Помните ли как биеше сърцето ви, когато слушахте как вещицата приближава с нож в ръка и моли Хензел да подаде пръстче, за да види достатъчно добре ли е угоен, за да го изяде? Така учестено тупти и сърчицето на детето ви, когато му четете "Хензел и Гретел" на братя Грим.
Но децата обичат да се плашат - разбира се, не до смърт. Макар че в приказките на двамата братя има какви ли не страхотии - осакатявания, канибализъм, кръвосмешение, детеубийство.
Един британски изследовател - Стивън Ивънс, изследва заплетения свят на приказките за лека нощ на Грим. Зад пъстрите корици на книжките с приказки са скрити тъмните истории за секс и насилие. Те са твърде далеч от всичко, което можем да си представим за приемливо днес. Ако бяха видеоигри, щеше да се намери някой, който да ги забрани.
Братята Якоб и Вилхелм Грим създават един различен свят. Те живеят в Касел в Германия и изучават право и чужди езици, а междувременно успяват да напишат над 150 приказни истории, които издават в два тома в периода 1812-1814.
Някои от тези приказки са бързо забравени, но други като Снежанка, Хензел и Гретел, Пепеляшка, Червената шапчица - са вечни. Претърпяват безброй адаптации; Дисни правят куп рисувани филмчета по тях, на екрана ги пресътворяват много филмови студия. Комикси - от японската мanga до еротични и само за "възрастни" - са направени по герои от приказките на братя Грим.
По своята същност те са доста далеч от захаросаните приказки, казва Мария Тейтър, професор по германски фолклор и митология в Харвардския университет. Пълни са със секс и насилие. В "Снежанка" мащехата настоява да получи белия и черния дроб на момичето. То е само на 7 години и е отведено в гората от ловеца. Доста плашещо. А злобната мащеха е осъдена да танцува до смърт в нажежени до червено железни обувки.
В "Пепеляшка" имате доведени сестри, чийто пети на краката се режат, за да ги напъха майка им в малката обувка.
Само за възрастни
Тези приказки за кръв и сексуалност - Джон Ъпдайк ги нарича порнография на по-ранна възраст - са наистина много популярни и изглежда славата им няма да помръкне скоро. Затруднявам се да изброя колко нови версии на Снежанка има, казва проф. Тейтър.
И това не са просто Disney продукции - филмови продуценти снимат версии на приказките за възрастни, като показват и доста извратената сексуалност на някои от тези истории.
Това са истории за добро и зло. Морализаторското начало е твърде силно - всяка измама и нечестност се наказват; честният труд бива възнаграждаван; обещанията трябва да се изпълняват; пазете се от непознати - особено в гората.
Но това не може да бъде повод за обжалване на присъдата над приказките :) Моралистичните лекции не са забавни, но кървавите истории, изпълнени с напрежение, са съвсем друга работа. Те са вечни поради един трик, както го нарича проф. Тeйтър - сценарият "Какво, ако..." - какво, ако най-ужасното нещо, което мога да си представя, се е случило? Но те развиват тези сценарии и в сферата на безопасното пространство на "Имало едно време..." . "Аз ще ви разкажа историята и ще ви покажа как този герой или героиня успява да излезе от нея жив". Не само жив, но и да заживее щастливо след всичко, което му се е случило.
Ясно е, че много от децата обичат кървавите истории. А родителите не. Едно проучване от 2012 г. показва, че много деца избухват в плач, когато им четат приказката за съдбата на малката Червена шапчица. Някои родители със сигурност няма да прочетат на децата си приказката за Румпелщилцхен, защото това е история за отвличане и екзекуция. И много родители смятат, че Пепеляшка е лош пример за подражание за дъщерите им, защото по цял ден се занимава с домакинска работа.
Някои поп културни версии на приказките са гланцирали със захаросано покритие по-неприятните моменти. Достатъчно е да погледнете Пепеляшка, направена по вкуса на Disney през 1950 г. - и заглавията на песните (A Dream е Wish Your Heart прави " , Bibbidi - Bobbidi -Boo и пеят Sweet Nightingale). Но по-старите анимационни версии на Дисни, направени по приказките на братя Грим, са по-зловещи.
" В "Снежанка" от 1937 г. ", разказва проф. Тейтър, "злата кралица слиза в мазето, където, с помощта на колби и други химически пособия, превръща червената ябълка в отровна. В мазето е пълно с гарвани, черепи и мистериозни прашни томове .
