Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да ми изчистят България заедно

Казано по статистически кратко, на нас ни е по-важно Веселин Маринов да спре да пее, отколкото страната ни да е чиста.
Снимка: Ладислав Цветков, bTV
Казано по статистически кратко, на нас ни е по-важно Веселин Маринов да спре да пее, отколкото страната ни да е чиста.

Чистотата е относително понятие, а по разбирането за чистота и проявлението й можеш да си направиш много верни изводи, ако не за народопсихологията, поне за моментното ментално състояние на обществото.

Преди ден мина една от най-мащабните и може би най-стабилно наложили се във времето акции у нас - тази за почистването на България. Инициативата на bTV започна през 2011 година като „Да почистим България за един ден". Идея и кампания точно на място - в една мърляво поддържана от години страна, където населението не намира особен смисъл в чистенето, а социалното недоволство е толкова високо, че най-естественото му изражение - цапането - отдавна е поведение.

Още в първото й издание си направих малка калкулация - живея в кооперация с вътрешен двор, общ с друга кооперация. В двете жилищни сгради живеят горе-долу 50 човека. Като махнем старите, болните, бебетата и работещите през уикенда, способните да хванат по една метла и да преметат двора или тротоарите наоколо са около четиридесет. Е, от тях в съботното почистване се включихме не повече пет.

Тази бройка остана горе-долу същата и следващата, и по-следващата година, а на миналогодишното издание с чувал и ръкавици пред входа се оказах само аз. Дори и на най-упоритите съседи доброволци им беше писнало да вадят от храстите боклуците на останалите, да разнасят чували с всякакви гнусотии, шеметно летящи ежедневно от балконите и да се радват на резултата от усилията си не повече от седмица.

Точно за толкова околоблоковото пространство придобиваше стария си вид - сякаш всички останали нарочно се съюзяваха да си върнат насила отнетото удоволствие да си наблюдават на воля нааканите памперси, обелките от портокали и картофи, костите от изядените пилета и оръфаните пържоли, бутилките, празните пластмасови дезодоранти, изтърбушените възглавници и стара посуда.

Съседи излизаха с дебелите си коли от подземния гараж на кооперацията в обявения ден за чистете и помахваха бодро към „чистачите" зад стъклата. С току-що изгладените си блузки отиваха на скуош, на голф, на фитнес или да пийнат някой и друг освежителен фреш, защото обичат природните и чисти неща. На някои им беше малко по-виновно, та се спираха да обяснят набързо, че „нещо спешно в офиса...", „пътуваме..." или „еееейй, ма то днес ли беше акцията, бе, тююю....".

Разбира се, имаше и такива, дето, докато те гледат как се гънеш в бодливите храсти, за да измъкнеш оттам поредното абсурдно нещо като счупена мивка или изкорубен акордеон (да, да, и това съм намирала!), прозявайки се си допиват кафето, допушват си цигарата и с онзи отстрелващ жест със средния пръст запращат фаса си току до крака ти. Да ти е по-лесно, да го почистиш и него, нали...

Тази година следя кампанията от рано. Направена, както си му е редът. С „подобрено" име - вместо да чистим „за един ден", вече чистим „заедно". Умен ход, като се има предвид буквализма на народния ум, който по най-просташката логика приема, че след като можем да изчистим България за един ден, няма причина да не си я цапаме през всички останали. С добре преценена дата - след всичките празнични преселения покрай майските празници наистина е най-логично да предположиш, че българинът ще „подари" първата събота на юни на града, общината или поне кварталната си градинка.

И въпреки това средният гражданин пак се покри.

Предпочете да си гледа акцията по новините, където да се увери, че някой все пак е отишъл да МУ почисти. Пък там, като за пред екран, нещата изглеждат пионерски. Звезди, кметове, деца, цели семейства ентусиазирано пълнят чували. Пред камерите известните разказват колко е хубаво да поддържаме страната си чиста и го правят наистина без капка позьорство и фалш. В края на деня кадрите са обнадеждаващи, а цифрите звучат уверено - зелени паркове, чисти градинки, тонове изнесени боклуци в стотици хиляди чували...

Само че пътечката, по която от входа на кооперацията ми се стига до спирката на автобусите, още е застлана с мек килим от разграждащи се с векове петролни продукти и смърдящи хигиенни подробности. В края на малката горичка около сградите в квартала ми необезпокоявани си се веят по дърветата закачилите се преди пет лета там гащи, обувки и найлонови пликчета на нечие домакинство.

В този смисъл хубавата акция „Да почистим България заедно" за пореден път се превърна в най-точната метафора на българския манталитет - „що да им чистим аз на тия", си казва оня патрЕот, който иначе пръв вее българското знаме от балкона си по национални празници и има портрет на Левски в хола. „Как ли пък не! Данъци не им плащам и да им чистя не мога!", си казва средният баровец, тръгнал, окъпан в парфюми, за сутрешната партия скуош. „Аз не цапам, няма и да чистя!", помрънква псуващият под мустак интелектуалец и стъпква с крак догарящия си фас в пясъка на детската площадка. „Нека си чистят тия, къде лежат пред Народното събрание и в него!", отсече шофьорът на автобуса, когато преди месец, докато се лашкаме рано сутринта по седалките, кампанията прозвуча разбуждащо от радиото му.

Кампанията „Да изчистим България заедно" има страница във фейсбук. Харесали са я 21 824 души. За сравнение, страницата „Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее" има фен клуб от 106 234 човека.

Казано по статистически кратко, на нас ни е по-важно Веселин Маринов да спре да пее, отколкото страната ни да е чиста.

Може да добавим и още един извод - ситуацията е като с шестдесет процентното повишение на билетчето за градски транспорт - мижави акции то да бъде спряно преди да стане факт и мощна, спонтанна подигравателна кампания, след като вече така или иначе сме задължени да го плащаме. Та и с почистването така - масово скатаване, а после голямо обществено възмущение от мръсотията и забележителна с постоянството си лична активност в името на нейното увеличаване.

С така интелигентни и позитивни кампании като тази за почистването резултатът винаги ще бъде не по-голям от задоволителен. Защото обиденият за всичко гражданин се дразни, когато от него се очаква да извърши нещо, при това доброволно, за другите. Той мрази да дава, защото е убеден, че първо има страшно много да вземе. Оставен да се спасява поединично, той няма как да разбере защо пък в нещо толкова неатрактивно като чистенето, трябва да е в някаква заедност с другите.

Пък и масово на народа критерият му за всичко е задоволителен. Задоволен е с управниците си, защото смята, че няма с кого да ги смени. Задоволен е с обществото си, защото го мързи да го променя.

Задоволен е със заплащането си, защото иначе няма и него да има. Така е задоволен с началниците си, с почивките си, с услугите, за които плаща, с жена си или мъжа си. Защо за чистота му да е по-различно? Както само у нас се казва „заметено като лисицата с опашката" - демек като за пред хора, едва-едва, хитричко.

Чистотата наистина е относително понятие. Българската съвсем.

Най-четените