Така ми честитиха вече поне 10 човека, а още няма обяд.
Мерси, обаче аз не съм дама.
Не нося перли, почти не се гримирам, напоследък предпочитам дънки и кецове. Обикновено не псувам, но съм адски вулгарна и цинична и обичам да бъда шумна в смеха и възмущението си.
Направила съм много неща до този момент, с които не се гордея, нямам никакви обноски и маниери, дори може да се каже, че на моменти съм откровено невъзпитана и неадекватна. Ако антиподът на всичко това е "дама" - сори, просто не съм такава.
Тук бях написала, че съм "просто жена". Ама го изтрих. Няма нещо такова като "просто жена" или "просто момиче". Макар че има доста прости момичета и жени, де. Но не това е идеята.
Идеята е, че никой не е просто едното или другото, а винаги някаква невероятна и неповторима комбинация от двете. Аз не знам при мен кое надделява, но едно е сигурно - "дамата" е в много малък и нищожен процент.
Всъщност какво е да бъдеш "дама"? Вероятно списъкът с критерии и изисквания е безкраен и неопределим дори. Не съм сигурна, че някоя от жените, които познавам, се вписва напълно в представата за "дама". Не съм сигурна и че тази представа е релевантна вече.
Защото вече никой не знае какво е да бъдеш "истинска дама". Защото вече жените могат да си позволят да се стремят към всичко друго, но не и към това да са дами. ОК ли е това, редно ли е? Не знам, сложен въпрос. Но е факт.
Все си мисля, че е много по-важно за една "истинска дама" да има достойнство и самоуважение, отколкото малка черна рокля в гардероба.
Да отстоява себе си, да се бори за идеите и каузите си, да бъде силна и непреклонна, отколкото да знае кога се слага по-тежък грим и колко често да си прави хидратираща маска за лице.
Ако това имате предвид под "дама", тогава ОК. И все пак, не мисля че дори и в тази дефиниция се вписвам.
ПП. Не сложих снимка на цвете, щото ме мързи, но можете да си представите едно лале, кокиче, момина сълза, мак, божур или там каквото ви харесва.