"И тогава тя се превръща в отвратителна стара вещица... Мисля, че това е наистина един особен момент, който всъщност показва нашите страхове и силни тревоги от остаряването. Първо се променя гласа й, след това ръцете й се покриват с петна и се сбръчкват, а накрая тя е грохнала старица. "Мисля, че Disney успяват да придадат на историите си едно особено "плашене", което така силно привлича и децата и възрастните".
Лоши мисли
Може да усетите вкуса на тези спорове и дебати в къщата в германския град Касел, където са живели двамата братя. Вилхелм, женен за Анриет, и Якоб, който остава ерген до смъртта си.
Има постановки на някои от приказките в Ботаническата градина и доста провокативна изложба в градската галерия. Тя показва оригиналните издания на приказките и речници и други творби, създадени от братята.
Но най-интересните експонати са тези, чието предназначение е да накара хората да мислят. Има клипчета с лъскавите реклами на парфюм, на който една лъчезарна и секси Червена шапчица опитомява вълка с аромата си. Има раздел с надпис: "Не за малолетни". Там, зад плътна завеса, може да прочетете пасажите от творбите, които съдържат сцени на особено насилие - през процеп в стената.
Един от кураторите - Луиза Денч, казва, че тези откъси показват, че доброто побеждава злото и че лошото се наказва. Има ясен избор . "Има добро и има лошо и ти разпознаваш кое кое е - и нямаш никакво съмнение за това. Това е съвсем разбираемо за децата. И доброто винаги побеждава. Това е важното".
Според Луиза тайната на тези толкова обичани приказки е, че е оставено поле за действие на въображението. "Описанията на хора и предмети са доста оскъдни, така че всичко останало е оставено на вас и силата на въображението ви - можете да си го представите както си искате. Ако някой ви чете, вашият ум рисува своя собствена картина. Това е част от магията ".
Това е магията, основана на фантазия - и аргумент, с който приказките на братя Грим да бъдат защитени от гнева на родителите. Някои деца може и да изглеждат привлечени от мрака на ужаса, но, може би, не и когато става твърде реалистичен.
Някои родители се притесняват от приказки, където се нарязват ръцете на детето ("Момичето без ръце"), или когато човек се затъркаля надолу по стълбите ("Историята на младежи, които излязоха да научат какво страх") - но децата знаят, че това е просто фантазия.
Техните тъмни фантастични светове днес са изразени във видео игрите, заплашени от гнева на строги закони. Преди две години Върховният съд на САЩ отмени решението на долната инстанция, че видео игрите трябва да бъдат забранени.
Според съдиите описанието на насилието никога не може да бъде регулирано. "Приказките на Грим, например, са зловещи и страшни наистина", се казва в мотивите на съдия Скалия, където се позовават на кървавите фабули на "Снежанка", "Пепеляшка и "Хензел и Гретел".
Зловещи, наистина (игра на думи - grim на английски означава мрачен, зловещ - бел.р.). Но също и вълнуващи за поколения деца вече в продължение на 200 години - и може би за още двеста.
Така си е Геренова, приказки трябва да се четат след тридесетака... в ранно детство - Война и Мир
Така че, вместо приказки, четете на децата си "Защото сме социалисти" на сър Гей Станишев. Веднъж ми попадна и наистина заспах още на втората страница.
А ето и един друг, също интересен коментар Веднаж майката на Червената Шапчица е изпратила да отнесе курабийки и гърне с масло на баба си, която живеела в края на гората. По пътя си момичето срещнала вълка. Въпрос: коя майка ще изпрати малката си дъщеря на път през гората, където се разхождат вълци? Защо тя не е занесла храната сама и не е тръгнала с дъщеря си? Ако бабата е толкова безпомощна, защо майката и позволява да живее сама в отдалечена от хората къщичка? Но ако момиченцето обезателно е трябвало да отиде, то защо майката не и забранява да се спира и да води разговори с вълци? От историята е ясно, че Червената Шапчица не е била предупредена за възможната опасност. Нито една истинска майка не може да бъде, в действителния живот, толкова безотговорна и създава впечатление, че като чели тя въобще не се е вълнувала какво може да се случи с дъщеря и, или тя е решила да се избави от нея. В същото време, едва ли ще се намери друго талкова несъобразително момиченце. Как може тя, виждайки вълчите очи, уши, лапи и зъби, все още да мисли, че до нея е баба и? Защо тя не се хвърля да избяга от къщата? И какво е това момиченце, ако след това помага да напълнят вълчия стомах с камъни! При всеки такъв случай, всяко добро момиченце след разговор с вълка няма да започне да събира цветя и цветчета, а ще съобрази: „ Ама, той ще изяде моята баба, трябва да по скоро да тичам и потърся помощ
