Може и да съм с остарели разбирания, може и да съм фръцла, може и да съм всичко, но когато наскоро ми се случи да ме поканят на среща с ясното уточнение, че всеки ще си поеме своята страна на сметката, леко се шокирах. Не ме гледайте стъписано, да, шокирах се, но бързо се окопитих и в крайна сметка отидох на срещата.
Все пак съм голямо момиче и мога да си го позволя.
Нека да уточня - не, не очаквам някой да ми плаща, защото излиза с мен, но след този случай започнах да разсъждавам - ако те поканят на онзи-тип-среща-сещаш-се, но очакват от теб да си платиш виното и салатата, как точно и по какъв начин се различава това от срещите, които си правя всеки уикенд с мои приятели и приятелки?
Нека да дам по-брутален пример.
В един епизод на "Сексът и градът" Шарлот се опитва да убеди останалите момичета, че някакъв пич, с когото спи, е просто неин приятел, и тогава Саманта й казва: "Скъпа, аз съм ти приятелка и не си пъхам оная работа в теб! Ето това е разликата".
Да, примерът е доста хард, но сещаш се на къде бия, нали? Или не.
Може би взаимоотношенията толкова са се оплели, че вече всичко е: всеки да си знае неговото, пък да става каквото ще. Моята половина на пая, моята половина на леглото, моята сметка, моята възглавница...
Me-me-me!
Истината е, че точно определение и правила за това кой да плати няма. Нравите се променят постоянно.
Ако преди години беше абсолютно задължително мъжът да ти уреди сметката, когато излизате, без значение кой кого е поканил, то днес това варира.
В Швеция например отдавна е прието, че когато двама излязат на среща - любовна или някаква друга, всеки си покрива своята част от сметката и никой никога не го подлага на въпрос.
В някои други държави, сред които и САЩ, плаща онзи, който е поканил. В Англия, например, мъжът, тъй като се смята, че там се раждат някакви по-изтънчени джентълмени - винаги покрива сметката, дори и да сте само приятели. Освен ако не сте цяла компания.
Аз лично вярвам, че жената има нужда да се почувства жена.
Разбирай, да й направиш комплимент, да й отвориш вратата, ти да избереш филма, ресторанта, мястото, да я вземеш от тях с кола или такси, да платиш сметката.
Ние не сме на 15-16 години, дори в късно тийнейджърство не сме. Големите хора трябва да правят нещата като възрастни, колкото и скучно да звучи това. Плащането на сметката е като обличането на специално купената рокля от страна на жената.
И не, спри да мрънкаш и не казвай, че съм меркантилна.
Когато платиш сметката на първата среща, не означава, че изведнъж се събуждаш с воденичен камък на шията си, който значи, че трябва да издържаш някаква нещастна женица до края на дните си. Това черно бъдеще, което така ярко си представяш и срещу което така явно протестираш, няма да ти се случи, ако платиш сметката.
Напротив, ще я накараш да се почувства специална.
Аз поне така щях да се чувствам. Сметката е като цветята, подаръка, парфюма, тя е вид жест. Общоприет жест. Дори и в Швеция понякога мъжът те черпи, ако иска да ти покаже, че се интересува от теб...
Помисли добре върху това следващия път.
Мисля, че жените винаги знаем какво искаме, но колебанието ни дразни мъжете е те остават с погрешното впечатление. Особено когато имаме голям избор от възможности и трябва да се спрем на една от тях.
"Аз лично вярвам, че жената има нужда да се почувства жена. " Е, да ти платят ли е начина да е почувстваш жена!??? Аз не се чувствам от това (нали си голямо момиче и можеш да си платиш!??), а от: - когато ми държи вратата и ме оставя да мина - когато пода ръка при слизане - когато ми държи палтото пред/след срещата - когато ми носи цветя... и такива разни работи...
Бе я бегом в кухнята, между хладилника, печката и миялната, пък ако си и бременна, по-жена няма начин да си в друга ситуация, щото за сега това мъжете все още със сигурност не го могат.
Бе ще плати тоя дето му се клеца повече,то ясно това. Другото са превземки
"Тоа е искал да тъ такова,да знайш." .. А не бе, търсел си е дружка да си говорят за Шекспир!