Те ще завършат университет, благодарение на богати "татенца"

Пени (името е измислено) живее в мърлява студентска къща. Килимът на пода е преживял едно наводнение, по пода в кухнята липсват отделни плочки, а газовият винтил на печката не работи отдавна.

Понякога вътре е толкова студено, че можеш да видиш как от устата ти излиза пара.

Къщата е далеч от университета, така че на Пени й се налага да плаща разноски и за транспорт.

Това е всичко, което младото момиче може да си позволи за момента. Ако разчиташе единствено на средствата, останали й от студентския заем, тя нямаше да може да покрие сметките си за месеца. Но вместо да си намери конвенционална почасова работа, Пени, както и все по-нарастващ брой студентки във Великобритания, си намира "татенце" с пари.

При повечето нормални работни места студентите попадат в омагьосан кръг - трябва им работа, за да натрупат опит, но не ги взимат на работа, защото нямат опит. Затова много от тях търсят други начини за препитание.

Решението в случая е "татенце" или както казват на английски "sugar daddy" - "сладко татенце". Явлението, разбира се, не е нищо ново и е добре познато и в България. В Западна Европа го има още през 20-те години на миналия век. Пени и жените като нея влизат в доброволни връзки с богати по-възрастни мъже и прекарват време с тях в замяна на подаръци, понякога и за пари в кеш.

Целта им са мъже, които са наистина добре финансово, а не просто обезпечени с работа и жилище.

Повечето момичета си намират "татенца" през сайтове за запознанства, направени именно с тази цел. Други се опитват да го направят през стандартните социални мрежи - Twitter и Instagram например, където търсят съобщения на мъже, които си търсят именно такива приятелки.

Студентките се оглеждат за ключови думи и реплики като "Търся си сладка и откровена мацка" или "Търся си някоя, която да разглезя до безобразие".

По последни данни този "бизнес" е във възход. Въпреки че няма обективни данни, популярните тематични сайтове за запознанства твърдят, че в тях са регистрирани над 2 милиона млади жени от Великобритания. А в САЩ може и да не са чували за Наталия Кобилкина, но си организират цели пресконференции с обучения как да си намериш "татенце".

Дали търсачките на богати по-възрастни мъже са сексуални труженички? Въпросът е сложен.

Някои момичета правят секс с покровителя си като част от уговорката им. Други просто предоставят услуги като изслушване или придружаване на определени събития за престиж.

Пени е чувала дори за "татенца", които помагат с обучението на момичета като плащат доста високите университетски такси. Последният мъж, с когото тя се е срещала, платил за първото им виждане в дрога - дал й кокаин на стойност 80 паунда (около 178 лева).

Подаръците могат да са различни. Често срещани са студентките, които водят мъжете по възможно най-скъпите ресторанти или тези, които получават джобни пари за седмица напред.

Само че има момичета, които казват, че това е далеч от реалността. По техни думи има дори мъже, които започват да те преследват, ако ясно покажеш, че не си съгласна на секс.

Лично Пени предпочита да отиде някъде на вечеря, вместо в хотелска стая, наета почасово. Второто й звучи като проституция.

Тя обмисля дали да не наруши принципите си заради мъжа, с който си пише онлайн в момента. Виждала го е на живо само веднъж през живота си, но й е изпратил доста снимки и изглежда чистоплътен. По тази причина му има доверие.

Затова при следващото им виждане тя ще остане да преспи у тях и въпреки че от една страна няма търпение, от друга е леко изнервена.

Срещите понякога я отвеждат до градове и гари, които не е виждала никога преди в живота си. Като се има предвид, че реално не познава отсрещната страна, това я поставя в уязвима позиция.

Обикновено пие преди срещите, за да се отпусне. Помага й да се успокои.

По принцип реалността я застига, когато е на път за поредната среща и се замисли в каква ситуация се намира. Накрая, когато вижда мъжа, просто се примирява. Засега в Европа няма проучвания какви са рисковете от връзките с "татенца". Едно изследване за сексуалните работнички показва обаче, че почти половината са жертва на трафик и търговия с хора.

Пределно ясно е, че тези, които избират да разменят секс срещу подаръци, попадат в застрашена категория. Въпреки това няма законови ограничения за такива срещи. Обратното би означавало студентки и млади момичета с "татенца" да бъдат третирани еднакво с проститутките.

Пени се фокусира върху парите, които потенциално може да спечели и които могат да достигнат почти до 3000 паунда на месец. Сметките се случват, докато мозъкът й упорито отказва да се замисли за щетите върху психиката й.

Докато се среща с по-възрастни заможни мъже, студентският й заем може и да не намалява значително, но поне не расте още повече с убийствените си лихви.

Въпреки че трудовият пазар за току-що дипломирали се нараства, Пени не е оптимист за бъдещето. Да си търси "татенца" най-вероятно ще продължи и след дипломирането. Съмнява се, че ще намери добра работа за наистина добри пари.

Решението? Ще продължи да прави това, което прави и в момента.