Подготовката преди заминаване на почивка е доста трескаво изживяване. Затова приемете този съвет: направете кратка пауза. Когато куфарът е опакован и сте готови да тръгнете, спрете се за момент.
Седнете. Запазете спокойствие и тишина за минута-две.
"Сидеть на чемоданах" ("седене на куфарите") е стар обичай, познат ритуал на всеки, израснал в Русия, в някоя бивша държава от комунистическия лагер, или в семейство от диаспора, придържала се към традициите на родината. Преди всяко пътуване семейството, облечено за излизане, сяда в пълно мълчание за кратко. При някои това може да отнеме между 5 и 10 секунди, а при други - цяла минута. Едва тогава всички стават и заминават на път.
Мнозина все още практикуват този езически обичай, но вместо на самите куфари - се разполагат на столове. За някои е просто навик, за други - истинско убеждение, че това ще донесе добър късмет.
Обичай със спорен произход
"Седенето на куфарите" е един от многото руски обичаи, свързани със символизма на прекрачването на прага и пътуването. За първи път то се споменава в текстове от началото на XIX в., когато историците започват да документират фолклорната култура, но традицията несъмнено е много по-стара. Точната причина за седенето на куфарите е неясна.
Според една от теориите за зараждането на този обичай, в пред-християнска Русия богатството се е влияело от домашните духове. Ако някой прекоси прага и тръгне на път, но след малко се върне да вземе нещо забравено, домашните духове се обиждали и разваляли пътешествието.
Отделянето на миг, в който човек да поседне и да помисли, съответно би трябвало да му помогне да се сети за пропусната вещ. Това би му спестило „предизвикването" на нещастие. Ако си спомни нещо, докато седи на куфара - значи домашният дух или някой светец му е подсказал, че не е напълно готов за пътуването.
Други свидетелства показват, че някои селяни са използвали този момент на седене на куфарите, за да се помолят на религиозна икона за благословия.
"Седя на куфара" също така се използва като идиоматичен израз, означаващ "Тъкмо ще тръгвам". Например: "Тъкмо седях на куфара, когато телефонът звънна и научих новината."
Младите руснаци разказват, че ако попитат родителите си защо сядат на куфарите, никой не би могъл да даде ясен отговор на този въпрос. Това просто е традиция, която "носиш в костите си."
Психологически носи приятно усещане - просто кратък момент на почивка.
Това прави ритуалът универсален - всеки може да стори същото, ако възприеме тази практика като възможност да се успокои и да "живее в себе си"- по думите на руския поет Фьодор Тютчев - преди всяко напрегнато пътуване. Това е време за медитация, самовглъбяване, последно преглеждане на списъка с важни задачи или просто възможност да оставите съзнанието си да блуждае към предстоящите дни на пътувания, като си представяте как са освободени от домашните ви демони.
Съзнателното гледане напред всяка сутрин, а не само преди пътувания, може да има чудесен психологически ефект, твърди науката. Мисленето за бъдещето е това, което отличава хората от другите същества, а насочеността към бъдещето повече, отколкото към миналото, влияе върху съзнанието на човека в настоящето.
Пълноценно сбогуване
Има още една версия за произхода на обичая със "седене на куфарите": това се прави, преди гостът в къщата да се сбогува. "Всички присъстващи стават сериозни, мълчаливи и изпадат в размисъл," пише Торбьорн Лундмарт в книгата си от 2009 "Истории за здравей и довиждане".
"Просто няколко минути размисъл между хората, които скоро ще се лишат от компанията си за известно време: ‘Ще ми липсваш -‘И ти ще ми липсваш", пише той.
Това е прекрасна идея, особено в епоха, когато бързаме от едно изживяване към друго, без да отделим поне миг за емоционалното изживяване. Много неща могат да се променят в живота на семейството и приятелите - за добро или лошо - между две визити или почивки.
Седенето на куфарите няма да спре времето, но може да внесе малко спокойствие и да запази в паметта момента на тръгване.
Руснаците са били и си остават езичници, колкото и да се бият в гърдите че са някакви "православни християни"!
