На кого са притрябвали

"Няма такива цени!", "Специални летни предложения!", "Голяма лятна разпродажба", TOP цени! Виж повече на страница 2 и 3... Дори не прелиствам. Тестето шарени листовки формат А5, А4, на гланцирана и обикновена хартия, пльосва в почти пълен кашон, оставен предвидливо от домоуправителката ни до пощенските кутии.

Дори не преглеждам дали измежду тях няма и някой плик - отказала съм се от хартиените фактури. Като се замисля, май нямам нужда и от пощенска кутия. А в кашона вече са напластени тестета хартия, изхвърлена от съседите преди мен в момента, в който са отворили кутиите си.

За удобство - или понеже не са успели да ги набутат в процепите, отгоре върху кутиите ни са пръснати малки визитки, които предлагат пълно, бързо и комфортно обслужване по пътя към вечния дом - за нас и нашите близки. В 8.40 сутринта, препускайки за работа, бързото изваждане на смъртен акт не е услугата, която искам да ми се натрапва. В случай на нужда просто ще си извадя адреса от Интернет.

Всяка сутрин в кутиите, в които отдавна няма преса, за не повече от 2-3 стотинки на бройка студенти, пенсионери или просто хора, които искат да изкарат някой лев, напъхват разни рекламни материали, наети от фирми за безадресно разпространение на листовки. След тях хора като мен отварят кутиите си и тутакси ги почистват от съдържанието, без да си направят труда да го разгледат.

Изумително е колко много хартия се хаби, маскирана като рекламни листовки.

Но всъщност има една категория хора, които искрено им се радват.

Бабите в блока ни, които през лятото стават рано за ритуална сбирка на пейката под липата, чакат с радост шарениите в пощенската кутия. Разглеждането и обсъждането им отнема поне два часа.

Те са тяхната ключалка, през която се кокорят в света, в който има нови дивани, лъскави готварски печки, гардероби с плъзгащи се врати и огледала в цял ръст, плочки за баня с прекрасни фризове - не като напуканите и стари в баните им.

За разлика от рекламите по телевизията, тези могат да се разглеждат дълго и да се обсъждат и сравняват. Не че ще си ги купят, но не пречи да помечтаят сутрин - преди да е станало твърде горещо, преди да са сложили супата - за живота напред. Ето, ако не тази, то догодина може и да може да бъде сменен хладилникът... Добре де, ако не хладилникът, поне една нова нощна лампа - бездруго на едни години вече се спи по-малко, а когато денят е къс, тъмнината е повече.

За съседите ми пенсионери брошурите в кутията са пътеводител - когато тръгнат с количките на колелца, знаят къде пилешките бутчета са най-евтини или пресните картофи - най на сметка. Спестените при покупките две-три левчета осмислят деня им и разкарването със столичния градски транспорт с картата за 6 лева.

В новите блокове, израснали зад нашите соцтухлени, обаче пощенските кутии са с крайно икономични процепи. Листовки влизат, но само да видите какво става, когато трябва да се напъха брошура две или три листа, формат А4. Здраво блъскане.

В един от блоковете се принудиха и поставиха масичка във входа - все още външната врата не се заключва, където пръскат рекламните материали и всякакви съобщения, вместо да ги тъпчат в кутиите.

Предвид данните за все по-свиващото се потребление, се чудя относно ефективността на този рекламен канал - понеже не виждам хартията в пощенската ми кутия да намалява. А на улицата ни няма контейнери за разделно събиране на отпадъци.

Освен това и оптимизмът на бабите няма да трае още дълго. Есента приближава, което значи по-високи сметки за ток - и/или за парното. Стане ли по-студено, край на мечтите от сутрешните сбирки.

А и както е тръгнало, намаленията вече ще ги обявяват Мирослав Найденов и Бойко Борисов - на три месеца, направо с прогнозата за времето от телевизора.