Господ е имал съпруга - Ашерах, за която в Книгата на царете се твърди, че е била почитана наравно с Яхве в храма му в Израел, разкрива оксфордски учен.
През 1967 г. Рафаел Патаи е първият историк, който споменава, че древните израилтяни са почитали и Яхве, и Ашерах.
Теорията сега получава нова известност благодарение на изследванията на Франческа Ставракопулу, която започва работа по тях в Оксфорд, а сега е старши лектор в департамента по теология и религия на университета в Ексетър.
Информацията, представена в книгите, лекциите и научните публикации на Ставракопулу, е послужила като основа за документална тв поредица в три части, която в момента се излъчва в някои европейски страни; в нея тя разглежда в подробности връзката между Яхве и Ашерах.
Съпругата на главното еврейско божество е потънала в забрава
"Може да го познавате като Яхве, Аллах или Господ. Но по този въпрос евреите, мюсюлманите и християните - хората от великите религии от времето на Авраам, са единодушни: има само един Бог," пише Ставракопулу в изявление, разпространено до британските медии. "Той е самостоятелна фигура, единствен, всеобхватен създател, не един бог от цялостен пантеон... или поне така сме свикнали да смятаме."
Изследователката допълва, че след години на проучвания в областта на историята и религията на Израел тя е достигнала до "цветистия, и изглежда за някои хора неудобен извод, че Бог е имал съпруга".
Теорията й е базирана на древни текстове, амулети и фигури, открити предимно при археологически разкопки в древния ханаански крайбрежен град Угарит, намиращ се в сегашна Сирия. Всички тези артефакти разкриват, че в онези времена Ашерах е била смятана за могъща богиня на плодородието.
Археологически разкопки потвърждават библейски цитати
Връзката на Ашерах с Яхве по думите на Ставракопулу е упомената и в самата Библия, и в надписи от VIII в. върху глинени плочки, намерени в Синайската пустиня на място, наречено Кунтилет Аджруд. Въпросният надпис е "молба за благословия," разкрива тя.
"Решаващият факт е, че благословията се иска от "Яхве и неговата Ашерах." Това са доказателства, че в представите на тогавашните жители на тези територии Яхве и Ашерах са били приемани като божествена двойка. Открити са още няколко подобни надписи след този момент, като всички те затвърждават тезата, че библейският Бог някога е имал съпруга."
Също така значимо според констатациите на Ставракопулу е "признанието в Библията, че на богиня Ашерах е била отдавана почит в храма на Яхве в Йерусалим. В Книгата на Царете се твърди, че статуя на Ашерах се е намирала в храма - и че жените-прислужнички в храма са тъкали ритуални облекла от плат за нея."
Мъжете-редактори на Библията са превърнали богинята в "свещено дърво"
Дж. Едуард Райт, председател на Аризонския център за юдейски изследвания и института за археологически проучвания "Олбрайт", коментира, че е истина, че няколко еврейски надписи говорят за "Яхве и неговата Ашерах." Според него "Ашерах не е била напълно премахната от Библията от цензуриралите я впоследствие мъже. В някои от книгите остават следи от нейното присъствие - и на база тези следи, археологически доказателства и упоменаванията й в текстове от страни, съседни с Израел и Юдея, можем да възстановим частично ролята й в религиите на Южния Левант."
Ашерах - известна в древния Близък Изток с различни други имена като Астарта и Ищар - е била "важно божество, което е било смятано както за могъщо, така и за грижовно," допълва Райт. "Много английски преводи предпочитат да заместват упоменаванията на 'Ашерах' със 'свещено дърво'. Това изглежда донякъде се дължи на съвременно желание, очевидно вдъхновено от библейските описания, Ашерах да бъде скрита отново от хората."
Яхве е обявен за "единствен" Бог едва 500 години преди Христа
На подобно мнение е и Арън Броуди, директор на музея по библейска археология "Баде" и доцент по археология и религия в теологическия институт "Пасифик": "Упоменаванията на богиня Ашерах в еврейската Библия (Стария Завет) са редки и като цяло са старателно редактирани от древните автори, които са обобщавали текстовете". Дори се твърди, че Ашерах - под формата на символ на дърво - е била "насичана и изгаряна пред Храма по решения на определени управници, които са се опитвали да "пречистят" религиозния култ и да се концентрират върху почитането на един-единствен мъжки бог - Яхве", добавя той.
Древните израилтяни са били политеисти и са се покланяли на много богове, заявява Броуди, "като само малка част от тях са били поклонници на Яхве преди историческите събития от 586 пр. н.е." През тази година елитна общност от Юдея е била изпратена в изгнание във Вавилон и храмът в Йерусалим е бил разрушен. Това според Броуди е довело до "по-универсално възприятие за стриктен монотеизъм: един Бог не само за Юдея, но и за всички народи."
Дааа, совата не е това, което е! и колкото по-надьлбоко се ровим толкова по-ясно ни става, че Вселената се рьководи от един закон, който е в сила за всичко сьществуващо в нея и нещата се случват по един и сьщи начин, защото нашият живот е част от този на Вселената и е нейно умалено отражение. Всяко творение се опитва да надмине твореца си, до момента в който осьзнае, че не може да го надмине, защо не разполага с неговите знания и опит. Но докато се опитва, всьщност сьздава нещо друго, различно, сьздава разнообразие. И от това разнообразие, всеки избира това, което му служи. Така и религиите, започвайки сьществуването си, са опит да надминат истината, но в резултат сьздават разнообразие. Дали ни е необходимо? Всеки може да прецини за себе си...
Ей, простотиите масонски край нямат! 2000 се изучава Библията, то не мяха марксисти, то не бяха сектанти. "Оксфордски учен", моля ви се... открил... Ще открие той, каквото трябва, но ще му призлее като го открие.
Древният Израел никога не е бил нещо монолитно, единно и неизменно, както се представя на урок по вероучение. Той е бил непрекъснато променящата се смес от племена, секти, политически групировки и под влиянието на религиите и културата на съседи, покорители и покорени. Нещата не са били по-установени от промените които виждаме: от клади за вещици и еретици до епископи жени, гей и автори на атеистични книги. Представените резултати за разкопките на определено место са интересни, разбираеми и очаквани, но медиите правят сензационни обобщения от тях.
първо: Старият завет се нарича още Светото предание, т.е е сбор от митове и легенди. Следователно -когато са записали тези предания, савсем съзнателно са могли да решат кои митове да запазят и кои да "изхвърлят". Второ: Между 2 и 6 век от новата ера, от Библията са изхвърляни и добавяни текстове, според религиозни и исторически интереси. Трето: църквата като цяло крие много от най-старите преписи и не признава няколко други съществуващи еватгелия. Извод: в следствие на прибавяни и изхвърляни текстове, днесне може да се говори за оригинална Библия. Следователно не е странно, че учени намират и итерпретират различни източници. Това са фактите-мисленето е от нас.
Не е важно в какво са вярвали древните израилтяни. Важно е в какво вярват съвременните християни. Защо тези научни работници не публикуват изследванията си в Саудитска Арабия или Афганистан , а само в страни с религиозна свобода и толерантност. Това е разликата между едновремещните еретици и съвременните изследователи. Трябва наистина да имаш силна вяра , за да станеш човек , борещ се за промяна на канона.