Ако и през лятото не четем, то кога?
И тези от нас, които не четат чак толкова, имат шанса да подхванат книгите именно през отпускарския август. А хубавото е, че има все повече начини да стигнеш до книгата.
В технологичната ера библиотеките не са това, което бяха, но съвсем не са загубили смисъла си. Отдавна е установено - те си имат посетители не само заради самите книги, а заради идеята за достъп до информация и нуждата на хората от културна социализация.
Затова световни изследвания показват, че всъщност библиотеките стават все повече и все по-популярни сред хората.
За щастие тези тенденции въобще не подминават България. Електронните четци и други заместителни устройства вече понавлязоха, но книгите в класическия им вид се радват на доста внимание, особено пък в летните дни. Хвърлете един поглед на градинки, пейки и плажове.
Ако не сте толкова привързани към физическото тяло на книгата, вече има достатъчно джаджи като Kindle или пък места като chitanka.info.
Но обичащите мириса на страниците са облагодетелствани: абсолютно безплатни и свободни за достъп библиотеки изникнаха по софийските паркове и на плажа, а инициативите с размени на книги също се увеличават и бележат успехи.
Както си по бански
Библиотека на плажа, и то точно на българското Черноморие? Вече се случи в нашата "Албена".
На втори юли първата в ЕС библиотека на плажната ивица стана факт и рафтовете й бяха изпълнени с над 2500 книги на български, английски, руски, немски, френски и румънски език.
Специална атракция за чуждите туристи е изданието на шест езика на разказа "Албена" на Йордан Йовков, чието име носи и черноморският комплекс. Книгите са разнообразни по жанр - класика, мемоари, трилъри, криминалета, любовни четива, и се заемат напълно безплатно.
Читателите могат свободно да взимат някои от книгите и в замяна да оставят свои собствени. Тепърва ще видим дали рафтовете ще бъдат опазени от слънцето, летните дъждове и по-невъзпитаните туристи.
На теферич
На софиянци морето може да им е далеч, но и те вече си имат свободни библиотеки в парковете на Военната академия и в "Заимов". Тамошните библиотечни шкафове си стоят директно из парковите пространства и всеки може спокойно да поспре, да разгледа, да си хареса нещо и да го зачете.
Столичани биват поощрявани да допълват колекцията със свои книги и да оставят друга, ако решат да вземат някое четиво за вкъщи.
За първи път библиотеката сред листата се появи преди около година в парка на Военната академия и веднага привлече посетители с хубавите заглавия и приятния си дизайн. Преди няколко месеца се появи и втора "Библиотека между листата" до театър "София" в "Заимов".
Зад инициативата стоят хората от фондация "За Оборище". Нейният председател Петър Дъбов признава, че поставянето на библиотеките е било експеримент, който е проработил в парка на Военната академия, но засега се оказва неуспешен в "Заимов".
Докато на първото място библиотечният шкаф е пълен с книги, от другото те постоянно изчезват и едвам се задържат и няколко. Дъбов признава, че е от значение и фактът, че паркът на Военна академия е охраняван и достъпен само в определени часове.
От "За Оборище" обмислят библиотеката в "Заимов" съвсем скоро да бъде преместена на друго място в парка. Но където и да е, тя няма да изчезне и ще очаква своите читатели.
Фондацията прави планове и за трета „Библиотека между листата". Дори вече притежава необходимия стар шкаф за реставриране, а избраното място този път е Докторската градина.
Библиотека без книги и други глобални идеи
Навсякъде по света функцията на библиотеките се променя и те са принудени непрекъснато да се адаптират към различните нужди на своите посетители. На някои места се прилагат интересни и смели идеи, които спокойно биха могли да намерят почва и у нас, стига някой да прояви дързостта да ги изпробва.
Например австралийският град Уодонга може да послужи за пример с плана си да "разпръсне" градската библиотека на десетина отделни хъба, разположени на различни централни точки като главния площад и някои големи кафенета и обществени места.
Тези локации ще са мини библиотечни зони с безжичен интернет и ще са идеално място човек да поседне и да потърси някаква информация и помощ от библиотекар, било лице в лице, или онлайн.
Друг източник на свежи идеи е Свободната библиотека на Филаделфия, която вникна в нуждите на общността и реши да се концентрира върху съвсем конкретно нещо - изграждането на горещи точки в райони с ограничен достъп до интернет.
Библиотеката на окръг Маями-Дейд пък успя да измени функцията си и да превърне сградите си в центрове за граждански дискусии и събори.
Регионалната библиотека на Средна Джорджия също се е концентрирала върху конкретно обществено дело. В нейния случай това е откриването и предлагането на най-популярните в района програми и курсове за обучение. Такива са например помощните програми за търсене на работа и обученията по използване и разпространение на нови технологии.
Друга идея, която ще става реалност на все повече места, е изцяло дигиталната библиотека. В нея няма истински книги и всичко е налично само в цифров формат.
Университетът на Тексас в Сан Антонио отвори своя библиотека от този тип преди три години и днес с гордост твърди, че инициативата е повече от успешна. Там няма да намерите безкрайни рафтове с дебели и прашни томове, а само бюра с компютри и стаи за групово обсъждане и разработване на проекти.
Предимствата на този формат са много, като някои от най-важните са възможността за съхранение на над един милион електронни книги и възможността на библиотекарите да асистират повече на посетителите, вместо по цял ден да пренареждат рафтове.
За добро или за зло обаче, изцяло дигиталните библиотеки приличат повече на компютърни клубове и при тях вече я няма класическата библиотечна атмосфера с нейния уют и спокойствие.
Тъй че прогресът си взима своето, но в замяна ни дава четива навсякъде и по всяко време. Остава само да се възползваме.
