Как Гърция се превръща във "фабрика за бебета" на Европа

Търсенето на сурогатна майка започва от хотел в Берлин. Стотици мъже и жени с репродуктивни проблеми са дошли заради събитието, което им обещава надежда.

Една от залите за семинари се пръска по шевовете заради темата на изнасяната лекция: "Законното сурогатно майчинство в ЕС: Опитът на Гърция".

Повечето от присъстващите двойки са минали 30-те си години, затова слушат внимателно лектора - гръцки гинеколог.

Това са хора, които се намират в края на болезнен дълъг път. Хора, които искат най-после да имат дете. Затова се интересуват от практика, която се смята за табу в Германия - процедура, при която жени износват бебетата от генетичния материал на двойки, неспособни да родят собствени.

Практиката е незаконна в Германия (както и в България), а местните лекари рискуват да бъдат подложени на проверки дори ако се разбере, че са съветвали пациентите си да опитат нещо подобно в чужбина. Гръцкият медик обаче твърди, че процедурата е напълно прозрачна и регулирана в родната му страна, а съдът преценява дали желаещите родители имат право да наемат сурогатна майка. Най-важното изискване е, че клиентите трябва да имат медицински доказателства за невъзможността да създадат деца.

Почти всяка шеста германска двойка над 25-годишна възраст е бездетна, дори партньорите да биха искали да създадат семейство. Модерната репродуктивна медицина помага на много от хората с проблеми, но има случаи, в които всички опити са неуспешни. Физическото и психическото натоварване от ин витро процедурите може да доведе семействата до отчаяние, а понякога поставя под заплаха отношенията между двамата партньори.

Мнозина са готови на всичко, за да изпълнят мечтата на живота си. Дори да нарушат закона, да платят огромни суми пари или да се въвлекат в ситуации, за които по-късно ще съжаляват.

Двама разследващи журналисти от германското издание "Цайт" показват какви могат да са нежеланите последици от подобни експерименти. Проверката по случая показва, че не всичко в бизнеса със сурогатно майчинство в Гърция е така подредено и прозрачно, както би трябвало да е.

Гърция забранява въвличането на жени в схеми за сурогатно майчинство с цел високо финансово възнаграждение. Продажбата на утроба влиза в нарушение на европейското законодателство, което забранява използването на човешки тъкани за търговски цели.

Максималната сума, която бъдещите родители могат да отпуснат на сурогатната майка, е 10 000 евро - пари, за които се предполага, че ще покрият загубата на приходи по време на бременността. Гръцки медии обаче съобщават, че много чуждестранни двойки плащат значително по-високи такси на клиниките, като намекват, че тази полулегална индустрия е превърнала страната в база за "репродуктивен туризъм" и трафик на хора.

Сурогатно майчинство се предлага и в САЩ и Канада, но там цената е в пъти по-висока. Преди години е било по-евтино да се наеме родилка в Тайланд и Индия, но двете държави са въвели забрана за привличане на клиенти от чужбина. Украйна също е смятана за една от "фабриките за бебета", но и там процедурата е обект на критики, включително - на намерения за забрана със закон.

Гърция обаче облекчава регулацията на сурогатното майчинство през 2014 г. Чуждестранните родители вече не са длъжни да имат постоянен адрес на територията на страната, за да ползват услугите на местна жена. Тази поправка води до бум на индустрията.

Германските журналисти решават да се внедрят в една подобна болница под фалшива самоличност. Представят се за съпружеска двойка от Берлин, тя на 34 г., той - на 38, женени от 7 години и неуспешно опитващи да си родят дете.

Попадат на оферта за клиника от остров Крит с добри международни препоръки и решават да проверят условията за кандидатстване. Обаждат се на телефонния номер, посочен от организацията, и се оказва, че линията за чуждестранни клиенти се обслужва от холандка. Журналистите й представят легендата си на отчаяно семейство, преминало през няколко опита за изкуствено осеменяване, които са завършили с провал. Последната им надежда, казват те, е сурогатната процедура. Холандската асистентка приема заявката им и дори коментира, че "посещението при нас може да се комбинира прекрасно с една кратка ваканция".

Клиниката се намира недалеч от центъра на град Ханя. Германските репортери са приети от същата асистентка, която им показва залите за ин витро, оборудвани с цялата необходима техника. На третия етаж се намира отдела за сурогатни майки - офис с непрекъснато звънящи телефони и бюра, около които се суетят непознати хора. Атмосферата трудно може да се опише като интимна и спокойна. По стените на помещението висят плакати с надписи от сорта на "Някои жени убиват бебетата си, други биха убили за бебе", поставени до табла с новини за новородени деца и благодарности от родителите им.

Германската двойка е приета лично от директора на клиниката - гинеколог - който ги уверява, че екипът му има 25-годишна практика и е завършил успешно стотици сурогатни бременности. В момента 11 майки са бременни, две от тях - с близнаци.

