и Берлин. Теорията за неврозите на Хорни твърди, че има десет модела на невротичните нужди, които се използват за справяне със страховете, предизвикани от междуличностните отношения. Хорни се противопоставя на гледната точка на Фройд за женската психология и използва научни методи, за да докаже, че обществата поощряват зависимото положение на жените и надценяват мъжете.
Алфред Кинси (1894-1956)

Ако се интересувате от психологията на секса, няма как да пропуснете името на Алфред Кинси - биолог, професор по ентомология и зоология, и сексолог. Той оспорва общоприетото по това време схващане, че жените не са толкова сексуални, колкото мъжете; разработва и скала за оценяване на сексуалната ориентация от 0 - "изключително хетеросексуални", до 6 - "изключително хомосексуални", с допълнителна позиция за "липса на социо-сексуални контакти или отношения". През 1947 г. той основава Института за изследване на секса в Университета в Индиана, който днес носи неговото име. Снимка: Getty Images
Алфред Кинси (1894-1956)

Ако се интересувате от психологията на секса, няма как да пропуснете името на Алфред Кинси - биолог, професор по ентомология и зоология, и сексолог. Той оспорва общоприетото по това време схващане, че жените не са толкова сексуални, колкото мъжете; разработва и скала за оценяване на сексуалната ориентация от 0 - "изключително хетеросексуални", до 6 - "изключително хомосексуални", с допълнителна позиция за "липса на социо-сексуални контакти или отношения". През 1947 г. той основава Института за изследване на секса в Университета в Индиана, който днес носи неговото име.
Ерик Ериксон (1902-1994)

Ериксон е известен като пионер в изследването на човешкото развитие. На него принадлежи и терминът "криза на идентичността". Въпреки че Ериксон е един от най-известните клинични психолози на всички времена, той така и не успява да получи диплома за бакалавър. Преподавал е в Йейл и Харвард, известен е с работата си в полето на социално-психологическото развитие. Снимка: Getty Images
Ерик Ериксон (1902-1994)

Ериксон е известен като пионер в изследването на човешкото развитие. На него принадлежи и терминът "криза на идентичността". Въпреки че Ериксон е един от най-известните клинични психолози на всички времена, той така и не успява да получи диплома за бакалавър. Преподавал е в Йейл и Харвард, известен е с работата си в полето на социално-психологическото развитие.
Карл Роджърс (1902-1987)

Един от бащите на хуманистичната психология, Карл Роджърс е известен с терапевтичния подход, концентриран върху личността. Идеята му е, че за да може една личност да се развива, тя има нужда от среда на откритост, приемане, безусловно положително отношение и емпатия. Методите му продължават да се използват в психотерапията, психоанализата, образованието, организационната психология и др. Снимка: Getty Images
Карл Роджърс (1902-1987)

Един от бащите на хуманистичната психология, Карл Роджърс е известен с терапевтичния подход, концентриран върху личността. Идеята му е, че за да може една личност да се развива, тя има нужда от среда на откритост, приемане, безусловно положително отношение и емпатия. Методите му продължават да се използват в психотерапията, психоанализата, образованието, организационната психология и др.
Б.Ф. Скинър (1904-1990)

Бъръс Фредерик Скинър е известен като основателя на модерния бихейвиоризъм в психологията. Той изследва моделите на поведение на хората в определени ситуации чрез експерименти. Едно от откритията му е т.нар. Кутия на Скинър - лабораторен апарат, чрез който учените изследват обусловеното поведение на животните, които се учат да изпълняват конкретни заповеди при конкретни дразнители - звукови или светлинни сигнали. При правилно изпълнение на заповедта, обектът получава храна или друга награда. При грешно изпълнение или пасивност - механизмът наказва животното. Снимка: Getty Images
Б.Ф. Скинър (1904-1990)

Бъръс Фредерик Скинър е известен като основателя на модерния бихейвиоризъм в психологията. Той изследва моделите на поведение на хората в определени ситуации чрез експерименти. Едно от откритията му е т.нар. Кутия на Скинър - лабораторен апарат, чрез който учените изследват обусловеното поведение на животните, които се учат да изпълняват конкретни заповеди при конкретни дразнители - звукови или светлинни сигнали. При правилно изпълнение на заповедта, обектът получава храна или друга награда. При грешно изпълнение или пасивност - механизмът наказва животното.
Соломон Аш (1907-1996)

Соломон Аш е един от най-известните изследовател на гещалт-психологията - опит за разбиране на закономерностите, които определят способността на човека да изгражда и поддържа смислени възприятия в привидния хаос на света. Аш става прочут с експериментите върху конформизма, които доказват, че груповият натиск може да накара хората да променят тотално мнението си въпреки очевидните факти.
Стенли Милграм (1935-1984)

