Така ми честитиха вече поне 10 човека, а още няма обяд.
Мерси, обаче аз не съм дама.
Не нося перли, почти не се гримирам, напоследък предпочитам дънки и кецове. Обикновено не псувам, но съм адски вулгарна и цинична и обичам да бъда шумна в смеха и възмущението си.
Направила съм много неща до този момент, с които не се гордея, нямам никакви обноски и маниери, дори може да се каже, че на моменти съм откровено невъзпитана и неадекватна. Ако антиподът на всичко това е "дама" - сори, просто не съм такава.
Тук бях написала, че съм "просто жена". Ама го изтрих. Няма нещо такова като "просто жена" или "просто момиче". Макар че има доста прости момичета и жени, де. Но не това е идеята.
Идеята е, че никой не е просто едното или другото, а винаги някаква невероятна и неповторима комбинация от двете. Аз не знам при мен кое надделява, но едно е сигурно - "дамата" е в много малък и нищожен процент.
Всъщност какво е да бъдеш "дама"? Вероятно списъкът с критерии и изисквания е безкраен и неопределим дори. Не съм сигурна, че някоя от жените, които познавам, се вписва напълно в представата за "дама". Не съм сигурна и че тази представа е релевантна вече.
Защото вече никой не знае какво е да бъдеш "истинска дама". Защото вече жените могат да си позволят да се стремят към всичко друго, но не и към това да са дами. ОК ли е това, редно ли е? Не знам, сложен въпрос. Но е факт.
Все си мисля, че е много по-важно за една "истинска дама" да има достойнство и самоуважение, отколкото малка черна рокля в гардероба.
Да отстоява себе си, да се бори за идеите и каузите си, да бъде силна и непреклонна, отколкото да знае кога се слага по-тежък грим и колко често да си прави хидратираща маска за лице.
Ако това имате предвид под "дама", тогава ОК. И все пак, не мисля че дори и в тази дефиниция се вписвам.
ПП. Не сложих снимка на цвете, щото ме мързи, но можете да си представите едно лале, кокиче, момина сълза, мак, божур или там каквото ви харесва.
УВАЖАЕМИ ДАМИ, ПОЗДРАВЯВАМ ВИ С БОЙНИЯ ПРАЗНИК НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ ЖЕНИ - 8-ми МАРТ!
У неко друг живот ше е. Има нещо у мене къде е криво и нечисто и затва сигур ма ти благодарим за пожеланията Усмивка! Кат ъпдейтнем софтуера друия лайф ше видим тогаз. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Много точно казано, Иратайс. И аз често си го мисля, когато се чувствам не особено щастлива, да го наречем условно така. Е, какво ни остава, освен да работим за ъпдейт на софтуера, нищо че боли този живот. Сигурно в мен е причината за всичко, което ме наранява и трябва да си науча урока.