Очаквах някакъв подобен коментар. В края на краищата си такъв първосигнален хахо, че дори на статия за тунгуския метеорит ще се изкажеш в смисъл "гадни рушняци, така им се пада". Третата най-религиозна нация в Европа след испанците и поляците са. Църквата преживява истински разцвет след краха на комунизма и слава богу че е така. За езическите корени на християнството да ти разправям ли? Май няма смисъл. Продължавай да си живееш с омраза в сърцето. Псувай на воля. То друго и не правиш.
Религиозност няма нищо общо с вяра. Може да си много "религиозен" а да нямаш вяра. А руснаците са езичници и това е истината. Всичко друго е от лукаваго. А какво очакваш от някого, това може да го напише само един низък роб, но не и раб Божи!
Рок, Ние сме същите, само погледни колко врачки, астролози и всякакви шарлатани се спечелили всенародния интерес. Да не говорим за ББ, дето "карал кордона да заобикаля", ако черна котка им мине пътя.
bfm | 07.08.201813:29 Прав си. Но проблема на руснаците е, че те се имат за някакъв "стълб" на православието и християнството изобщо, а те просто са едни езичници с провесени кръстове на вратовете.
По традиция в Русия виждат демони. Обичаят или ритуалът, не само руски, е от времената преди да са измислени куфарите. Добре и полезно е да поседнеш, да помислиш, да се простиш, преди да поемеш на дълъг път. А едно време се е смятал за дълъг и пътят през две реки и два баира. По-дългите са траели с месеци. Да седиш върху куфарите е съвсем друго. То принадлежи на модерния живот, в който всичко е под напрежение и чакаш сигнал за командировка. Или бягство.
Интересно след колко пиене започват да виждат демони!?
Mako | 07.08.201815:34 Това ли успя да измислиш, за да ме обидиш!? Браво! Несретник!
Rockльо, кога ще изясниш на нас, непросветените, ще има ли световно по футбол в Русия или не?
Mako | 07.08.201816:13 Я пак прочети коментарите и виж кой е написал, че руснаците виждат демони. Аз само попитах този човек след колко изпит алкохол ги виждат. Фиксацията ти на защитник на руснаците става вече патологична.
Basil Fawlty | 08.08.201801:31 Не си ти този, който да казва това.
Хммм, незнам от каде толкова знете за братушката, но от личен опит да ви кажа, то странно животно е то. Половината ми детство примина там, а през юнушеството ми се залюбих с една яка блядка за около 5 години. За мой късмет навреме и показах каде се намира вратата (без да изпадам в подробности). Професионално също създадох доста контакти, и от години работя с няколко с руски клиенти. Все още подържам връзка с няколко познати. Това за религиозноста им са пълни глупости, чист навик.. Те повечето дори и не са наясно за какво става въпрос. Знаят си обичаите (единствено като процедура) от бабино време, но не бъркайте традициите им с вярата им. Пияни или трезвени, намесват религията в дебати само когато им е в полза. В повечето случаи мнението им доста си противоричи с религията. Не са много различни от българите в това отношение. Но аз съм съмнителен, като агностик, за това който реши да не ми вярва, ОК. Като цяло смятам че християнската църква, като институция, във всичките и разновидности е покрита с хипокризия както и самите и последователи. Нече няма искрено вярващи, но те са рядък вид. А братушката като цяло, много ме радва, ако ги нямаше, света щеше да е много тъжно място. Те са най-сполучливата карикатура на човешко същество. Наздраве!
Най-сетне нещо написано от опит, а не на теория.
"А братушката като цяло, много ме радва, ако ги нямаше, света щеше да е много тъжно място." Едва ли съществува по-мизерно и жалко същество от руския човек, освен жителите на африканските държави. Руснаците са негрите на Европа - никой не ги иска, но те пъплят ли пъплят като насекоми и прииждат на талази. Който напоследък се е разхождал из центъра на Варна знае, че руската реч се лее навсякъде. Нали европейския съюз е нещо лошо и покварено, дори направиха пропаганден клип против София, със специално подбрани кадри от циганските гета, що тогава си веят задниците из страната ни?
>"Просто няколко минути размисъл между хората, които скоро ще се лишат от компанията си за известно време: ‘Ще ми липсваш -‘И ти ще ми липсваш", пише той.< Наистина е интересно като идея, да обработиш положителните мигове от последните преживявания, да спреш моментът макар и за малко.