Милграм (първият от дясно на ляво) започва да учи политология, преди да прехвърли фокуса на научните си интереси върху социалната психология, докато прави докторантура в Харвард. Известен е с експериментите си, които проучват поведението на хората в ситуация на подчинение. Милграм измерва докъде стига волята за подчинение пред авторитетна личност, дори когато тя нарежда на участниците в експеримента да извършват действия, противоречащи на съвестта им. Той установява, че 26 от 40 изследвани лица се съгласяват да пуснат ток по тялото на друг човек с мощност на заряда до 450 волта, само защото им е наредено да го направят. Токовите удари не са реални, но експериментът доказва, че хората са готови да извършат безобразни престъпления срещу личността по време на война. 
Снимка: Getty Images
Стенли Милграм (1935-1984)

Милграм (първият от дясно на ляво) започва да учи политология, преди да прехвърли фокуса на научните си интереси върху социалната психология, докато прави докторантура в Харвард. Известен е с експериментите си, които проучват поведението на хората в ситуация на подчинение. Милграм измерва докъде стига волята за подчинение пред авторитетна личност, дори когато тя нарежда на участниците в експеримента да извършват действия, противоречащи на съвестта им. Той установява, че 26 от 40 изследвани лица се съгласяват да пуснат ток по тялото на друг човек с мощност на заряда до 450 волта, само защото им е наредено да го направят. Токовите удари не са реални, но експериментът доказва, че хората са готови да извършат безобразни престъпления срещу личността по време на война.
Филип Зимбардо (р. 1933)

Зимбардо става доктор по психология в Йейл през 60-те години на ХХ век, като по-късно става професор в Станфорд и там извършва прочутия си "затворнически експеримент". Зимбардо използва 24-ма студенти за опита си да разбере психологията на затворническия живот, като разделя изследваните лица на две групи - арестанти и надзиратели. По план експериментът трябва да продължи 2 седмици, но е прекратен още на шестия ден. Причината: надзирателите развиват садистични наклонности, а арестантите стават крайно пасивни и депресирани. Резултатите от него се използват, за да покажат податливостта на хората към идеологии, които оправдават действията им и се подкрепят от обществото и държавата. През 2004 г. Зимбардо е призован за експерт-свидетел по делото за мъченията в иракския затвор Абу Граиб. Снимка: Getty Images
Филип Зимбардо (р. 1933)

Зимбардо става доктор по психология в Йейл през 60-те години на ХХ век, като по-късно става професор в Станфорд и там извършва прочутия си "затворнически експеримент". Зимбардо използва 24-ма студенти за опита си да разбере психологията на затворническия живот, като разделя изследваните лица на две групи - арестанти и надзиратели. По план експериментът трябва да продължи 2 седмици, но е прекратен още на шестия ден. Причината: надзирателите развиват садистични наклонности, а арестантите стават крайно пасивни и депресирани. Резултатите от него се използват, за да покажат податливостта на хората към идеологии, които оправдават действията им и се подкрепят от обществото и държавата. През 2004 г. Зимбардо е призован за експерт-свидетел по делото за мъченията в иракския затвор Абу Граиб.
Алберт Бандура (р. 1925)

Един от първите изследователи на социалния когнитивизъм, канадският учен Алберт Бандура е смятан от мнозина за най-влиятелния психолог на съвремието. Той е известен с експериментите си с куклите Бобо - изследване на поведението на децата, които наблюдават прояви на агресия от страна на възрастен спрямо самоизправяща се кукла. С тях той доказва, че децата са склонни да повтарят насилственото поведение, което наблюдават по телевизията като пример за подражание. Бандура развива теорията за социалното научаване която се смята за една от най-напредничавите школи в психологията. Снимка: Getty Images
Алберт Бандура (р. 1925)

Един от първите изследователи на социалния когнитивизъм, канадският учен Алберт Бандура е смятан от мнозина за най-влиятелния психолог на съвремието. Той е известен с експериментите си с куклите Бобо - изследване на поведението на децата, които наблюдават прояви на агресия от страна на възрастен спрямо самоизправяща се кукла. С тях той доказва, че децата са склонни да повтарят насилственото поведение, което наблюдават по телевизията като пример за подражание. Бандура развива теорията за социалното научаване която се смята за една от най-напредничавите школи в психологията.

По какво да познаете, че сте в компанията на психолог? Това е човекът, който предпочита да наблюдава всички останали, когато в стаята влезе красиво момиче.

Освен че е вечен генератор на вицове и анекдоти, науката за човешкия разум и поведение е едно от най-комплексните и интересни полета за изучаване. Въпреки че психологията се развива в продължение на повече от сто години, до ден днешен изглежда така, сякаш едва сега започваме да разбираме малка част от мотивите, стимулите и страховете, определящи човешките решения.

Дипломата по психология е ключ, който може да отвори врати към най-разнообразни алтернативи за кариера - от клинична психиатрия и психотерапия, през социалната и детската психология, изследване на общественото мнение и пазарното поведение, до работа в сектора на човешките ресурси и комуникациите.

Неслучайно, психологията е и специалността, която привлича най-голям брой кандидати през 2017 г. - както показват резултатите от приема в Софийския университет.

В галерията ще можете да видите някои от най-влиятелните изследователи, чиито открития продължават да се изучават и прилагат.

Най-четените