Може и да съм с остарели разбирания, може и да съм фръцла, може и да съм всичко, но когато наскоро ми се случи да ме поканят на среща с ясното уточнение, че всеки ще си поеме своята страна на сметката, леко се шокирах. Не ме гледайте стъписано, да, шокирах се, но бързо се окопитих и в крайна сметка отидох на срещата.
Все пак съм голямо момиче и мога да си го позволя.
Нека да уточня - не, не очаквам някой да ми плаща, защото излиза с мен, но след този случай започнах да разсъждавам - ако те поканят на онзи-тип-среща-сещаш-се, но очакват от теб да си платиш виното и салатата, как точно и по какъв начин се различава това от срещите, които си правя всеки уикенд с мои приятели и приятелки?
Нека да дам по-брутален пример.
В един епизод на "Сексът и градът" Шарлот се опитва да убеди останалите момичета, че някакъв пич, с когото спи, е просто неин приятел, и тогава Саманта й казва: "Скъпа, аз съм ти приятелка и не си пъхам оная работа в теб! Ето това е разликата".
Да, примерът е доста хард, но сещаш се на къде бия, нали? Или не.
Може би взаимоотношенията толкова са се оплели, че вече всичко е: всеки да си знае неговото, пък да става каквото ще. Моята половина на пая, моята половина на леглото, моята сметка, моята възглавница...
Me-me-me!
Истината е, че точно определение и правила за това кой да плати няма. Нравите се променят постоянно.
Ако преди години беше абсолютно задължително мъжът да ти уреди сметката, когато излизате, без значение кой кого е поканил, то днес това варира.
В Швеция например отдавна е прието, че когато двама излязат на среща - любовна или някаква друга, всеки си покрива своята част от сметката и никой никога не го подлага на въпрос.
В някои други държави, сред които и САЩ, плаща онзи, който е поканил. В Англия, например, мъжът, тъй като се смята, че там се раждат някакви по-изтънчени джентълмени - винаги покрива сметката, дори и да сте само приятели. Освен ако не сте цяла компания.
Аз лично вярвам, че жената има нужда да се почувства жена.
Разбирай, да й направиш комплимент, да й отвориш вратата, ти да избереш филма, ресторанта, мястото, да я вземеш от тях с кола или такси, да платиш сметката.
Ние не сме на 15-16 години, дори в късно тийнейджърство не сме. Големите хора трябва да правят нещата като възрастни, колкото и скучно да звучи това. Плащането на сметката е като обличането на специално купената рокля от страна на жената.
И не, спри да мрънкаш и не казвай, че съм меркантилна.
Когато платиш сметката на първата среща, не означава, че изведнъж се събуждаш с воденичен камък на шията си, който значи, че трябва да издържаш някаква нещастна женица до края на дните си. Това черно бъдеще, което така ярко си представяш и срещу което така явно протестираш, няма да ти се случи, ако платиш сметката.
Напротив, ще я накараш да се почувства специална.
Аз поне така щях да се чувствам. Сметката е като цветята, подаръка, парфюма, тя е вид жест. Общоприет жест. Дори и в Швеция понякога мъжът те черпи, ако иска да ти покаже, че се интересува от теб...
Помисли добре върху това следващия път.