Абе, по времето, когато аз бях малък, нямаше такива дълбокомудри и високохуманни притеснения относно съдържанието на детските приказки. Много ми е интересно, след като съм си ги консумирал едно към едно, с всичките им страхотии, дали съм се повредил нещо, хммм? Преди да попадна за пръв път на такива разсъждения, никога не би ми минало през ум, че в сума ти приказки има жестокости. Нито би ми хрумнало да разграничавам приказките на жестоки и нежестоки. Всъщност, ако се опитам да изредя няколко жестоки и няколко нежестоки приказки, доста ще се позамисля, докато реша коя къде да причисля. Накратко казано, мисля, че се втеляваме. Дето викаше баба ми – маймуната, като си нямала друга работа, си чесала дупето, че да пусне кръв. Повредени сме ние, не приказките. Политкоректността (в най-общ смисъл) се превръща в някаква мания, която започва вече да ни става рефлекс. Много държим да сме „коректни“ даже там, където нищо не го налага. Започваме да ставаме едни прекалени светци, чак лепкави от святост. Не знам защо някак автоматично се изхожда от презумпцията, че приказните герои са ролеви модели за децата. Виждал съм възрастни да искат да приличат на други възрастни. Виждал съм тийнейджър(к)и да искат да приличат на Джъстин Бийбър или на Бритни Спиърс. И да се стараят, ама много. Не съм виждал обаче дете, което да иска да прилича на Котарака в чизми, на Червената шапчица, на Алиса, на Хитър Петър, Оловния войник, Али Баба, Пепеляшка, Кашчей Безсмъртни, Аладин, Мечо Пух, Супермен, смърф, барбарон или костенурка нинджа. Разбира се, децата ИГРАЯТ на приказни герои (те играят на какво ли не, тъй че няма причина да не играят и на приказни герои). Това обаче е съвсем различно от стремежа към ПОСЛЕДОВАТЕЛНО поведение, което има за цел ТРАЙНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ с избрания герой, с желание да бъдат разпознавани като него. Играта прекъсва, когато мама ги извика за вечеря. Вярно е, че дребосъците смесват фантазията и реалността по свой неподражаем начин. Всъщност светът им не се дели на ясно разграничени въображаема и реална половина, а представлява континуум, в който едни до други безпроблемно съществуват приказни и реални образи. Само че тези образи не са основа или критерий за самоидентификация (стремежът към такава започва едва в пубертета); те са част от процеса на ИЗГРАЖДАНЕ НА ПОНЯТИЯ. Приказните образи и ситуации служат именно за изграждане на понятия, ценности и представи, т.е. на абстрактната основа за разбирането на реалния свят. Така че е напълно естествено там да има и картини, показващи жестокост, злоба, подлост, измама, безотговорност, страх, ужас – и те да са достатъчно категорични, за да може понятията да се оформят недвусмислено. Лично аз бих се тревожил много повече за дете, излизащо от детската възраст БЕЗ тези понятия да са ЯСНО очертани в съзнанието му. Така че, айде да не дъвчем кокалите на братя Грим и да не търсим под вола теле. Очевидно класическите детски приказки изпълняват отлично функцията си – все пак не е шега работа да са разпространени по цял свят, в най-различни култури, и да са останали практически непроменени толкова години. И това без използване на съвременните пиар похвати, способни да направят от всяка щуротия глобален идол. Не, просто приказките са такива, каквито трябва да бъдат.
Приказките са (пре)фикция в илюзията, зависят от интерпретацията на "шлема на ужаса", където творчеството е отвътре-навън, или входа и изхода на с-мата зависят от изложението. Ако става въпрос за "детски истории" - 1001 нощ, завинаги, въпреки всичко
Човек се мени, има време за детство, има за всичко...(Или не!)... за истории, изкуство и творчество, в чийто смисъл присъства стремеж, изразяващ се в любов, действие и х-р в реален сюжет. Промяната се изразява не само в качеството на декорите и специалните ефекти, по-скоро въпреки, но посредством тях. И няма какво да се лъжем - всеки човек сам твори своя свят, какъвто и да е той. Без съмнение, посредством безпристрастните свидетели - под- и надсъзнание, ами ще му се (по)случи. Цаката е да (не) се отчита скоростта на трансформация, но да е качествена Интереса се запазва чрез липсата на идентификация Особено на някои неща....
Без съмнение - историите, макар масови, дори рекламирани, псевдо-дразнители и на принципа реагирай, не бъди продължавам да смятам, както Уайлдър от "Дума Ки", че живеем, това което не смеем да признаем или не можем да си представим Горките деца, добре че се раждат някакви индиго-диаманти, че си е .....