"Газпром" и руските власти сигурно имат дебело досие за него, но 50-годишният московчанин Андрей Будаев така и не се е кротнал.
Провокативните му картини-колажи-политическа сатира се намират в частни и корпоративни колекции в Русия и чужбина, а негови изложби са представяни в Ню Йорк, Париж, Берлин, Копенхаген.
На външен вид той е много добродушен, приветливо се усмихва, тихо говори, деликатно се шегува, такъв един мил и интелигентен. Муха не може да убие!
Достатъчно е обаче да се погледнат платната му и вече виждаме друг човек и безжалостния му маниер на изобразяване. И само в много редки случаи - ирония или присмех. А на платната са особено известни персонажи, повечето - политици, и което е особено важно - действащи.
Будаев открито пренебрегва "каноните", установените правила, дава пълна свобода на фантазията и въображението си, своя собствена трактовка на събитията, личностите, конкретните ситуации.
Днес това, което прави Андрей Будаев, се нарича постмодернизъм и цифрова живопис. 15 години по-рано се е наричало член 170 от Наказателния кодекс на РСФСР (подриване на съществуващия строй). И тогава художникът щеше да отиде и да се запознае с живота в Мордовия... Или щеше да лежи овързан в някоя палата, а здрави чичковци-санитари да го лекуват от нездравите му фантазии.
Но стана каквото стана. Психиатрията, в която, разминавайки се с развития социализъм, не попадна Андрей, се разпростря сама по себе си в страната на временно победилата демокрация. Санитарите се смесиха с населението и сега то се избива самостоятелно.
Но на Андрей са му развързани ръцете и той може да не се притеснява от образното си мислене. А това, между нас казано, си е страшна работа.
Защото може да изнесеш курс лекции по политология на населението, с цитати от всякакви тежки книги, и да си тръгнеш, оставяйки аудиторията си в пълно недоумение. Но можеш, вместо това, да им покажеш една напълно пристойна картинка - и аудиторията вече хихика, смее се и всичко й е ясно без тази политология. Велика е силата на изкуството :)