Една от тези майки се оказва на метри от тях, седяща зад едно от бюрата в офиса. През цялото време е изглеждала така, сякаш е служителка в администрацията.

Сузана* е българка. Пристигнала на остров Крит със сестра си преди 15 години. Омъжена е, има дъщеря на 11-годишна възраст. Твърди, че съпругът й няма проблеми с това, което прави.

Бременна е в четвъртия месец и коремът й вече си личи. Не говори английски език, а холандката й превежда въпросите на гръцки. Сузана отговаря без особен ентусиазъм. "Детето принадлежи на клиентите, а не на нея. Бебето не е нейно", уточнява асистентката, когато германците поздравяват бъдещата майка за бременността.

Семейството, което я чака да роди, е от Германия. Поддържат честа дистанционна връзка със Сузана по Skype. Клиентите нямат право на пряк контакт със сурогатните майки, затова момичетата трябва да се явят в клиниката, за да провеждат разговорите с клиентите си.

Сузана твърди, че не го прави за парите, а за да помогне на хората в нужда. Казва, че и родната й сестра има подобни проблеми, затова "знае колко е трудно".

На въпроса как е установила връзката с клиентите, асистентката отговаря вместо нея - клиниката я е запознала с двойката, след което е подписан договор. Гръцкото законодателство забранява на медицинските центрове да действат като посредници в подобни отношения, но явно никой не се притеснява да признае нарушението.

Вместо това екипът на клиниката изтъква, че отделна медицинска сестра се занимава всекидневно със състоянието на майката, дава й лекарства и хормони, за да не отхвърли плода, и дори прави неочаквани посещения в дома й, за да провери дали не пуши или не злоупотребява с вредни храни.

Най-големият проблем пред този вид бизнес е да намери достатъчно жени, желаещи да станат сурогатни майки.

Според доклад на гръцката национална комисия по биоетика, базиран на изследване на стотици съдебни решения по сурогатни казуси, над 60% от майките не са гражданки на Гърция. Повечето са имигрантки от България, Полша, Грузия, Албания и Румъния. Много от тях са от ромски произход, както изглежда, че е и случаят със Сузана.

Клиниката в Крит твърди, че често работи с едни и същи жени за няколко забременявания. Някои от тях живеят на острова отдавна, други са дошли преди години, за да се грижат за възрастни хора. "И са щастливи от възможността да заменят тежката си работа, за да забременеят", казва асистентката.

На въпроса колко пари получават сурогатните майки за услугите си, администраторите обявяват сумата от 20 000 евро - двойно повече от максимума, който гръцкият закон разрешава. Според тях, цялата цена на процедурата е между 60 и 70 000 евро в зависимост от сложността на изкуственото осеменяване и броя на опитите.

Един от основните аргументи срещу комерсиализирането на сурогатното майчинство е свързан с рисковете за здравето по време на бременността. В повечето подобни случаи майките са принудени да родят с цезарово сечение, по график, съгласуван с клиентите, които ще приемат бебето.

Ръководителката на отдела по сурогатно майчинство обяснява пред германските репортери "бъдещи родители", че трябва да преминат формална процедура пред съда, за да получат разрешение за ползване на услугата. Уверява ги, че няма нужда да се явяват лично пред съда, а адвокат щял да се погрижи за цялата процедура.

Нужно е само да се представи доказателство, че жената е в невъзможност да роди сама, или заради поредица от неуспешни бременности, или заради претърпяна хистеректомия. След като съдът вземе решение по случая, нищо не спира задействането на процеса. Когато детето се роди, в документите му ще се впишат само имената на клиентите. Името на сурогатната майка не се появява никъде.

Актът за раждане трябва да се занесе в германското посолство в Атина или в консулския отдел в Крит, където "трябва да кажете, че сте родили преждевременно по време на престой в Гърция".

С други думи - за да може детето да получи предварителен паспорт и да бъде допуснато в Германия, родителите му ще трябва да представят невярна информация за личното си състояние пред властите - престъпление, наказуемо с до 2 години затвор.

Често германските семейства се сблъскват с проблеми, когато се опитат да се приберат у дома след раждането на бебе от сурогатна майка в Гърция. Германското законодателство гласи, че майката е жената, която е родила едно дете, дори тя да не е свързана генетично с плода.

Преди седмици федералният съд отхвърли искането на германска двойка да легализира акт за раждане на бебето си, издаден от Украйна. И в този случай името на сурогатната майка не е било вписано в документа, но съдът в Германия прие, че именно тя е биологичният родител, а клиентите трябва да преминат процедура по осиновяване на бебето.

Да дадеш надежда на бездетни двойки, може и да е благородна задача. Но алтруистичният подход, въведен в Гърция, прикрива неприятна реалност - сурогатното майчинство се е превърнало в международен бизнес, при който жените и децата са стоките.

 

* Името й е променено, за да не се разкрива самоличността й.

Новините

Най-четените